В ЕС има много болтове и гайки за затягане – от прекомерно амбициозно законодателство, до твърде бавни реакции при кризи и нерешителни действия

„Евродепутатите са едновременно нападатели и вратари“

Източник: официалната Facebook страница на Андрей Новаков

Моля, представете накратко себе си и своя опит.

Евродепутат от ГЕРБ/ЕНП с втори пореден мандат зад гърба, с ресори регионално развитие, европейско финансиране, транспорт, европейски бюджет и бюджетен контрол. Координатор на групата на ЕНП в Комисията по регионално развитие на Европейския парламент (ЕП). Председател на Кохезионната мониторингова група (EPP Cohesion Monitoring Group) и ръководител на мисиите й в държавите членки. Председател на Европейския железопътен форум (Rail Forum Europe). 

Как работата на един евродепутат влияе на живота на хората в България? Може ли да ни дадете пример за това? 

Важно е да разберем, че след 2007 г. насам европейските проблеми са и български проблеми, а българските проблеми са и европейски такива. Същото важи и за политиките. Евродепутатите са едновременно нападатели и вратари – от една страна, проактивно инициират решаването на проблемите на хората, а от друга опазват от необмислено европейско законодателство. Например, именно ЕП осигури законодателния инструментариум, с който инициирах спирането на вредни разпоредби за българското розово масло. Отново чрез ЕП и неговата комисия по петиции внесох над 40 000 подписа в подкрепа на общоевропейски норматив от средно 1 минута за обработка на камион по вътрешноевропейските граници. Тези инициативи са и примери за отборна работа на цялата българска делегация в ЕП. 

Какви биха били основните Ви приоритети, ако бъдете избран за евродепутат, представляващ България? 

Както и досега – решаване на конкретни проблеми, които достигат до мен от срещите ми с хората и ежеседмичните пътувания из различни части на България. След два мандата в ЕП вече съм убеден, че трябва много повече да показваме на хората колко проблеми са намерили своето решение чрез Европейския съюз (ЕС). Това се опитвам и да правя по време на кампанията, а всяка седмица пътувам до поне 7-8 населени места из цялата страна.

Кои са важните европейски теми, които трябва да присъстват в публичния дебат в България според вас? 

Чудесен пример е полето на сигурността и отбраната. Военните конфликти и имиграцията превръщат периферията на ЕС в негов център – сигурността и отбраната по външните граници на Съюза са златни възможности за България и трябва да решим как да ги използваме. От една страна, можем да се превърнем в незаменим партньор за ЕС и НАТО. От друга страна, имаме потенциал за разгръщане на военно-промишления ни комплекс и укрепване на българската армия.

Как ще взаимодействате с българските граждани, за да гарантирате, че техните проблеми ще бъдат чути и разгледани в Европейския парламент? 

Ако българският избирател ме изпрати още веднъж на служба в Брюксел, както и досега, ще продължавам да решавам проблеми, за които разбирам по време на срещи лице в лице с хората на терен. Това правих през изминалите почти десет години и това работи най-добре.

Как планирате да осигурите прозрачност и отчетност в работата си като евродепутат? 

Никога в историята на ЕП не сме имали повече прозрачност, отчетност и мониторинг що се касае до касае работата на евродепутатите и на институцията като цяло. Говоря в качеството си на автор на доклада за контрол на бюджета на ЕП. В момента това е най-наблюдаваната и най-контролираната европейска институция. Цялата информация за това, което правят евродепутатите, е публично достъпна така, както и данните за финансовото им състояние, срещите им с външни лица и поведението им по време на гласуване в комисии и в пленарна зала. 

Най-добрата отчетност обаче е свършената работа по поставени от гражданите проблеми, а оценката за последното ще бъде дадена на 10 юни сутринта. 

Каква е Вашата визия за бъдещето на Европейския съюз и как виждате ролята на България в него? С какво според Вас ЕС се справя добре? А какво трябва да се промени в Съюза, така че да е по-ефективен? 

