Разширяването на Европейския съюз се разглеждаше като “най-успешната политика” на ЕС дълги години. Това се промени след т.нар. Източно разширяване – първо с 10 държави през 2005 г., последвано от присъединяването на България и Румъния през 2007 г. Включването на изключително голям брой държави, от една страна, беше предизвикателство за самият ЕС. Той трябваше да адаптира институциите и политиките си, така че да се справи с приемането на новите членове. От друга, самите държави от Източното разширяване имаха редица предизвикателства пред себе си през 90-те – да извървят прехода към демократично управление, да адаптират институциите си и да догонят икономическото развитие на останалата част от Европа. Тези трудности обаче доведоха до адаптирането на самата политика на разширяване. Към днешна дата тя е много по-често детайлна, с много по-ясни рамки.

Какво представлява процесът на разширяване? 

Разширяването е регулирано в Договора за Европейски съюз, според който всяка европейска държава, която спазва ценностите на ЕС, може да кандидатства за присъединяване. За да може една държава да стане част от ЕС, тя трябва да изпълнява и т.нар. Критерии от Копенхаген, според които държавите следва да имат:

• стабилни институции, които гарантират демокрацията, върховенството на правото, правата на човека, както и зачитането и закрилата на малцинствата;
• пазарна икономика и възможност да се справят с конкуренцията в ЕС;
• възможност да изпълняват задълженията, произтичащи от Договорите на ЕС, и да могат да приемат всички достижения на правото на Съюза.

В рамките на преговорния процес могат да бъдат поставени и допълнителни условия в зависимост от особеностите на държавите. Самият преговорен процес се води в рамките на клъстери от теми, които са свързани помежду си. По този начин се гарантира приемственост между отделните преговорни глави в сходни области. Повече за стъпките в процеса на присъединяване, може да видите в графиката по-долу:

Източник: EU accession process, step by step, European Commission

Към момента 9 страни имат статут на кандидатки – Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Турция и Украйна. 

Защо разширяването е важно за нас?

Политиката на разширяване е от ключово значение за целия ЕС, но и за България. Повечето от страните кандидати са част от Западните Балкани и са в непосредствена близост до нас. Тяхното присъединяване има сериозно икономическо, политическо и геополитическо значение за България. Ангажираността на ЕС спрямо Украйна, на чиято територия се води война заради руската агресия, и Молдова, която е в непосредствена близост, е не по-малко значима. 

В тази връзка проверихме какво смятат основните политически сили у нас по този въпрос. 

Позициите относно разширяването на ЕС в политическите програми

След преглед на официалните уеб страници на парламентарните формации стана ясно, че само четири от тях имат изготвени цялостни документи за предстоящия вот. Това са ГЕРБ (в коалиция със СДС), ДПС, БСП (явяващи се на изборите като коалиция БСП за България) и Продължаваме Промяната – Демократична България (ПП-ДБ). БСП имат самостоятелна платформа за изборите за ЕП. Документите на ГЕРБ и ПП-ДБ са насочени по-скоро към вота за национален парламент, а ДПС са публикували общ манифест за двата вида избори. От Има такъв народ са изброили приоритетите на партията в няколко основни точки, като сходен подход имат и от Възраждане. Поради това екипът ни прегледа и други публично достъпни източници на информация за двете формации – профили в социалните мрежи и изказвания на техните лидери и основни кандидати. Тъй като документът на ГЕРБ се отнася до националните избори, в него няма включена информация по темата за разширяването на ЕС. Екипът ни провери публичните изказвания на кандидати за членове на ЕП от партията, за да можем да определим позицията им. На дебат Андрей Ковачев, втори в листата на ГЕРБ-СДС, сподели, че  “Разширяването е вътрешна политика за ЕС”. Той добавя, че в следващите години е нужен добър пример на държава кандидат, която да се присъедини. Според него това е решаващо за геополитическото влияние на ЕС в региона. Ковачев споделя, че присъединяването на Република Северна Македония зависи от поведението на правителството на страната, тъй като европейската интеграция е двупосочен процес.

