Важни за българското общество ще бъдат и разговорите за създаване на обща европейска отбрана и обща европейска разузнавателна агенция

„Ако българските представители в ЕП не са били достатъчно внимателни при отстояването на националните ни интереси там, може да изправят НС пред опасността просто да приема директиви и регламенти, създавайки впечатлението, че „От там ни управляват“

Моля, представете накратко себе си и своя опит.

Източник: БТА

Народен представител в 45-ото, 46-ото и 49-ото НС. Бивш член на Комисията по културата и медиите, настоящ член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията за контрол на службите за сигурност и прилагането и използването на СРС.

По време на повече от 30-годишната ми работа като телевизионен сценарист, продуцент и водещ, съм инициатор и активен участник в защита на различни обществени и обществено-политически каузи и в подпомагането на български културни общности в страната и зад граница.

Как работата на един евродепутат влияе на живота на хората в България? Може ли да ни дадете пример за това?

Всяко едно решение, взето на европейско ниво, се транспонира в националното законодателство. И ако българските представители в ЕП не са били достатъчно внимателни при отстояването на националните ни интереси там, може да изправят българския парламент пред опасността просто да приема директиви и регламенти, създавайки впечатлението, че „От там ни управляват“.

Също така, трябва да се внимава за възможността отделни европейски депутати или цели групи да се опитат да заобиколят националното законодателство по въпроси, по които липсва консенсус в страната и именно чрез директиви и регламенти да наложат отвън решения, иначе неприемливи на национално ниво.

Какви биха били основните Ви приоритети, ако бъдете избран за евродепутат, представляващ България?

Преразглеждане на Зелената сделка в частите, касаещи устойчивата индустрия и възобновяемите енергийни източници. Това са неща, важни и за България, и за Европа в нейната цялост – ако тя иска да възроди индустрията си и да не се превръща в джудже на икономическата карта. А на България това ще позволи да остане енергийно независима и да бъде продавач, а не вносител на електроенергия. Освен това, отдавна сме преизпълнили дори заложените на европейско ниво цели за намаляване на въглеродните емисии с 55%, в сравнение с 1990 година, когато нашите емисии са възлизали на 102 милиона тона, а в момента те са 42 тона.

Промяна на политиката на Европа по отношение на нелегалните, подчертавам „нелегалните“ мигранти, е друг приоритет. Конкретно: избягване на всяка възможност България да бъде превърната в страна, на която ще се плаща, за да ги приема на своя територия.

Кои са важните европейски теми, които трябва да присъстват в публичния дебат в България според вас?

Пактът за миграция и убежище. Неговото бъдещо прилагане, в частност – след член 52, касаещ Механизма за солидарност. Също така и политиката за разширяване на ЕС и отстояването на позицията на България спрямо приетите договорености за европейската интеграция на РСМ и признаването на българите като държавотворен народ там.

Важни за българското общество ще бъдат и разговорите за създаване на обща европейска отбрана и обща европейска разузнавателна агенция. Ще бъде важно да се чуят и различните гласове и аргументи от България по отношение на дебата за реформите на европейските институции.

Как ще взаимодействате с българските граждани, за да гарантирате, че техните проблеми ще бъдат чути и разгледани в Европейския парламент?

Партия „Има такъв народ“ е създала вече устойчива система за директен контакт с гражданите. Ние обичаме да казваме, че всеки гражданин, всеки избирател, е „на две обаждания“ от народния си представител. Това ще остане така и при работата ни в ЕП – отворени приемни, срещи с граждани, пряк контакт с тях, а всяка общинска и областна структура на ИТН (а чрез тях и всеки заинтересован), както и досега, ще има възможността във всеки един момент да се свърже лично и веднага с всеки един, който представлява партията на каквото и да е ниво. Смятам, че възможността за пряко общуване е това, което ни отличава от останалите.

Отделно от това, изключително важен ще бъде контактът с граждански организации, обществени групи и асоциации, както в България, така и представляващи наши сънародници в чужбина.

Как планирате да осигурите прозрачност и отчетност в работата си като евродепутат?

