Войната в Украйна и позициите на българските партии

Радан Кънев: Всички мълчим за слона в стаята – режимът на Вучич в Белград
01.06.2024
Ева Майдел: Много трудно ще бъдем приети по суша в Шенген, ако няма стабилно правителство след изборите
04.06.2024

Войната в Украйна и позициите на българските партии

В поредица от публикации Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) ще обобщи информацията от предизборните програми на участниците в предстоящите избори за Европейски парламент (ЕП). Фокусът на статиите ще е върху позициите на политическите партии по следните теми: 

  • Присъединяване на България към Шенген;
  • Присъединяване на България към Еврозоната;
  • Отношение към войната на Русия в Украйна, в това число позициите за развитие на Европейската политика за сигурност и отбрана;
  • Зелени политики и позиции по Европейския зелен пакт;
  • Политиката на разширяване на ЕС. 

Публикациите ще разгледат платформите на парламентарните формации, които според социологическите изследвания в най-голяма степен е възможно да излъчат представители в следващия Европейски парламент.

В настоящия материал търсим позициите на тези партии и коалиции по отношение на войната в Украйна, както и въпросите, които тя отново повдигна относно развитието на Европейската политика за сигурност и отбрана. 

Преглед на официалните интернет страници на парламентарните формации обаче показва, че само четири от тях имат изготвени цялостни документи за предстоящия вот. Това са ГЕРБ (в коалиция със СДС), ДПС, БСП (явяващи се на изборите като коалиция БСП за България) и Продължаваме Промяната – Демократична България (ПП-ДБ). БСП имат самостоятелна платформа за изборите за ЕП. Документите на ГЕРБ и ПП-ДБ са насочени по-скоро към вота за национален парламент, а ДПС са публикували общ манифест за двата вида избори. От Има такъв народ са изборили приоритетите на партията в няколко основни точки, като сходен подход имат и от Възраждане. Поради това екипът ни прегледа и други публично достъпни източници на информация за двете формации – профили в социалните мрежи и изказвания на техните лидери и основни кандидати. 

Войната в Украйна

През февруари 2022 г. Руската федерация започна пълномащабна война срещу Украйна. Нейната агресия продължава и днес, две години и половина и по-късно, водейки до десетки хиляди жертви и разрушения. Също така само в първите шест месеца от началото на войната в Украйна тя предизвика най-голямото разселване на хора в Европа след Втората световна война. Според данни на международните организации към онзи момент 6,6 милиона украинци напуснаха страната, а други 6,6 милиона – бяха вътрешно разселени. Така близо една трета от гражданите на страната бяха принудени да напуснат домовете си, което представлява една от най-големите мигрантски кризи в света днес. 

Войната на Русия срещу Украйна все по-ясно очертава и групата държави, в които авторитарните режими засилват своя контрол. Тези страни не искат да се съобразяват с принципите на международното право и се стремят към постигане на нов баланс в отношенията между държавите на световната политическа сцена. 

В такава обстановка от особено значение ще бъде политиката на Европейския съюз (ЕС) в следващите години, както и курсът, който България ще поеме в международен план.   

Позициите относно войната в Украйна в партийните програми 

Присъединяването на България към НАТО и ЕС е стратегически успех за страната. Но започването на пълномащабна война в непосредствена близост до границата ни показа необходимостта от модернизация и оптимизация на въоръжените ни сили. Геополитическата обстановка изисква и целият ЕС да положи усилия, за да изгради собствена отбранителна система, както и да приеме нови приоритети за отбрана и развитие на военната индустрия.

Съюзът заема категорична позиция по отношение на войната в Украйна. Той осъди непровокираната военна агресия на Русия и като отговор прие редица пакети от санкции срещу нея. ЕС и отделните държави членки подкрепят икономиката, обществото и въоръжените сили на Украйна. 

Източник на данните: consilium.europa.eu

В свое заключение от 21-и март 2024 г. Европейския съвет обявява, че е “все по-непоколебим в подкрепата си за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници. Русия не трябва да надделее.” 

Не така категорични са обаче са част от българските формации, които се състезават за представители в Европейския парламент. 

