Темата за т.нар. “зелена сделка” на Европейския съюз е особено актуална в последните години. Европейският зелен пакт изразява стремежът на Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 година. Това е промишлена стратегия за конкурентоспособна, зелена и цифрова Европа. “Климатичната неутралност” е състояние на баланс между емисиите на парникови газове, които се отделят в атмосферата и тези, които се премахват от нея чрез специални технологии. По този начин много компании намаляват своя “въглероден отпечатък” и работят за опазване на околната среда и на екологичното равновесие. Масовото включване на подобни практики в стопанските процеси на европейските държави пък би могло да редуцира значимо най-лошите последици от глобалното затопляне – повишаване на морското равнище; екстремните метеорологични условия; загубата на биологично разнообразие и др. Нещо повече – регулациите на ЕС в тази насока си поставят за цел да създават възможности за икономически растеж чрез развитието на нови технологии, както и за подобрения в качеството на живот на европейските граждани. 

“Зелената сделка” обаче провокира крайни реакции както сред държавите членки, така и сред гражданите на ЕС – от крайно негативни, до много позитивни такива.
В заложените през 2019 г. цели на пакта, се очертаха теми като затваряне на топлоелектрическите централи (ТЕЦ-овете), електроснабдяване произведено от възобновяеми източници, намаляване на търговията с вредни емисии, намаляване на употребата на пестициди и торове, устойчив икономически растеж, който не вреди на околната среда и пр. 

Тази рамка за “климатична неутралност” бе вписана и в различни директиви на Съюза. А след негативните последици от Ковид пандемията за икономиките на страните от ЕС, тя логично се отрази и в плановете за възстановяване на държавите членки. 

В каква степен темите от Зелената сделка са застъпени в платформите на политическите формации, ще разгледаме в настоящата публикация, доколкото те изобщо фигурират в техните програми. 

Четири от формациите (ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС и ПП-ДБ)  имат публикувани програмни документи на официалните си интернет страници. В основната си част те са насочени към теми, свързани с вътрешната политика на страната предвид, че изборите за Народно събрание са основно във фокуса на партиите. 

За “зелената сделка” в тези документи се споменава единствено в платформата на БСП, а в манифеста на ДПС се говори за “зелен растеж”. Една от общо четирите приоритетни точки на Има такъв народ пък е “Предоговаряне с Европейския съюз на необмислената “Зелена сделка”, която води до унищожаването на енергетиката и води до обедняването на милиони европейци.” С това твърдение партията изчерпва позицията си по въпроса.

От БСП са трансформирали “зелената сделка” на социално справедлив преход, за да се прекрати практиката “най-уязвимите плащат най-високата цена за климатичната криза”. Левицата заявява, че ще работи за “преразглеждане на Зелената сделка, за да съчетае социалните и екологичните политики”. Факт е, че от формацията са обърнали внимание на намалението на въглеродните емисии, инвестирането в зелена енергия и енергийна ефективност, постигането на “напълно възобновяем и чист енергиен микс”, по-ефективно използване на водните ресурси в страната. Включени са и идеи за постигането на климатична неутралност като “сила за социален прогрес”, като сред тях са преобразуването на въглищните региони в икономически зони, освободени от данъци, борба с енергийната бедност, нови ядрени мощности и проточен ВЕЦ на р. Дунав. 

Според ДПС “Зеленият растеж е възможност”. От партията обвързват зелената сделка с икономическото развитие и “дигитална трансформация” в Европа. От партията призовават за разработването на национална визия за постигането на тези цели. Позицията на ДПС обаче не навлиза в конкретика за това как следва да се постигне тази визия – как ще бъде постигнат баланс между заетост и преминаване към зелена икономика, между традиционни и алтернативни източници на енергия и т.н.

Пет точки са публикували от Възраждане като част от предизборните им послания в кампанията за европейските избори. Сред тях са: “Провеждане на референдума за лева”, “Референдум за НАТО”, “Предоговаряне на членството на България в ЕС”, “Спиране на военната помощ за Украйна” и “Вдигане на санкциите срещу Русия”. Видно темата за “зелената сделка” не е сред приоритетните за Възраждане. В интервю, публикувано на официалната страница на партията, водачът на листата за евродепутати – Станислав Стоянов изказва виждането на формацията, че “зелената сделка е вреден проект, който носи изключително много икономически вреди и на практика никакви ползи за България”. Според него заради този пакт, страната трябва да затвори ТЕЦ-овете, да стане енергийно зависима, да унищожи българската енергетика и земеделие и то “докато ЕС подписва търговски споразумения с други страни”, а “плодородната българска земя се тапицира със соларни панели”.

ГЕРБ и Продължаваме промяната – Демократична България се фокусират основно върху национални приоритети в своите документи и не засягат експлицитно въпроса за Зелената сделка. 

От ПП-ДБ все пак споменават сред приоритетите си постигането на “здравословна околна среда и устойчиво развитие”, мерки за постигане на устойчиво земеделие и осигуряване на сигурна и достъпна енергия за домакинствата. За постигането на тези цели се предвижда “изграждане на помпено-акумулираща водноелектрическа централа „Доспат“ „Батак“, помощи за домакинствата, “справедливо разпределение на субсидиите за сектора” на селското стопанство, строго спазване на принципа “замърсителят плаща” и др.

Водачът на листата за ЕП от ГЕРБ-СДС Росен Желязков в свои публични изяви заявява, че “Европа трябва да преразгледа политиката за зелената сделка, да я пренасочи към развитието на високотехнологична икономика, но не за сметка на работни места”. В друго интервю на евродепутата от ГЕРБ-СДС Асим Адемов, който е и настоящ кандидат от листата на коалицията, посочва, че подкрепя “да имаме повече чиста природа, да консумираме по-чиста и здравословна храна, да дишаме по-чист въздух”. И добавя, че заради зелената сделка и “зад фасадата на тези хубави намерения се прокараха едни решения, които са в ущърб не само на земеделците, но и на много други сектори от нашия живот. И въпреки че „зелените“ продължават да държат на своите позиции, част от целите на зелената сделка трябва да се коригират”.

Настоящият документ е изработен от Институт за развитие на публичната среда в изпълнение на проекта “Европейски избори 2024: гласът на гражданите”. Дейностите по него се изпълняват с финансовата подкрепа на проекта “Protecting EU Values and Fundamental Rights through Public Participation and Civil Society Assistance in Central Europe – PROTEUS”, изпълняван от Transatlantic Foundation в партньорство с Engaging Central Europe (ECE) program of The German Marshall Fund of the United States. 

Проектът PROTEUS е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не е задължително да отразяват тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.