Европа не е готова за конфликт, нито за решения

„Сърбия се очертава най-дестабилизиращият фактор. ЕС трябва да има твърда позиция за смазване на сръбския шовинизъм и против сръбското влияние в Западните Балкани“

сн. Euroactiv

Моля, представете накратко себе си и своя опит.

Ангел Джамбазки на 45 години, от София, по настоящем български народен представител в Европейския парламент. Завършил съм специалност „Право“ в Софийския университет, а преди това Софийската математическа гимназия.

Как работата на един евродепутат влияе на живота на хората в България? Може ли да ни дадете пример за това?

Европейския парламент е една от институциите, която има законодателни права и участва във вземането на решения. Практически е единствената институция, в която решенията се взимат от пряко избрани от гражданите хора. Най-голям пример може би е бюджетът и гласуването на многогодишната финансова рамка. Така ЕП гласува бюджет, който впоследствие Комисията реализира. Разбира се, мога да Ви дам пример с пакета „Мобилност“, който се отрази пряко на заетите в транспортния бизнес, но можем да погледнем и докладите, свързани със земеделие, енергетика и така нататък.

Какви биха били основните Ви приоритети, ако бъдете избран за евродепутат, представляващ България?

Защита на българския национален интерес. Това не се е променило. Разбира се в конкретика, ще продължа борбата за запазването на традиционното семейство, за повече свобода на бизнеса, за ред и сигурност в Европа и ще продължа да се противопоставям на джендър идеологии, бюрокрацията и опасните опити да бъде унищожен суверенитетът на държавите членки, а нациите ни да бъдат размити чрез внасянето на хора от цял свят.

Кои са важните европейски теми, които трябва да присъстват в публичния дебат в България според вас?

Безспорно една от изключително важните теми е сигурността, тема която европейците бяха забравили и подценяваха. Виждаме, че Европа не е готова за конфликт, нито за решения. Друга важна тема е деиндустриализацията, износът на производство и чувствителното обедняване на европейците, в това число на българите. Рекордната инфлация от последните две години изяде спестяванията на хората.

Надявам се и една българска тема, да влезе в дебата на ниво Европа и това е демографията. Трябва да обърнем тенденциите, но не като внасяме чужденци, а като потърсим начин за насърчаване на образованата раждаемост. Разбира се, за да стигнем дотам, трябва да сложим край на разговорите за това колко пола има, защото всички здраво мислещи знаем, че те са точно два – мъжки и женски.

Как ще взаимодействате с българските граждани, за да гарантирате, че техните проблеми ще бъдат чути и разгледани в Европейския парламент?

Както досега. Винаги съм се стремял да имам досег с гражданите, да чувам техните проблеми и да бъда техният глас в Европейския парламент. Смятам, че комуникацията ми с хората винаги е била добра, отзовавал съм се, за да защитя интересите им.

Как планирате да осигурите прозрачност и отчетност в работата си като евродепутат?

Отново съм най-активният български представител в Европейския парламент, а дейността ми в различните ѝ аспекти я има на сайта на институцията. Опитвам се своевременно да давам отчет за свършената работа, но смятам че хората видяха, че в рамките на два мандата придадох тежест на длъжността евродепутат.

Каква е Вашата визия за бъдещето на Европейския съюз и как виждате ролята на България в него? С какво според Вас ЕС се справя добре? А какво трябва да се промени в Съюза, така че да е по-ефективен?

Европейският съюз взе опасен завой към федерализация, към все по-силно и по-голямо отнемане на суверенитет от държавите членки. Най-тиражираното предложение в последните няколко години е да бъде премахнато правото на държавите членки да налагат т. нар. „вето“ и всички решения да се взимат с мнозинство. Това ще ограничи силно възможността на държави като България да влияят върху общите решения.
Ролята на България в Съюза към момента изглежда като на второстепенна държава, от която нищо не зависи. Години наред бяхме държани извън Шенген без никаква причина и безспорно съществува двоен стандарт. Нашето място в ЕС е да бъдем равни, да изискваме гласът ни да бъде чуван, а не да бъдем натикани в ъгъла или поставени на „втора скорост“.
За съжаление ЕС се провали в много сфери, защото залага на политиката наречена „one size, fits all”, което виждаме, че не е работещо решение. Проблемите на българина до голяма степен се различават от тези на французина или шведа. Затова смятам, че Съюзът трябва да прави по-малко, но по-добре. Това означава, че европейските институции трябва да се съсредоточат в определени сфери като сигурност, здравеопазване, икономика и външна политика, а не във всички сфери. Може да погледнете колко нелепи названия имат комисарите от Европейската комисия и тогава ще разберете защо трябва бърза реформа.
Европейският съюз трябва да се върне към идеите на основателите, които са го разглеждали като обединение на суверенни държави. Безспорно чудесно е, че можем да работим и пътуваме свободно, безспорно чудесно е че трансграничното сътрудничество водеше до икономически растеж и само до преди 20 години Европа превъзхождаше и САЩ и Китай в много отношения.