От програмата на БСП става ясно, че за партията “Разширяването на ЕС е успешно и носи демокрация, просперитет и сигурност”. Формацията на хартия твърди, че подкрепя “започването на преговори за членство в ЕС на Украйна, Молдова, Босна и Херцеговина и…европейските стремежи на Грузия”. По отношение на разширяването на Западните Балкани, официалната позиция на партията е, че всички страни трябва да изпълняват критериите за присъединяване, за да станат част от ЕС. В допълнение, Съюзът трябва да оцени какви са вътрешните реформи, необходими, за да може да функционира по-ефективно. От БСП обръщат и специално внимание на казуса Северна Македония като според формацията “страната трябва да изпълни поетите към България ангажименти и да покаже, че трайно и необратимо променя политиката на антибългарска пропаганда и дискриминация на гражданите с българско самосъзнание.“ Партията обвързва и присъединяването на Сърбия със спазването на правата на българското малцинство в Западните покрайнини.

В манифеста на ДПС е споменато, че движението “подкрепя разширяването на ЕС в Западните Балкани като възможност за развитие на ЕС и на Република България.” Според Илхан Кючюк „ЕС ще продължава да се разширява като пространство на ценности и общ пазар… Но разширяването няма да бъде по традиционния начин.“ Според него процедурите сега ще бъдат много по-различни, а ЕС ще се развива “на различни скорости”. По отношение на присъединяването на Република Северна Македония, според Кючюк то в момента зависи от нейната собствена политика, но само по себе си е важно за България, “за да граничи тя със съседи, които са демократични и спазват правовия текст”

От коалицията “Продължаваме Промяната- Демократична България” не са отделили специално внимание на тези теми в публикуваната си програма. Доколкото изобщо става въпрос за визията им за външна политика, то тя е по линията на мястото на България в Шенгенското пространство, спестяването на разходи на бизнесът и осигуряването на “професионална и политически неутрална дипломатическа служба”. 

За позициите част от коалицията по темата, можем да научим от публични изказвания на единствения към този момент евродепутат от коалицията, както и кандидат за такъв в следващия ЕП – Радан Кънев. В свое интервю кандидатът за втори мандат обвързва отношенията със Западните Балкани със ситуацията в Сърбия “Докато не оценим случващото се в Сърбия, перспективите за целия регион, може би без Албания и Черна гора, са мрачни.“ Според него на този етап Сърбия е далеч от присъединяване към ЕС, а това се отразява на всички държави от региона – Република Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора.

Пет точки са публикували от Възраждане като част от предизборните им послания в кампанията за европейските избори. Сред тях са: “Провеждане на референдума за лева”, “Референдум за НАТО”, “Предоговаряне на членството на България в ЕС”, “Спиране на военната помощ за Украйна” и “Вдигане на санкциите срещу Русия”. Видно темата за бъдещото развитие на Европейския съюз, в т.ч. и разширяването на общността не са приоритетни за Възраждане. В свои публични изяви кандидатът за евродепутат от листата на партията – Петър Волгин изказва несъгласието на формацията например Македония и Украйна да се присъединят към Европейския съюз. В предаването Панорама например Петър Волгин дори заключи „България е поробена држава. Спускат ни се решения от някой треторазреден чиновник. Не просто България е безлична, самият ЕС е такъв. Ние имаме нужда да освободим Европа от ЕС„. 

Има такъв народ пък имат 4 публикувани приоритета, за които ще се застъпват в Европейския парламент. Сред тях са предоговаряне на Зелената сделка, прекратяване на “безропотното изпълнение на европейски директиви”, “забрана на пропагандирането на нетрадиционни сексуални практики” и абсолютна забрана на “мигрантите”. Очевидно и от ИТН не намират темата за разширяването на ЕС за ключова в тяхната партийна политика. В тази връзка потърсихме повече по темата за разширяването на ЕС в публичните изказвания на първия в евролистата на партията – Ивайло Вълчев. По отношение на Северна Македония, той споделя, че България трябва да следи стриктно как протичат преговорите със страната и ЕС.

Настоящият документ е изработен от Институт за развитие на публичната среда в изпълнение на проекта “Европейски избори 2024: гласът на гражданите”. Дейностите по него се изпълняват с финансовата подкрепа на проекта “Protecting EU Values and Fundamental Rights through Public Participation and Civil Society Assistance in Central Europe – PROTEUS”, изпълняван от Transatlantic Foundation в партньорство с Engaging Central Europe (ECE) program of The German Marshall Fund of the United States.

Проектът PROTEUS е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не е задължително да отразяват тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.