Чрез постоянни контакти с парламентарната група, с комисиите в НС и работните групи в парламента, за да е ясно кои са темите, по които се работи. Също така смятам, че редовни отчети за дейността трябва да бъдат представяни пред медиите, без значение дали са поискани от тях или не.

Каква е Вашата визия за бъдещето на Европейския съюз и как виждате ролята на България в него? С какво според Вас ЕС се справя добре? А какво трябва да се промени в Съюза, така че да е по-ефективен?

В европейския дневен ред трябва да попадат максимум въпроси, касаещи дневния ред на България.

Държавите от Западните Балкани са наши съседи, но заради динамиката на последните години сякаш темата остана на заден план у нас. Как вие виждате бъдещето на тези страни по отношение на европейската интеграция?

За ИТН приоритет е разширяване на ЕС към Западните Балкани, но съблюдавайки българския интерес. България е заинтересована да бъде заобиколена от приятелски партньорски държави. Доказали сме намеренията си, подкрепяйки включването на РСМ и Албания в НАТО. Но за нас е важно позициите на тези страни да изключат негативния наратив по отношение на България. Важно е и ЕС да приеме и разбере нашата позиция и нашите доводи.

Въпреки че Механизмът за сътрудничество и проверка най-накрая отпадна през 2023 г., Бъргария все още не е извършила цялостна реформа, свързана със съдебната система. Според Вас трябва ли ЕС да взима отношение по темата за върховенство на правото у нас и как?

ЕС не само продължава наблюденията си по тази важна за европейските страни тема, но и ги разширява. Механизмът за сътрудничество и проверка, основно в частта си, касаеща върховенството на закона и правните норми, беше разширен и приложен към всички европейски държави. Мониторингът на поетите задължения може да бъде стимул за българската страна, но трябва да бъдем внимателни – да не бъде превърнат във възможен инструмент за натиск.

Войната на Русия в Украйна разби представите ни за мира в Европа. Каква ще е Вашата позиция като евродепутат по този въпрос?

Позицията на ИТН произтича от решенията, взети в ЕС и НАТО. Ние поддържаме политическата, икономическа, хуманитарна и военно-техническа помощ за Украйна. Същевременно обаче, партията ни има отговорно отношение към сигурността и отбраната на България и считаме, че българската армия не бива да се лишава от стратегически важното си въоръжение докато не бъде заменено с ново. Категорично против сме всякакво обсъждане на възможности за изпращане на български военнослужещи за участие в тази война.

Според Вас кога България трябва да се присъедини към eврозоната? Какви ще са ползите за страната ни и има ли основания да се притесняваме от присъединяването към валутния съюз?

Присъединяването ни към еврозоната е ясно поет ангажимент още при подписването на Лисабонския договор. Въпросът не е „Дали?“, а „Кога?“. ИТН категорично се противопоставя на умишленото изкривяване на финансовите параметри, така че на хартия държавата да изглежда готова за подобна стъпка и един или друг финансов министър да може да сложи на ревера си значката на този успех. Смятаме, че състоянието на непрестанно покачващия се държавен дълг, нивата на инфлацията и снижената покупателна способност на населението, не позволяват към този момент да говорим за плавно присъединяване към еврозоната. Също така смятаме, че, за да се избегнат притесненията на хората, трябва да се вземе примера на други европейски държави и да се реализира една дългосрочна информационна кампания.

В края на март България и Румъния най-накрая станаха част от Шенген, поне по въздух. Кога според Вас е реалистично да бъдем приети в пространството и по суша?

Пълното ни членство е заложено като право още в договора ни за присъединяване към ЕС. Основната вина, че България все още не е пълноправен член тежи на досегашното правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ. Неумелото водене на преговорите доведе дотук – непълно приемане в Шенген, но за сметка на това обвързване с допълнително едностранно поети ангажименти. Сега зависим от разрешаването на миграционните проблеми на Австрия. И то при положение, че сме изпълнили всички критерии за пълноправно членство. Нашата задача е да поставим разговорите на принципна основа, да отстояваме българския национален интерес и правото си на равноправна държава членка на общността по един ефективен и рационален начин в максимално кратки срокове.