„Още Робер Шуман е казал, че ЕС ще се обединява през кризи, а не чрез директиви.“
“Накратко“ не е лесно – в политиката съм от учредяването на ДСБ през 2004г. Заемал съм всяка позиция от доброволец в районен щаб до председател на партия, депутат в НС и в ЕП. В последните 5 години – член на ЕП от Демократична България, група на ЕНП в ЕП, член на комисиите по социална политика и заетост, околна среда и обществено здраве, петиции. Докладчик по 16 различни законодателни и незаконодателни досиета на ЕП, основен докладчик на ЕП по Директивата за емисиите от промишлеността, основен докладчик по законодателното становище по Директивата за енергийните характеристики (реновирането) на сградите.
Основно през законодателната работа. ЕП по-често се свързва с множество резолюции с незаконодателен характер, особено в сферата на външната политика. Но правомощията на ЕП във външната политика са минимални. Обратно – законодателството в сферата на търговията, индустрията, околната среда, енергетиката, а все по-често и в социалната и здравната сфери, се приема първо в ЕП и от правителствата в Съвета на ЕС, едва след това се превръща в национален закон. Примерите са навсякъде около нас – нормите за замърсяване на завода край града ни, нормите за чистота на въздуха и водите, акцизите върху горивата и изобщо стандарта за тези горива, вече и формулата за определяне на минимална работна заплата. Това са няколко от хиляди примери.
Разбира се, сигурност, във всичките й аспекти – от външните граници и миграцията, през въоръжението и отбранителната индустрия, та до общата отбрана – например идеята на премиерите Туск и Мицотакис за общоевропейско ПВО (б.р. противовъздушна отбрана).
Но все пак бих сложил на първо място индустрията – без силна икономика, и то промишлена икономика, няма силна отбрана. А и в сферата на отбраната правомощията на ЕП са скромни, докато в икономиката – изключително големи. Предстоящата „Индустриална сделка“ за ЕС, новата индустриална политика за защита от нелоялна конкуренция и изпреварващо развитие спрямо САЩ и Китай, това е основният приоритет.
За мен, лично, ключов приоритет ще бъде и здравната политика, единният здравен и фармцевтичен пазар, който е в много начална точка на развитие. Затова и ежедневно ние търсим лекарства за близките си в други държави от ЕС, възможност за лечение извън България.
Мисля, че ги изредих в общи линии – темите, в които ЕС има реални правомощия, както и тези, в които е нужно правомощията да бъдат разширени – например, разширяване, и то значително, на мандата на Европейската прокуратура.
Както и досега – в постоянна комуникация, не само през медиите и социалните мрежи, но и с много пътувания в страната и преки срещи с ученици, студенти, бизнес. През последните две години имам десетки публични лекции и срещи с организации на гражданите и бизнеса. Явно не е достатъчно, европейските теми още са далечни. Надявам се, че все повече евродепутати ще следват този пример.
Моят отчет и сега е достъпен на страницата ми в интернет, дейностите ми – на сайта на ЕП. Може би е добре повече да популяризираме именно сайта на ЕП, в който има изключително много информация за всеки член на ЕП.
Още Робер Шуман е казал, цитирам по памет, че ЕС ще се обединява през кризи, а не чрез директиви. Много европейски федералисти си представят някакво „решение“, конституционен акт, с който ЕС стават федерация. Това е невъзможно, а и опасно – такива проекти дават сили на националистите във всички държави. Европа трябва да се обединява постепенно, там, където кризите налагат това, показват, разкриват нуждата. Така стана с COVID-19 и със здравната политика, така стана с руската агресия в Украйна и отбраната и въоръжението.
Всички мълчим за слона в стаята – режимът на Вучич в Белград отдавна не е демокрация, камо ли проевропейска демокрация. Той е по-близък до Сърбия при Милошевич (да не забравяме, че Вучич е бил негов министър), отколкото до демократичния период при покойния Джинджич и Тадич. Сърбия в този си вид е безкрайно далеч от членство в ЕС, а това се отразява пряко на перспективите на Северна Македония (все по-близка политически до Белград, особено след изборите), Косово, Босна и Херцеговина, може би и Черна гора, която е формално готова да влезе в ЕС.
Докато не оценим случващото се в Сърбия, перспективите за целия регион, може би без Албания и Черна гора, са мрачни. Да не забравяме и изключително токсичната роля на режима на Орбан в Унгария, който е пряк спонсор и ментор и на Вучич, и на ВМРО-ДПМНЕ, и на няколко медии с откровено антибългарска насоченост и в Белград, и в Скопие.
Разбира се, че трябва. Вече има механизъм за наблюдение на върховенството на правото в целия ЕС, за всички държави. В рамките на този механизъм е добре да има препоръки и дори условия за България за продължаване на правосъдната реформа и законодателството за борба с корупцията. Условията, които България сега изпълнява (доскоро успешно, но вече не…), основно по НПВУ (б.р. Национален план за въздействие и устойчивост), са заложени основно в резолюцията на ЕП от 2020г., която аз предизвиках с устен въпрос до ЕК.
Тя е напълно ясна – подпомагане на Украйна в нейната война за независимост. Финансово, с въоръжение, с логистика. Това са и правомощията на ЕП. Всичко друго се решава с единодушие на ниво Европейски съвет или попада в сферата на компетенции на командването на НАТО. Трябва да е ясно, че война между ЕС и Русия не може да има, ЕС не води войни. Война между НАТО и Русия може да има единствено, ако Русия, руските лидери, проявят безумието да нападнат членка на НАТО. Но това няма да се случи.
Надявам се, че ще е скоро – например средата на 2025г., политическата криза у нас сякаш затвори всяка възможност за по-ранна дата.
Мога дълго да говоря за предимствата, но ще се спра само на едно – инвестиции, икономическо развитие, отваряне на пазарите, бърз ръст на туризма.
Тук влияят два фактора – вътрешната политика в Австрия поне до изборите наесен, може би вътрешната политика в някоя друга държава членка, да се надяваме да няма такава промяна. И нашата собствена вътрешнополитическа нестабилност. Накратко – въпросът няма нищо общо с динамиката в следващия ЕП.