Оценката може да идва от Брюксел, но работата трябва да се свърши в България

„Аз съм оптимист за ролята и потенциала на технологиите в нашия живот, но това може да стане само ако поставим разумни правила в технологичното време, в което живеем – и най-вероятно все повече ще живеем в бъдеще“

                                       Моля, представете накратко себе си и своя опит.

Източник: официалната Facebook страница на Ева Майдел

Заставам пред гражданите след два мандата в ЕП. В тях бях един от главните преговарящи по едни от най-важните законодателства в ЕП: първият в света закон за изкуствения интелект (ИИ), законодателството по микрочипове и други. В тази роля посветих последните два мандата в това да регулираме развитието на технологиите така, че те да ни помагат, а не да ни пречат или притесняват. Аз съм оптимист за ролята и потенциала на технологиите в нашия живот, но това може да стане само ако поставим разумни правила в технологичното време, в което живеем, и най-вероятно все повече ще живеем в бъдеще.

Как работата на един евродепутат влияе на живота на хората в България? Може ли да ни дадете пример за това?

Един евродепутат може да влияе на живота на хората, само ако може да събира подкрепа за предложенията си и успява да убеди другите евродепутати, че е прав. ЕП и ЕС като цяло много често се занимават с въпроси, които не са от ежедневието на хората.

Но вече сигурно всеки ИТ специалист използва ChatGPT ежедневно в работата си, вероятно същото ще важи за счетоводителя, студента…

Нашата задача като законодатели в ЕП беше да регулираме ИИ, в частност модели като ChatGPT, така че те да не се превърнат в оръжие за дезинформация, например. Това беше сложен баланс – как ИИ да се използва в медицината, където вече е доказано, че ускорява 10 пъти времето за разработване на нови медикаменти. Същевременно ИИ да не може да се използва за масово следене през лицево разпознаване. Ето един конкретен пример от моята работа като един от преговарящите в ЕП по Закона за ИИ.

Какви биха били основните Ви приоритети, ако бъдете избран за евродепутат, представляващ България?

Приоритетите ми през изминалите два мандата, както и за напред, засягат използването на иновации и нови технологии в подкрепа на европейската конкурентоспособност. Глобално ситуацията е много по-несигурна, търсят се нови производства, пътища за доставки. Технологичната надпревара никога не е била толкова оспорвана. Гледайки по-голямата картина, технологиите стават все по-разпространени в нашето ежедневие и ни представят пред нови етични, социални и морални въпроси. Ако бъда преизбрана за евродепутат за мен би било важно да продължа да работя по точно тези въпроси:  Как да направим така, че хората да приемат тази нова технологична промяна, как те да се чувстват удобно и сигурно с нея, докато същевременно насърчаваме икономическия растеж на нашия континент.

Същевременно основният въпрос за нас европейците е и къде, и как да инвестираме, така че нашата икономика да може да се състезава с тези на САЩ и Китай. Данните показват, че Европа има застаряващо население, както и ниска продуктивност. Затова ние трябва ускорено да внедряваме технологии, но това да става по начин, който пази ценностите, на които Европа е символ. Ние, например, не искаме и не можем да си позволим едно социално профилиране, базирано на ИИ, както се прави вече в Китай, при което от един персонален рейтинг зависи дали ти ще получиш кредит или как ще бъдеш третиран от институциите.

Кои са важните европейски теми, които трябва да присъстват в публичния дебат в България според вас?

В момента в света върви надпревара по инвестиции в нови технологии. Вероятно всеки месец някъде се одобрява нов проект за ИИ, микрочипове или някакви нови производства, които ще оформят новата икономика с висока добавена стойност. Това е дебат в САЩ, в Китай, в Близкия изток. Това е дебат и в ЕС. Не виждам такъв дебат в България.

Един пример: след срива на веригите за доставки по време на COVID пандемията се създаде недостиг на микрочипове, особено в Европа. Оказа се, че Азия има сериозен монопол в това производство, а самият процес включва много различни елементи, които се извършват на различни места по света. ЕС се амбицира и приехме Закон за микрочиповете, с който създаваме условия компаниите в ЕС да инвестират в това производство. България има традиции в производството на интегрални схеми. Има ли в България разговор как да се върне в този бизнес, който е наистина бизнес на бъдещето? В момента в България няма разговор за бъдещето и как да изглежда то. В последните 10 месеца най-големите ИТ компании – от OpenAI до Google смятат микрочиповете за най-важния въпрос на бъдещето.

Една от моите цели за следващия мандат е да създадем Европейски център по компетенции за микрочипове в България. Но това е един пример за нещо друго: подобни неща не могат да се случат без подкрепа от българското правителство.

Как ще взаимодействате с българските граждани, за да гарантирате, че техните проблеми ще бъдат чути и разгледани в Европейския парламент?

Имаме приемни в няколко български региона. Редовно организираме посетителски групи, където хората идват до Брюксел на разноски на ЕП. Държим ръката си на пулса на обществените интереси и когато трябва, пишем писма до ЕК, повдигаме различни въпроси и пред други европейски институции.

Как планирате да осигурите прозрачност и отчетност в работата си като евродепутат?