Държавите от Западните Балкани са наши съседи, но заради динамиката на последните години сякаш темата остана на заден план у нас. Как вие виждате бъдещето на тези страни по отношение на европейската интеграция?
Всяка година организирам конференция „Западни Балкани“, където събираме политици, експерти и общественици от региона, за да обсъдим важните теми. Бъдещето на тези страни е да станат част от ЕС, но за да се случи това трябва да са готови на реформи.
Динамиката е голяма, но ако погледнем реалистично, Сърбия се очертава най-дестабилизиращият фактор. В същото време европейските лидери и комисари угодничат на Вучич и наливат милиарди евро в сръбската икономика, докато насреща не получават нищо. Можем да видим сръбската намеса в Северна Македония, в Черна гора, непрекъснатите провокации в Косово и Босна и Херцеговина.
Затова ЕС трябва да има твърда позиция за смазване на сръбския шовинизъм и против сръбското влияние в Западните Балкани, защото то носи само разделение и напрежение, а това вреди на процеса на интеграция.

Въпреки че Механизмът за сътрудничество и проверка най-накрая отпадна през 2023 г., България все още не е извършила цялостна реформа, свързана със съдебната система. Според Вас трябва ли ЕС да взима отношение по темата за върховенство на правото у нас и как?
Механизмът за сътрудничество и проверка отпадна, но вече има доклади за върховенството на закона спрямо всички страни членки. За мен ЕС не трябва да взима отношение по тази тема, защото всъщност тези доклади се превръщат в бухалки срещу несъгласните държави. Освен това чрез тези доклади се прави опит за намеса във вътрешния ред на държавите членки, а нека все пак не забравяме, че законодателството се приема от демократично избраните парламенти на националните държави.
В България въпросът с върховенството на закона е свързан с чувството за липсата на справедливост. Не смятам, че вмешателството на европейските институции може да подобри нещо в тази сфера. От нас зависи да си подредим къщичката, така че правосъдието да бъде бързо, ефективно и справедливо.

Войната на Русия в Украйна разби представите ни за мира в Европа. Каква ще е Вашата позиция като евродепутат по този въпрос?
Безспорно руската агресия в Украйна сложи край на мантрата на розовите либерали, как е дошъл краят на историята и войни няма да се случват. Тази война разкри и дългогодишното лицемерие на европейските лидери, които поставиха Европа във всякакви зависимости, включително от Русия и нейните енергийни ресурси.
Винаги съм настоявал, че армията трябва да бъде поддържана боеспособна, да се инвестира в отбрана, в отбранителна техника и във военнопромишлените комплекси, които да представят иновации. Вие виждате, че по време на този конфликт изключително ефективни са т. нар. дронове. В първата фаза на войната турските дронове „Байрактар“ свършиха отлична работа на украинската армия. В същото време Европа не успява да достави достатъчно техника и боеприпаси на Украйна, за да може тя ефективно да се защити.

Затова винаги съм подкрепял повече инвестиции в сектора Отбрана и сигурност.

Според Вас кога България трябва да се присъедини към Еврозоната? Какви ще са ползите за страната ни и има ли основания да се притесняваме от присъединяването към валутния съюз?

България трябва да се присъедини към еврозоната, когато изпълнява всички критерии и когато виждаме икономически смисъл от това. Разбира се има плюсове и минуси, голяма част от бизнеса изразява желание за влизане във валутния съюз, защото очаква улеснена търговия в рамките на Съюза, ценова стабилност и по-добре интегрирани финансови пазари.
Рисковете най-често се свеждат до инфлация след влизането в еврозоната, както и до това, че излизане от валутния съюз на практика не е предвидено. Затова смятам, че решението за присъединяване не трябва да бъде прибързано и на база политически натиск, а водено от експерти финансисти.

В края на март България и Румъния най-накрая станаха част от Шенген, поне по въздух. Кога според Вас е реалистично да бъдем приети в пространството и по суша?
Реалистично, можем да бъдем приети още утре, но няма политическа воля за това. Видяхме истинско предателство от страна на „сглобката“, като се опитаха да ни убедят, че сме в Шенген. За мен докато още има опашки от коли и тирове по границите ни с Гърция и Румъния, България не е в Шенген. Бизнесът продължава да губи милиони, заради тази несправедливост.
Преди 13 години са изпълнени критериите за влизането в Шенгенското пространство и сме напълно готови да бъдем част от него и по земя и по въздух. Затова следващото правителство трябва да настоява, час по-скоро да бъдем приети и да бъде сложен край на този позорен двоен стандарт.