Влиза ли Шенген в предизборните програми на партиите?

Да не сочим Брюксел с пръста, който трябва да сочи държавите членки
29.05.2024
Радан Кънев: Всички мълчим за слона в стаята – режимът на Вучич в Белград
01.06.2024

Влиза ли Шенген в предизборните програми на партиите?

В поредица от публикации Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) ще обобщи информацията от предизборните програми на участниците в предстоящите избори за Европейски парламент (ЕП). Фокусът на статиите ще е върху позициите на политическите партии по следните теми: 

  • Присъединяване на България към Шенген;
  • Присъединяване на България към Еврозоната;
  • Отношение към войната на Русия в Украйна, в това число позициите за развитие на Европейската политика за сигурност и отбрана;
  • Зелени политики и позиции по Европейския зелен пакт;
  • Политиката на разширяване на ЕС. 

Публикациите ще разгледат платформите на парламентарните формации, които според социологическите изследвания в най-голяма степен е възможно да излъчат представители в следващия Европейски парламент.

Какво представлява Шенген 

Шенгенското пространство (Шенген) включва 27 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Името му произлиза от люксембургското село Шенген (на границата с Германия и Франция), където през 1985 г. е подписано Шенгенското споразумение между пет държави от Европейския съюз (ЕС) – Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург. *

Постепенно пространството се разширява и днес то е най-голямата зона за свободно пътуване в света, обхващаща територия от над 4 милиона квадратни километра и повече от 400 милиона души население. Почти всички държави членки на ЕС прилагат споразумението. Изключение правят Кипър, Ирландия, България и Румъния. Последните две се присъединиха към Шенген по въздух и вода на 31-и март, 2024 г. В пространството са включени и всички членове на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).

Държавите, част от Шенгенското пространство:

  • не извършват проверки по вътрешните си граници, освен в случай на конкретна заплаха;
  • осъществяват хармонизиран контрол по външните си граници въз основа на ясно определени критерии.

България и членството в Шенген

Както споменахме по-горе България и Румъния бяха приети в Шенген по въздух и вода. Това стана след решение на Съвета на Европейския съюз на 30 декември 2023 г. и 12 години след като Европейската комисия за пръв път потвърждава, че двете държави изпълняват съответните критерии. По суша обаче граничният контрол остава в сила поради позицията на Австрия. Тя постави пет условия на двете държави за пълното им присъединяване към Шенгенското пространство. Сред тях е засилване на контрола по външните граници на ЕС с участието на европейската гранична служба „Фронтекс“, за да се намали мигрантския поток към Западна Европа. За тази цел ще бъде отпусната и финансова подкрепа от Европейската комисия. Друго условие е засилване и на проверките на границите между България и Румъния и Румъния и Унгария. Австрия също така си запазва правото да прави неочаквани проверки на летищата си за пътуващи от България и Румъния. 

Забавянето на включването на страната ни в Шенгенското пространство по суша води до сериозни икономически загуби според редица експерти и представители на бизнеса. Това е така, защото основната част от българските стоки се превозва именно по този начин. Така например според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ): „Едва 3% от българските стоки се транспортират по въздух и море, а останалите 97% са по суша”. От бранша на превозвачите пък посочват, че икономиката на страната губи 1 млрд. лв. годишно от пропуснати ползи, а още 300 млн. лв. са загубите за бюджета. Като основна причина за това се посочват дългите часове престой на граничните пунктове. 

С оглед на изложеното дотук, не е учудващо, че темата за присъединяването на България към Шенгенското пространство беше водеща във външната политика на страната в изминалите няколко години. Тя беше и повод за политически престрелки между отделните формации и спорове доколко членството в Шенген по въздух и вода е успех или пък напротив – отлага за неопределен период пълноправното включване на страната ни в зоната за свободно пътуване. В своите платформи националистическите партии пък застъпват тезата, че ЕС проявява двоен стандарт. По тази линия са и изказванията на традиционната левица в страната. Именно в тази връзка ще проследим какво пише по темата Шенген в програмите на формациите за изборите за ЕП.