Вече три години България търпи пропуснатите ползи от своето неактивно участие в европейските процеси на вземане на решения. Тук не визирам физическото присъствие на срещи и формати, а ефективната защита на националния интерес. Докато покрай нас се вземаха важни решения за бъдещето на Съюза, по неволя осъществявахме политика на празния стол и регистрирахме за сведение случващото се. Просто страната ни трябва да се върне отново на масата на вземането на европейските решения и формирането на европейските политики. Така се обезпечава членство в ЕС – с високо вдигната глава и силно присъствие. 

Говоренето за ЕС изисква честност. Има много болтове и гайки за затягане – от прекомерно амбициозно законодателство, което вреди на хората, бизнеса и земеделието, до твърде бавни реакции при кризи и нерешителни действия във външната политика и отбраната. 

Същевременно, онова, което е дал този Съюз на България, представлява най-дългият период на постоянно нарастващи икономика, доходи, качество на живот, свободи и имидж пред останалия свят. И това се случваше на фона на най-дългия период от най-тежките последователни кризи в историята на ЕС – 2008-2023 г. Дори и тогава Съюзът продължи да предоставя спасителни пояси на своите държави членки и на страната ни.

Трябва да сме наясно, че всичко което представлява ЕС, и добро, и лошо, му е зададено като институционална и регулаторна рамка от страна на държавите членки. Съюзът е толкова добър, колкото му позволяват държавите членки. Например, именно те единодушно вземат решения по време на Европейските съвети и именно те не искат да се отворят за преразглеждане Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС, така че Съюзът да е по-ефективен, бърз и решителен. Именно заради това поведение на държавите членки, най-големите реформи в Съюза са „хубост насила“ – предизвикани от външни сътресения. От правилата за финансово-икономическа стабилност след 2008 г., през миграционните политики в разгара на имигрантския натиск, през законодателството в контекста на COVID-19, до реформите в енергетиката и до стъпките в отбраната и сигурността. 

Изводът е да не сочим Брюксел с пръста, който трябва да сочи държавите членки. Исторически погледнато, всички популисти, които обвиняват Брюксел за собствените си провали, се стопяват в рамките на няколко години. 

Държавите от Западните Балкани са наши съседи, но заради динамиката на последните години сякаш темата остана на заден план у нас. Как виждате бъдещето на тези страни по отношение на европейската интеграция? 

Още през 2018 г., по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, страната ни сложи Западните Балкани в европейския дневен ред. До 2021 г. България работи така, че да създадем инерция в ЕС и траектория за европейска перспектива на Западните Балкани и то в контекста на взаимно уважение, споразумения и добър тон. Това трябва да е и бъдещето. Регионът и хората там го заслужават. 

В момента липсата на силно и адекватно българско правителство през последните три години предизвика едно безотговорно политическо поведение от страна на Република Северна Македония, което доведе до ред провокации и посегателства срещу български граждани, граждани с българско самосъзнание и срещу културни организации. Тамошни политици свободно боравят с език на омразата, а споразуменията със съседна България са просто пожелателни отметки по пътя към присъединяването към ЕС. В това си мнение не съм тенденциозен – българите го усещат и виждат, а всичко това беше осъдено от страна на председателя на Европейския съвет и от председателя на Европейската комисия. 

Единствената възможност отново да управляваме процеса и да се нормализират нещата е след вота на 9 юни да се сформира адекватно правителство в София.

Въпреки че Механизмът за сътрудничество и проверка най-накрая отпадна през 2023 г., България все още не е извършила цялостна реформа, свързана със съдебната система. Според Вас трябва ли ЕС да взима отношение по темата за върховенство на правото у нас и как? 

В национален ефир европейският комисар по икономически и финансови въпроси подчерта, че милиарди евро по българския Национален план за възстановяване и устойчивост зависят и от изпълнението на мерки и законодателство в сферата на върховенството на закона – Министерски съвет имаше достатъчно време да внесе в Народното събрание необходимото. Паоло Джентилони също така подчерта, че ЕК чака новото правителство, за да може да завърши разговорите. Не бих искал да спекулирам защо надеждата е в бъдещото правителство.

Войната на Русия в Украйна разби представите ни за мира в Европа. Каква ще е Вашата позиция като евродепутат по този въпрос? 

