С оставането си извън еврозоната сами се поставяме във „втората скорост“ на Европа

„Нямам намерение да изчезна за първите четири и половина години от мандата, както за съжаление се случва понякога“

Моля, представете накратко себе си и своя опит.

Източник: Facebook на Никола Минчев

Казвам се Никола Минчев, член съм на „Продължаваме промяната“. По професия съм адвокат, а в последните две години и половина съм и политик. Политическият ми опит не е дълъг, но е в доста динамични времена. Бил съм народен представител в три Народни събрания – 47-о, 48-о и настоящото 49-о НС, на които съм бил последователно председател и заместник-председател.

На предстоящите избори съм кандидат единствено за член на Европейския парламент от листата на „Продължаваме промяната-Демократична България“.

Как работата на един евродепутат влияе на живота на хората в България? Може ли да ни дадете пример за това? 

Европейският парламент е законодателен орган на наднационално ниво. Всеки акт, който приеме, има директен ефект и върховенство над националното право. Например, ако ЕП реши, че по пътищата на ЕС могат да се движат само коли с гуми от 17 цола нагоре, така ще бъде и трябва да се съобразим. Това, разбира се, е нереалистично краен пример, но нарочно използвам него, за да илюстрирам, колко пряка е връзката между резултата от работата на членовете на ЕП и нашето ежедневие.

Какви биха били основните Ви приоритети, ако бъдете избран за евродепутат, представляващ България?

Аз съм юрист, така че правните теми са ми най-близки. По тази причина и самата работа в законодателен орган (национален или европейски) ми допада повече отколкото в институции от друг тип. В ЕП конкретно, мисля, че темата с върховенството на правото ще бъде основна. За съжаление, въпреки някои позитивни стъпки от последните години, не можем да кажем, че България е държава с установено върховенство на правото, така че работата в тази насока трябва да продължи.

Кои са важните европейски теми, които трябва да присъстват в публичния дебат в България според вас?

Предвид настоящата геополитическа ситуация и фактът, че на територията на континента се води война, няма как основна да не бъде темата за сигурността. Но тя има две измерения – както повишаването на общия отбранителен капацитет на страните членки на ЕС, така и сигурността по границите на съюза. България трябва да бъде част от усилията в тази насока, но позитивното е, че последният редовен кабинет – „Денков“ и мнозинството в 49-ото НС положиха усилия в тази насока.

Европейският съюз освен политически е и икономически съюз, така че темата за икономиката и намаляването на разликата между доходите между нас – българите, и другите европейци няма как да бъде поминавана. Обединена Европа винаги се е свързвала с икономическото благоденствие, поради което и сигурността и нарастването на доходите са в центъра на европейската интеграция.

Върховенството на правото е европейска ценност от най-високо ниво и то с директно отражение върху качеството на живот на гражданите, така че винаги трябва да присъства в дебата.

Но и извън тези принципни теми, бих добавил, че като цяло европейските институции се виждат някак далечни и неразбираеми за повечето български граждани. Поради което е добре в публичния дебат да се включи и по-принципният въпрос – какво се случва в Брюксел и как това ни засяга?

Как ще взаимодействате с българските граждани, за да гарантирате, че техните проблеми ще бъдат чути и разгледани в Европейския парламент?

По време на кампанията проведохме множество срещи с браншови организации и с неправителствения сектор. С всички тях коментирахме, че в процеса на законодателна работа на Европейския парламент трябва да се комуникира активно с всички заинтересовани лица, да се вземат предвид техните становища и експертиза, за да може и уредбата след това да бъде максимално прецизна и да отчита, както общия европейски интерес, така и българския. Дадохме началото на едно сътрудничество, което със сигурност ще развиваме през следващите 5 години. Но вратата ми е отворена не само за тези, които успяхме да срещнем през кампанията, а и за всеки, чийто права и законни интереси са засегнати от законодателството на ЕС. Техните становища и експертиза трябва да бъдат вземани предвид.

Как планирате да осигурите прозрачност и отчетност в работата си като евродепутат?

Смятам да изполвам времето, което членовете на ЕП имат за срещи и работа в държавите членки, от които са избрани, именно за това. За срещи с граждани, с организации, за организиране на конкретни събития. Най-общо казано, нямам намерение да изчезна за първите 4 години и половина от мандата, както за съжаление се случва понякога.

Каква е Вашата визия за бъдещето на Европейския съюз и как виждате ролята на България в него? С какво според Вас ЕС се справя добре? А какво трябва да се промени в Съюза, така че да е по-ефективен?

