Смесеното гласуване и (не)възможният избор

Продължаваме Промяната-Демократична България на изборната карта 
07.05.2024
сн. Politico
Еврозоната в партийните програми
08.06.2024

Смесеното гласуване и (не)възможният избор

Рисковите секции през април 2021 и април 2023 г.

След броени дни предстоят изборите 2 в 1 – за членове на Европейския парламент и поредния предсрочен парламентарен вот в страната.

В последните две седмици преди изборния ден зачестиха медийните репортажи за акции на органите на реда по сигнали за купен и контролиран вот. На 3 юни вътрешният министър обяви, че към този момент сигналите за изборни нарушения, получени от МВР,  са 213 и са образувани 80 досъдебни производства. 

Същевременно, местата, които медиите показват като обект на действия от полицията, не са по-различни от тези, които виждаме във всяка кампания в последните години. 

Преди изборите от април 2021 г. Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) представи най-уязвимитe към изборни нарушения места в страната. Насочихме вниманието на отговорните институции, медиите и гражданските активисти към онези секции, в които между 2013 – 2017 г. е имало сериозни и устойчиви отклонения от резултатите в населените места и райони. След въвеждането на машинното гласуване имаше редица твърдения, че гласуването под натиск и манипулираният вот ще намалеят. В тази връзка екипът ни изследва и резултатите от всички проведени през 2021 г. избори. Оказа се, че в голяма степен местата с отклоняващо се поведение на избирателите и тогава останаха същите. 

Изборното поведение

Гласуването е основната форма на политическо участие за гражданите в съвременните демокрации. Поведението на избирателите показва нагласите в обществото за това как искаме да се случва управлението в местата, на които живеем, в държавата, а и на международната сцена. Последователното изборно поведение може да ни подскаже защо хората гласуват по един или по друг начин, от какво са разочаровани в политиката, на какво ще се надяват през следващия управленски мандат и т.н. Най-логично би било чрез анализа на това поведение да се създават социологически прогнози, да се оформят политически програми и да се открояват важните теми за обществото.

Какво обаче показва нетипичното поведение на избирателите? И може ли информацията за това да бъде използвана, за да се подобри изборният процес?

И преди изборите 2 в 1, които ще се проведат на 9-и юни, Институт за развитие на публичната среда поставя фокус върху поведението на избирателите в секции със сериозни отклонения от общите резултати в съответните населени места и изборни райони. 

В края на 2022 г. Изборният кодекс отново бе променен и върна “смесеното” гласуване в секциите. Така през април 2023 г. избирателите можеха да гласуват с машина или с хартия, точно както и през април 2021 г. Поради това екипът ни провери дали има секции с отклоняващо се изборно поведение и през двете кампании. А целта ни остава същата – да се фокусират институционалните усилия в онези точки от страната, където политическото участие на гражданите вероятно се подлага на натиск. Екипът ни няма за цел да интерпретира изборните резултати на политическите партии, а да очертае проблеми, които имат системен характер в изборния процес.

Кои са рисковите секции? 

Анализът ни показва, че в общо 827 секции на двата избора се показват сериозни отклонения от общите резултати в съответните населени места и райони. На парламентарните избори през април 2021 г. в тях са подадени общо 186 515 гласа. През 2023 г. гласувалите в рисковите секции са общо 143 724.

Инструментът по-долу показва подробно данните за секциите в риск. Той позволява селектиране на информацията по изборен район и населено място. От секциите на територията на страната са изключени всички с по-малко от 100 избиратели по списък в съответната година. Това е направено, защото тежестта на гласовете в тях не би довела до значими изменения на окончателните резултати.

Представили сме също така гласовете, които парламентарните формации (през 2021 г. и 2023 г.) са получили в тези 827 рискови секции.

Най-много са рисковите секции в район Хасково – 81, следвани от Шумен със 64 и Бургас – 60.

Каква е тежестта на вота в рисковите секции? 

Данните от нашите анализи показват, че избирателната тежест на гласовете в секциите с отклоняващо се поведение на избирателите възлиза на между 5% и 10% за всеки от парламентарните избори след 2013 г. Това обаче не означава, че тежестта на контролирания вот е в същия размер. В някои случаи за отклоняващото се изборно поведение в секциите има рационални обяснения. Хората в малки населени места и хомогенни общности могат да гласуват по лични предпочитания – например за кандидат, който е от района или от етническата група, който има професионална репутация и т.н. Но отклоненията в изборното поведение могат да се дължат и на сериозни нарушения – било то контрол над избирателите и корпоративен вот, административен натиск и други.

Именно затова цялостна оценка на манипулирания вот за всеки район трябва да включва в себе си и многофакторен анализ. Той трябва да се провежда с нужното ниво на разбиране за социално-икономическата ситуация: например за нивата на безработица, за ролята на властта в местната икономика, за възрастовата и етническа структура на населението и т.н. Поради това определянето на “цената” за и тежестта на купения вот в България въз основа само на изборните резултати ще бъде невъзможно и спекулативно начинание, ако тези данни не отразяват и спецификите на местния контекст.

Някои възможни решения

Механизмите за ограничаване на мрежите за натиск над избирателите включват преки и краткосрочни мерки, насочени към противодействието на контролирания вот и дългосрочни политики, целящи подобряване на условията в рисковите за изборния процес райони.

Първата група мерки включва задължително действия от страна на МВР като концентриране на неговите усилия в идентифицираните рискови точки, обмен на служителите, провеждане на акции и разследвания и т.н. В допълнение, улесненото сътрудничество между гражданските организации и органите на реда може да допринесе например за подаване на информация от избиратели, които се притесняват да сигнализират МВР в малките населени места. От изключителна важност в тази област е и последващата ефективна работа на съдебните органи при разглеждането на делата, свързани с нарушаването на политическите права на гражданите. 

Втората група мерки е дългосрочна и изисква взаимодействие между и работа на институциите по отношение на съществените проблеми по места. Необходима е воля от страна на партиите, които да имат постоянен интерес към проблемите на местните общности, които гласуват за техните кандидати. Пълноценното включване на професионалисти от уязвимите общности в работата на политическите формации също е част от дългосрочните решения насочени към честността на изборния процес.

Вместо заключение

Непосредствено преди всяка от кампаниите в последните три години формациите се обвиняват в използването на порочни практики за влияние на избирателите, говорят за купен и контролиран вот, за мрежи от зависимости.

Не бива да забравяме обаче, че именно партиите, които печелят гласове по такъв начин, са взимали решения за развитието на държавните политики във всички сфери на управление и разрешаването на най-належащите проблеми пред страната. Сред тях след 2021 г. особено важни бяха реформите в здравеопазване, образование, социални политики, повишаване на доходите, овладяване на инфлацията, справяне с последиците от Ковид кризата, влиянието на войната в Украйна, присъединяването на България към Еврозоната и Шенген. 

В навечерието на изборите за Европейски парламент трябва да отбележим, че тези партии също така са управлявали и безвъзмездното финансиране от страна на ЕС в последните 9 години. А то е в размер на почти 45.4 млрд. лв.