ЕС научи своите уроци – сигурна Европа е стабилна Европа. ЕС не трябва да бъде буферна територия между САЩ и Русия, Китай и пр. Трябва да е равнопоставен играч с преговорна и отбранителна тежест. Трябва да има външен министър, еврокомисар по отбраната, както и целеви раздел с много повече средства в европейския бюджет. 

Приоритети виждам в три направления. Първото е изграждането на военен Шенген. Бързата реакция не е съвместима със съществуващата бюрокрацията и контрол при придвижване на военни и военно оборудване през всяка национална и понякога регионална граница в ЕС. 

Второто е реиндустриализация на европейския военно-промишлен комплекс – осигуряване на производствен капацитет за боеприпаси, оръжие, техника и технологии. 

Третото е бърза писта за изграждането на европейска инфраструктурата с двойно предназначение, за да можем бързо да придвижваме сили и оборудване по пътища и релси, в случай че се наложи.

Нека създадем Единен отбранителен пазар с обща оръжейна програма на ЕС по модела на единния пазар на ЕС за стоки и услуги. В него българската индустрия ще може по-лесно и бързо да реализира своята продукция.

Важно е да създадем и Европейски фонд за външна военна намеса с цел обезпечаване на евентуални военни операции на ЕС. Така страната ни няма да има непредвидени военни разходи.

Можем да борим некомплекта в армията чрез европейски интегрирани отбранителни части по суша, вода, въздух и в киберпространството, в рамките на НАТО.

Отделно от това, държавите членки трябва да се отнесат много по-отговорно към Европейската отбранителна агенция и да подсилят значително нейния бюджет и персонал, за да може да обработва заявките и съвместните обществени поръчки. В този ред, трябва да приоритизираме и закупуването на военно оборудване, произведено в ЕС, и конкретно в страната ни чрез общи европейски обществени поръчки.

Имаме идеалната формула за смели стъпки от страна на ЕС. През февруари проучване на Евробарометър сред 27 000 души във всички 27 държави членки установи, че седем от десет искат повече капацитет на ЕС да засили производството на военно оборудване. Две трети искат повече пари за отбрана в ЕС. Осем от десет искат повече сътрудничество в отбраната на ниво ЕС. Хората го искат, както и европейските политически семейства, което е видно при прочит на предизборните им платформи. От друга страна, светът става все по-несигурен. 

Според Вас кога България трябва да се присъедини към еврозоната? Какви ще са ползите за страната ни и има ли основания да се притесняваме от присъединяването към валутния съюз? 

Просто еврозоната е поредната отложена задача, която следващ редовен кабинет трябва да изпълни (наред с Шенген, Националния план за възстановяване и устойчивост, европейските структурни и инвестиционни фондове, Западните Балкани…). 

Смятам, че след изтеклите тези дни записи на политици, в които се обсъждат „нерегламентиран кеш“ и пари в чували, в предстоящия конвергентен доклад Европейската комисия и Европейската централна банка ще отделят много повече внимание на липсващите мерки срещу прането на пари. За влизането ни в еврозоната този критерий ще стане еднакво важен с покриването на инфлационния критерий. Докладът е оценката за готовността ни да въведем еврото и вчерашното изказване на еврокомисаря по икономическите и финансовите въпроси е ясен знак – влизаме в еврозоната само с покрити критерии. 

Вярвам, че България трябва да се присъедини колкото се може по-скоро, но когато е готова. Последното се изразява във формалното покриване на критериите и отлична разяснителна кампания. По отношение на тези два елемента, през последните три години, имаме горчив опит, който ни отдалечава от датата 1 януари 2025г. 

Що касае еврото, то е една от двете глобални валути, които са способни да се конкурират успешно с щатския долар и то в дългосрочен план – статистически доказано. Двадесет държави членки са приели единната валута и на никой никога не му е хрумвало да се оттегли – независимо от политическия цвят на правителствата и въпреки кризите. Тези два факта показват, че няма някакъв кух култ към еврото или сляпо поклонничество. Присъединяването ни е въпрос на добре информиран прагматичен избор, въпрос на здрава работа и въпрос на време. 

В края на март България и Румъния най-накрая станаха част от Шенген, поне по въздух. Кога според Вас е реалистично да бъдем приети в пространството и по суша?

Когато начело на страната ни застане адекватно правителство, което ще може да постигне тази цел.