Смятам, че Европейският съюз трябва да играе все по-самостоятелна и водеща роля. Изолационистките настроения в САЩ, чийто изразител е Доналд Тръмп; войната, която се води в рамките на континента; предизвикателствата, пред които Европа се изправи по средата на COVID кризата, свързани със забавянето на доставки от страни, на които много разчитаме, налагат Стария континент да има по-самостоятелна роля. А ролята и мястото на България трябва да са в центъра на вземането на тези решения – в центъра на европейската интеграция.

Когато говорим за обединение от 27 държави членки, всяка със своите исторически, културни и политически особености, постигането на ефективност винаги е много по-сложна задача отколкото, ако се касае за единен субект. Трябва да си даваме сметка за това обстоятелство и да отчитаме, защо преговорите по постигане на единна позиция по отделни въпроси понякога отнемат повече време. Мисля, че възможността отделни решения да се взимат с квалифицирано мнозинство в Европейския съвет, а не с единодушие, е стъпка в тази посока, но отбелязвам, че по някои ключови въпроси – като например разширяването на ЕС, все пак трябва да остане изискването за единодушие.

Държавите от Западните Балкани са наши съседи, но заради динамиката на последните години сякаш темата остана на заден план у нас. Как вие виждате бъдещето на тези страни по отношение на европейската интеграция?

Бъдещето на Западните Балкани е като на част от Евросъюза. Ако Западните Балкани не бъдат приобщени към Обединена Европа рискуваме те да попаднат в сферата на влияние на други международни играчи.

Китай от години инвестира значителни ресурси в икономически проекти в Западните Балкани. Русия също не стои безучастна към политическата ситуация в региона. Рискуваме и политически процеси, сходни на това, което виждаме в Грузия в момента.

Балканите, за съжаление, дълго време са били определяни като „барутния погреб на Европа“, но за да остане това изцяло в миналото, трябва да се запази и развие европейската перспектива пред тези страни.

Въпреки че Механизмът за сътрудничество и проверка най-накрая отпадна през 2023 г., Бъргария все още не е извършила цялостна реформа, свързана със съдебната система. Според Вас трябва ли ЕС да взима отношение по темата за върховенство на правото у нас и как?

Трябва да вземе, да. Върховенството на правото е висша европейска ценност, поради което и неспазването й не може да бъде наблюдавано безучастно. В последния дебат между водещите кандидати за председател на Европейската комисия, настоящият председател на ЕК – Урсула фон дер Лайен сама посочи, че едно от условията за сътрудничество с партиите в ЕП трябва да е върховенството на правото. Аз съм съгласен с това условие, но то не трябва да остане само на думи.

Войната на Русия в Украйна разби представите ни за мира в Европа. Каква ще е Вашата позиция като евродепутат по този въпрос?

Европа традиционно след Втората световна война разчита на НАТО, т.е. на водещата роля на САЩ за гарантиране на сигурността и мира на континента. Това се променя. Европа трябва да вземе в свои ръце този въпрос и да играе самостоятелна и ключова роля. Част от това е и продължаващата подкрепа за Украйна в борбата й за оцеляване.

Според Вас, кога България трябва да се присъедини към eврозоната? Какви ще са ползите за страната ни и има ли основания да се притесняваме от присъединяването към валутния съюз?

В първия възможен момент. Интересът на България е да бъде в ядрото на политическите и икономически процеси в Европа. Възможно най-тясната интеграция със страните, към чието качество на живот се стремим и ние, е правилният път за нас. Често политици говорят как са против Европа „на две скорости“, но пък са критични към въвеждането на еврото. С оставането си извън еврозоната сами се поставяме във втората скорост. Двадесет от общо двадесет и седем държави членки са част от еврозоната. Къде може да е същинската интеграция и къде втората скорост? Въпросът е риторичен.

Няма причини да се страхуваме от влизането в еврозоната. Добър пример трябва да ни е последната присъединила се страна – Хърватия. Противно на ширещата се пропаганда, след приемането на еврото инфлацията в страната трайно намалява; ръстът на доходите е значителен; а икономическият растеж на Хърватия за миналата година също е на челните позиции в Европа. А тези, които ни плашат с призраци от началото на века, е добре да бъдат запитани, дали изобщо може да се прави адекватна аналогия между първоначалното въвеждане на нова валута в дванадесет държави членки от една страна, и присъединяването на нов член към вече установена група от двадесет държави от друга?

В края на март България и Румъния най-накрая станаха част от Шенген, поне по въздух. Кога според Вас е реалистично да бъдем приети в пространството и по суша?

През 2025 г. Но в никакъв случай не трябва да се отпускаме сякаш е в кърпа вързано. Най-важното, което трябва да покажем е, че продължаваме да правим крачки в правилната посока по отношение борбата с корупцията и адекватен граничен контрол. Всяка стъпка в грешната посока оттук нататък може да ни струва скъпо и в този смисъл отговорността пред нас също е голяма.