Шенген в партийните програми

В прегледа на програмите сме включили партиите и коалициите, представени в 49-ото Народно събрание. Според социологическите проучвания тези формации имат най-голяма вероятност да излъчат представители в следващия Европейски парламент. Преглед на официалните им интернет страници обаче показва, че само три от тях имат изготвени цялостни документи за предстоящия вот. Това са ГЕРБ (в коалиция със СДС), ДПС и БСП (явяващи се на изборите като коалиция БСП за България). Последните имат самостоятелна платформа за изборите за ЕП. ГЕРБ са публикували програма за управление насочена по-скоро към вота за национален парламент, а ДПС – общ манифест за двата вида избори. От Има такъв народ са изборили приоритетите на партията в няколко основни точки. Към настоящия момент от коалиция Продължаваме Промяната – Демократична България (ПП-ДБ) са обявили публично представяне на програмата си на 2-и юни, а партия Възраждане нямат обявени официални документи във връзка с изборите 2 в 1 на 9-и юни. Поради това екипът ни прегледа други публично достъпни източници на информация за двете формации – профили в социалните мрежи и изказвания на техните лидери и основни кандидати. На тази база можем да направим следните основни изводи по темата с членството на България в Шенген. 

Преобладаващата част от партиите се обявяват за пълноправно включване на страната ни в Шенгенското пространство. За ГЕРБ-СДС това е основен приоритет, който очертава и бъдещата стратегическа и икономическа ориентация на България. Сходна е позицията и на ДПС, според която участието ни в Шенген и по суша има потенциал да подкрепи “ускореното развитие на българската икономика”. Въпреки че все още нямат обявена програма, лидерите на коалицията ПП-ДБ, в т.ч. и бившия премиер Николай Денков, многократно са изразявали подкрепа за присъединяването на страната към Шенген. „Има конкретни планове така че България да бъде приета и в сухопътния Шенген от 1 януари 2025 г. Можем да влезем, ако сме обединени, иначе можем да пропуснем историческия прозорец, който може да не се отвори скоро„, каза Денков на 31 март тази година по време на тържествена церемония на летище София за официалното отваряне на въздушната граница.

Видно от това изказване, са необходими още стъпки за пълноправното членство на страната в Шенгенското пространство. И докато от ПП-ДБ публично застъпват подхода, при който държавата е приета първо по въздух и вода с последващо присъединяването по суша, то от БСП твърдят, че това е проява на “двойни стандарти” спрямо България. Затова в предизборната платформа на социалистите за ЕП се посочва: “Ще се борим срещу двойните стандарти, за бързо пълноценно приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство и за равноправно и справедливо третиране на всяка държава членка в бъдеще.” БСП добавя, че включването на България и по суша, ще е от полза за ЕС, включително и по отношение на сигурността на външните граници.

От Има такъв народ пък внасят и условие по темата. За партията “борбата” за сухопътен Шенген трябва да е “без ангажимент от наша страна за приемане на нелегални мигранти”.

Най-крайни в позицията си са от Възраждане. На официалната интернет страница на партията е споделена публикация на нейния лидер. В нея той твърди, че “с влизането ни в Шенген до десет години българската държава нито ще е българска, нито ще е държава”. Притесненията на Костадин Костадинов, както и тези на ИТН, са свързани със засилен бежански интерес към България. 

В публикуваните към този момент партийни програми не се посочват следващите стъпки, които страната трябва да предприеме за преодоляване на условията, поставени от Австрия и включване в сухопътния Шенген. Управленската конфигурация след изборите ще покаже какви ще са действията в тази насока. 

 


*През 1990 г. отново в Шенген същите пет държави подписват и Шенгенската конвенция. Тя допълва споразумението и определя мерките и защитните механизми за установяване на пространство без вътрешен граничен контрол. Конвенцията влиза в сила през 1995 г.

Настоящият документ е изработен от Институт за развитие на публичната среда в изпълнение на проекта “Европейски избори 2024: гласът на гражданите”. Дейностите по него се изпълняват с финансовата подкрепа на проекта “Protecting EU Values and Fundamental Rights through Public Participation and Civil Society Assistance in Central Europe – PROTEUS”, изпълняван от Transatlantic Foundation в партньорство с Engaging Central Europe (ECE) program of The German Marshall Fund of the United States. 

Проектът PROTEUS е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не е задължително да отразяват тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито органът, предоставящ помощта, могат да бъдат държани отговорни за тях.