В последния мандат в ЕП имаше някои неприятни случаи с обвинения за злоупотреби. Затова заедно с екипа ми записваме срещите ни в „Transparency Registеr”. В момента се обмислят и нови изисквания, които ще направят нивото на отчетност на евродепутатите още по-висока и аз приветствам това.

Но реалната отчетност е да обясняваме пред гражданите и бизнеса в България това, което работим и да взимаме техните интереси предвид.

Каква е Вашата визия за бъдещето на Европейския съюз и как виждате ролята на България в него? С какво според Вас ЕС се справя добре? А какво трябва да се промени в Съюза, така че да е по-ефективен?

Има всякакви прогнози, че след тези европейски избори крайните партии ще наберат прекалено много сила. Но не мисля, че ЕС ще бъде разклатен политически след тези избори. Ще се намери разумно мнозинство за избиране на председател на Европейската комисия. Важно е да има такова мнозинство, защото предстоят пет трудни години оттук нататък. В Европа ще трябва да се взимат важни решения, а това означава, че България ще трябва повече от всякога да разбира европейската политика, да има позиция, да я отстоява и да търси партньори. За България е изключително важно да станем малко по-активни и единни. За да се защитава българският интерес в Европа, ние като евродепутати имаме нужда първо от стабилно и компетентно правителство в София.

Държавите от Западните Балкани са наши съседи, но заради динамиката на последните години сякаш темата остана на заден план у нас. Как вие виждате бъдещето на тези страни по отношение на европейската интеграция?

Това са два различни въпроси. Първият е позицията на България към интеграцията на Западните Балкани. Там, след последното правителство на ГЕРБ и българското председателство на ЕС, практически няма нищо. Едно стабилно управление след изборите трябва да формира нови позиции по този въпрос и да ги превърне и в европейска политика. Това се очаква от нас.

Вторият въпрос е какво ЕС прави по отношение на интеграцията на Западните Балкани. Нито Северна Македония, нито Сърбия показват амбиция. Това означава, че ЕС е загубил притегателната си сила в тези общества и това е проблем. Ясно е, че ЕС няма да приеме държава, която не изпълнява по категоричен начин критериите за членство.

Въпреки че Механизмът за сътрудничество и проверка най-накрая отпадна през 2023 г., България все още не е извършила цялостна реформа, свързана със съдебната система. Според Вас трябва ли ЕС да взима отношение по темата за върховенство на правото у нас и как?

Да, и точно за това беше създаден този хоризонтален механизъм за оценка за целия ЕС. За мен оценката може да идва от Брюксел, но работата трябва да се свърши в България. И тя все още не е свършена докрай. Изненадана съм, например, че парламентарните сили, които от години застъпват тезите за тази реформа, на практика не бяха готови с конкретни текстове, както и че към пакета с промените в Конституцията нямаше готов пакет с промени в останалото законодателство. Когато България направи заявката, че извършва сериозна и цялостна реформа пред нашите партньори, тя трябва наистина да го прави.

Войната на Русия в Украйна разби представите ни за мира в Европа. Каква ще е Вашата позиция като евродепутат по този въпрос?

Гражданите на Украйна са по дух европейци. Европа трябва да защити и да подпомага Украйна във войната, която Русия започна. Още от началото й ЕС показа безпрецедентно единодушие по тази тема. И до ден днешен нашата позиция на европейско ниво е ясна: ние ще продължим да подкрепяме Украйна против агресора включително с допълнителна финансова и военно-техническа помощ. Същевременно, ЕС трябва да води много честни преговори за членство с Украйна, щом войната завърши. През това време ЕС трябва да се промени, така че да може на практика да приеме нови страни членки.

Според Вас кога България трябва да се присъедини към eврозоната? Какви ще са ползите за страната ни и има ли основания да се притесняваме от присъединяването към валутния съюз?

Мисля, че се води кампания срещу приемането на еврото в България. Но, ако попитаме хората с бизнес, те ще подкрепят приемането на еврото. Ако попитаме хората, които пътуват в ЕС, те също ще го подкрепят. Повечето групи в българското общество ще спечелят. Но политическата злоупотреба с темата създава това обществено мнение. Задача на едно отговорно правителство е да вземе мерки, които да се погрижат за плавното преминаване от лев към евро, така че да няма скок в цените например. Трябва да се има предвид нещо. Често говорим за Европа на две скорости, но всъщност Европа на две скорости е това: колебанието ни да се интегрираме в еврозоната като изпълним критериите, проблемите ни с интегрирането ни в Шенген. Така се получава Европа на две скорости. Еврозоната е важен елемент от нашата европейска интеграция.

В края на март България и Румъния най-накрая станаха част от Шенген, поне по въздух. Кога според Вас е реалистично да бъдем приети в пространството и по суша?

Пълното влизане в Шенген е изключително важно за България, особено за Северна България. Убедена съм, че това ще окаже сериозно влияние върху икономиката. България много трудно ще бъде приета по суша в Шенген, ако няма стабилно правителство след изборите. Това трябва да е ясно за всички. Аз като евродепутат използвам всички възможности да защитавам нашите национални интереси, както за еврозоната, така и за Шенген. Но не мога да убеждавам никого в Брюксел или Виена за нищо, ако няма правителство, което да гарантира, че ще изпълнява критериите, които се очакват.