На 9-и юни заедно с вота за Европейски парламент (ЕП) ще се проведат и шестите парламентарни избори в последните три години. ЦИК регистрира 30 политически формации и 1 инициативен комитет в кампанията за ЕП, а в тази за Народно събрание – общо 31 формации.

Традиционно средствата за реклама в медиите са основното разходно перо в кампаниите. Така например за парламентарните избори през април 2023 г. те съставляваха 76% от всички разноски на партиите. 

А имат ли формациите ресурс за реклама и достатъчен ли е той за провеждане на две кампании, с оглед на всички направени през миналата година разходи за предсрочния парламентарен вот през април и местния от есента? 

И в тази кампания екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) ще потърси отговорите на тези и други въпроси в традиционния за организацията медиен мониторинг. В него ще проследим дали медиите публикуват договорите си за реклама на кампанията с кандидатите и обявяват ли се коректно сумите за политическа агитация. Мониторингът обхваща официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. Кои са те може да видите в следващата графика:

Десет дни след началото на предизборната кампания публикуваме първите резултати за медийни разходи с актуалност към 20-и май, 2024 г. Подписаните договори между политическите формации и медиите възлизат на обща стойност от 587 357 лв. Това са средствата, отчетени за двете кампании – за ЕП и за Народно събрание. Така се оказва, че разходите за медии на участниците са значително по-малко от тези, инвестирани по време на изборите 2 в 1 от ноември, 2021 г. Тогава в първите десет дни на кампанията за вота за президент и парламент бяха разходвани малко над 1 млн. лв. (от които 733 хил.лв. за кампанията за Народно събрание). Разходите за агитация в медиите сега са по-малко и от тези за същия период от последната парламентарна надпревара през 2023 г., когато средствата бяха 862 хил. лв.

Не бива да забравяме, че това е осмата кампания за голяма част от формациите участват. Това вероятно е довело и до намаляване на партийните финанси. Възможно е също партиите все още да търсят баланс в комуникационните си стратегии за двете кампании, както и да изчакват последните дни преди изборите, за да засилят предизборната си реклама.

Парите за реклама на партиите

Десет дни след началото на кампанията половината от формациите имат сключени договори. Невъзможно е обаче да се изчислят конкретните суми, които са инвестирани от партиите поотделно за всяка от двете кампании. Това е така, защото публикуваните договори в голямата си част посочват общи суми за европейските и парламентарните избори. Доколкото споразуменията предоставят възможност за разграничаване на сумите, то минимумът, вложен в реклама за кампанията за ЕП, е 102 451 лв. 

Пример за коректно отчитане на средствата, инвестирани в двете кампании, е практиката на БНТ. 

Към момента най-голяма сума са отделили от ГЕРБ-СДС – 173 192 лв. Следват ги бившите им некоалиционни партньори от Продължаваме Промяната – Демократична България със 125 106 лв. и Възраждане с вложени 109 099 лв. Трите формации са инвестирали около 70% от всички средства за медийна реклама до момента. 

Основната част от разходите на Възраждане е насочена към ТВ Евроком – 83 334 лв. или 76%. При ГЕРБ-СДС и Продължаваме Промяната – Демократична България наблюдаваме по-равномерно разпределение на средствата към различни медии – електронни, печатни и онлайн.  

В следващата графика е включена подробна информация за партиите и коалициите и изразходваните от тях средства за медийно отразяване към 20-и май. Графиката е ИНТЕРАКТИВНА – ако натиснете предпочитана партия/коалиция с мишката, ще видите разпределението на нейните средства по медии:

Медиите, привлекли най-голям ресурс

Общо 23 от наблюдаваните от екипа ни медии са публикували сключени договори. В първите 10 дни от кампанията най-много средства е привлякла обществената БНТ – 138 767 лв., следвана от телевизия Евроком – 137 204 лв. и вестник 24 часа – 68 283 лв. 

От двете големи частни телевизии у нас – bTV и Нова ТВ, само първата е обявила един договор за отразяване с ДПС на стойност от 1 600 лв. И в последните кампании наблюдавахме тенденцията споразуменията, сключвани с двете телевизии, да се увеличават в седмицата преди изборния ден.  

Графиката по-долу представя всички медии, които към 20-и май, 2024 г. са привлекли средства от политическите формации. Графиката е ИНТЕРАКТИВНА – ако натиснете предпочитана медия, ще видите участниците, подписали договори за услуги с нея:

И в тази кампания телевизия Евроком има сключени споразумения за безвъзмездно отразяване. Те са със следните участници – ВМРО, Солидарна България, Възраждане, независимия кандидат Кузман Илиев, БСП за България, Левицата, Синя България, Единение, Пряка демокрация и Ние гражданите.

Също така отново наблюдаваме медии, които не са посочили сключени договори с формации, включени в предизборната надпревара, но очевидно показват политическа реклама. Такива са например в. Арда Нюз, в. Борба и др. 

Вестник Черноморски Фар пък продължава с практиката да публикува договорите си като новини, което затруднява откриването им. Те са и в трудно четим формат. 

За политическата реклама във Фейсбук

Екипът ни провери и разходите, заделени от политическите формации в най-разпространената социална медия у нас – Фейсбук. Данни от последните кампании показват, че партиите в много голяма степен залагаха на промотиране на предизборните си послания именно там. Предимствата на този тип реклама на първо място включват добра възможност за насочване на послания към конкретни групи от избиратели и увеличаване на ефективността на похарчените средства. Рекламата във Фейсбук изисква и много по-малък екип от експерти за изпълнение. Ефектът от популяризираното съдържание пък продължава да съществува и след изтичането на платения период чрез споделянията и коментарите на последователи, достигайки повече симпатизанти. В допълнение, при рекламата в социалните мрежи липсва “медиатор” между кандидатите и евентуалните потребители на съдържанието. Така може да се получи непосредствена обратна връзка от потребителите. От друга страна обаче, различни международни изследвания посочват, че именно заради липсата на критичен посредник (каквато роля би следвало да имат журналистите) между партиите и широката публика, такъв тип платена комуникация е предпочитана от популистките формации. 

В първите дни на кампанията (периода 12-18 май) от парламентарно-представените партии за спонсорирано съдържание във Фейсбук най-много средства са отделили от официалните страници на коалицията Продължаваме Промяната – Демократична България – 19 636 евро, следвани от Има такъв народ – 4 100 евро и Възраждане с 67 евро. 

Екипът ни ще продължи да следи изпълнението на законодателните разпоредби по отношение на платената предизборна реклама и отразяването ѝ в медиите. Следващият ни материал по темата ще представи данните от първите 20 дни на предизборната надпревара.