В платформата на БСП например се говори за постигането на “мир” чрез дипломация. В публичните изказвания на техните кандидати се защитават руските позиции и се настоява за прекратяване на санкциите срещу Руската федерация, прекратяване на българската помощ за украинската страна и пр. В скорошно свое участие по бТВ вторият в листата на БСП за България – Румен Гечев, обяви, че “Войната в Украйна избухна, защото президентът Зеленски денонсира, не пожела да изпълни европейското предложение и Минските споразумения от 2014 и началото на 2015 г. когато президентът на Франция Оланд, канцлерът на Германия Меркел, президентите на Русия и Украйна – Путин и Порошенко подписаха споразумение. Европа направи всичко възможно за да се постигне мирно споразумение и се реши въпроса в Украйна. Но г-н Зеленски каза, че няма да изпълнява това споразумение и дори издаде декрет през 2022 г. забрани всякакви мирни преговори между Украйна и Русия. Така че виновникът не е само един”.

В платформата на БСП се посочва, че “новият ЕП трябва да промени подхода…да даде своя принос за прекратяване на войната в Украйна. Искаме силен ЕС, който изгражда партньорства и решава проблемите не със сила и санкции, а с диалог и дипломация.” Партията се обявява и за отмяна на санкциите към Русия, които “нанесоха сериозни щети на европейските икономики, без да постигнат обявените при въвеждането им цели”.  

От Възраждане пък в публичните си изяви многократно са заемали проруски позиции по отношение на войната в Украйна. Две от петте точки за кампанията им за ЕП, публикувани на официалната страница на партията, са относно “Вдигане на санкциите срещу Русия” и “Спиране на военната помощ за Украйна”. Съвсем естествено останалите три точки са насочени срещу задълбочаване на интеграцията на България в ЕС и НАТО. Устойчива е твърдата позиция на партията против НАТО. В настоящия парламент тя вече внесе свой законопроект за излизането на България от военния алианс. Във връзка с евроизборите Възраждане се обявява за провеждане на референдум за членството на страната ни – “Ако спечелим изборите, ще инициираме референдум за членството ни в НАТО. То изобщо не помага за сигурността на България. Членството в тази организация ни поставя в ролята на мишена”.

По отношение на НАТО от ИТН считат, че страната ни трябва да продължи да членува в този съюз и да се ползва от защитата на пакта. Що се отнася до подкрепата за Украйна, водачът на евролистата на партията, Ивайло Вълчев, в свое участие по Nova News отбелязва, че тя трябва да бъде военно-техническа, но в никакъв случай да не включва изпращане на български войници.

Източник: Свободна Европа

Доскорошните некоалиционни партньори в управлението – ГЕРБ (заедно със СДС) и ПП-ДБ многократно са заемали публични позиции в подкрепа на Украйна и утвърждаване на България като надежден партньор в НАТО. На същото мнение са и от ДПС. Движението е и единствената формация, в чиято предизборната програма е записан изричен текст в подкрепа на Украйна. Те се обявяват и за обща европейска външна политика и политика за сигурност. Правителството Денков-Габриел организира визитата на президента на Украйна Володимир Зеленски в София миналата година. През февруари 2024 г. премиерът към онзи момент Николай Денков от своя страна посети Киев. Срещите бяха с цел гарантиране на помощта на България за Украйна. В тази посока беше и решението за допълнително предоставяне на военно-техническа подкрепа за Украйна, внесено съвместно от лидерите на трите формации – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Помощта, която гласуваха депутатите от трите формации в парламента, беше оценена и от президента Зеленски. По време на видеоконферентен разговор с Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски той заяви: „Уверен съм, че във Ваше лице имаме истински големи приятели и Ви благодаря за усилията, които полагате, въпреки някои трудности в страната ви. Благодаря ви, че Вашата подкрепяща евроатлантическите ценности коалиция поддържа проевроатлантическа Украйна и сте на наша страна„.

Позициите на кандидатите за евродепутати и техните партии по отношение на конфликта в Украйна, са от изключителна важност. Това е така, защото войната е в непосредствена близост до българската граница, а резултатите от предстоящите избори за ЕП ще очертаят насоката на развитие на ЕС в следващите години. 

Въпреки това, ясно се очертава разделението между формациите относно позицията на България на международната сцена. Докато една част от тях смятат, че страната ни задължително трябва да задълбочи евроатлантическата си ориентация, има и формации на абсолютно противоположна позиция.

 


Настоящият документ е изработен от Институт за развитие на публичната среда в изпълнение на проекта “Европейски избори 2024: гласът на гражданите”. Дейностите по него се изпълняват с финансовата подкрепа на проекта “Protecting EU Values and Fundamental Rights through Public Participation and Civil Society Assistance in Central Europe – PROTEUS”, изпълняван от Transatlantic Foundation в партньорство с Engaging Central Europe (ECE) program of The German Marshall Fund of the United States. 

Проектът PROTEUS е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не е задължително да отразяват тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.