Месец преди началото на предизборната кампания социологическите агенции прогнозират все по-голяма разлика между бившите управляващи формации ГЕРБ-СДС и Продължаваме Промяната-Демократична България (ПП-ДБ). На предстоящите избори досегашните партньори във властта ще се изправят един срещу друг за гласовете на избирателите. 

В тази ситуация екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) провери как се е променила електоралната подкрепа за Продължаваме Промяната (ПП) в коалиция с Демократична България (ДБ) – които поотделно и заедно участваха в двете последни редовни правителства. В настоящата публикация ще представим данните за коалицията и нейните резултати в периода 2021 г. -2023 г. Ще очертаем и някои възможни обяснения за факторите, определящи подкрепата за формациите в последните три години. 

Партиите в коалицията и изборните им резултати

Коалицията Продължаваме Промяната – Демократична България бе съставена за парламентарните избори през април 2023 г. Тогава в нейния състав се включиха партиите Продължаваме Промяната, Движение Да България, Демократи за силна България, Зелено движение, Средна европейска класа и Волт. 

Както стана ясно дни преди регистрацията на коалицията за участие в предстоящите избори, от нея се отделиха Зелено движение и Средна европейска класа. 

През 2017 г. новосъздаденото Движение Дa България и основаната през 2005-та Демократи за силна България (ДСБ) се явяват поотделно на парламентарните избори. Тогава нито една от двете формации не успява да влезе в Народното събрание. Четири години по-късно, през април 2021 г. те се обединяват и заедно успяват да привлекат гласовете на традиционната демократична общност в страната и да получат 302 хиляди гласа (9.45%), които се равняват на 27 мандата. През юли 2021 г. коалицията получава още по-голяма подкрепа – 345 хиляди гласа (12.64%) и 34 мандата в Народното събрание. 

През ноември 2021 г. в поредната предсрочна предизборна кампания се включва и Продължаваме Промяната, част от лидерите на която са били съоснователи на ДБ. Така не е учудващо, че има припокриване между електората на двете формации. В резултат ДБ получава само 167 хиляди гласа (6.4%), а ПП привлича 673 хил. гласа (25.7%) и става първа политическа сила. 

През октомври 2022 г. двете формации отново се явяват самостоятелно на изборите, като резултатите им са 187 хил. гласа (7,5%) за ДБ и 506 хил. (20.2%) за ПП.

Едва на последните парламентарни избори двете формации се явяват заедно, но това решение вече е закъсняло за част от избирателите и гласовете, които коалицията ПП-ДБ получава, са 621 хил. Сред причините за това е и намаляващата избирателна активност след провеждането на пет предизборни кампании за две години. Същевременно социологически проучвания показват, че демократичната общност по-скоро не харесва по-левите представители на ПП. Не на последно място голяма част от електората на Продължаваме Промяната включва и избиратели на президента Румен Радев и Има такъв народ, които не подкрепят по-десните партии в коалицията. В допълнение, не бива да се подценява и факта, че правителството водено от ПП след изборите през 2022 г., бе свалено от коалиционния им партньор от Има такъв народ. Сред по-левите избиратели на Продължаваме Промяната влияние неминуемо оказа и позицията на формацията по отношение на войната в Украйна. Това обърна фокуса на формацията от “изчегъртването” на ГЕРБ от институциите към защита на позициите им в подкрепа на европейските санкции срещу Русия, помощта за Украйна и пр. 

Динамиката в гласовете на ПП-ДБ за последните три години може да проследите в следващата графика:

Как се променят гласовете за ПП-ДБ по райони? 

През 2021 г. ПП, участвайки самостоятелно, получава най-много гласове от трите избирателни района в столицата София (София 23 ИР – 76 590 гласа, София 24 ИР – 48 568 и София 25 ИР – 46 256 гласа). Тези райони формират над 25% от подкрепата за партията на парламентарните избори тогава. Най-малко са гласовете за ПП в Търговище – 5 266, Кърджали – 4 662 и Разград – 4 379.

През 2023 г. същите три избирателни района формират 1/3-та от резултата на коалицията (вече явяваща се като ПП-ДБ). Подадените гласове са съответно 91 982 в София 23 ИР, 55 972 в София 24 ИР и 44 389 в София 25 ИР. Най-малка е подкрепата за формацията във Видин – 6 229 гласа, Кърджали – 5 786 гласа и Търговище – 4 949 гласа.

Сред партиите, които получават традиционно голяма част от гласовете в чужбина, са както Демократична България, така и Продължаваме Промяната.  Подкрепата за формациите от българите зад граница остава относително без промяна в последните три години. Докато през 2021 г. гласовете, подадени в секциите извън страната, са били 49 066, то през 2023 г. те са 47 239.

Как е изглеждала електоралната карта на ПП през 2021 г. и три години по-късно вече в коалиция с ДБ представяме в следващата инфографика. В нея може да се запознаете и с резултатите във всички 31 района в страната и тяхната промяна в абсолютен брой и в проценти.

*Резултатите за 2023 г. са за коалицията ПП-ДБ.

Районите с най-голямо увеличение на гласовете за ПП-ДБ са Разград – ръст със 71% спрямо ноември 2021 г., следват Кърджали – увеличение с 24%, и София 23 ИР и София 24 ИР със съответно 20.1% и 15.2%. 

Същевременно най-сериозни загуби коалицията регистрира в Монтана – намаление на гласовете с 27.7%, Ямбол – намаление с 25% и Хасково – загуба на 24.8%. 

Подробно разпределение на резултатите на ПП-ДБ – като процент от всички подадени гласове в съответния избирателен район и като брой мандати, представяме в следващата графика:

*Данните за 2021 г. са за всяка от формациите поотделно.  

Видно от резултатите за двете години – 2021 г. и 2023 г., коалицията е загубила мандати в редица райони. Сред тях са и някои от най-големите като  София 25 ИР, Варна и Бургас. От ПП-ДБ не успяват да разширят подкрепата си в нито един от 31-те избирателни района. Така като общия брой депутатски места, които получават ПП-ДБ през април 2023, е 64 (впоследствие депутатът Радостин Василев, избран от Плевен, напусна коалицията и стана независим народен представител). 

Основният въпрос, който резултатите очертават, е как коалицията да привлече отново онези избиратели, които през 2021 г. гласуваха поотделно за формациите ПП и ДБ. Още повече, че непосредствено преди старта на настоящата предизборна кампания от обединението се отделиха партиите Зелено движение и Средна европейска класа. 

Лидерите на коалицията трябва да изработят стратегията си по такъв начин, че да намерят послания, обединяващи избирателите на двете формации по теми, важни за тях. Дали ще успеят да го направят, ще стане ясно съвсем скоро. Само така ПП-ДБ ще може да възстанови позициите си в бъдещото Народно събрание и да участва равнопоставено в последващо управление на страната.