Приключи процедурата по връчване на мандати за съставяне на редовно правителство, като вече е ясно, че ни предстоят поредните предсрочни парламентарни избори. Дали те ще са 2 в 1 заедно с тези за Европейски парламент на 9-и юни 2024 г., зависи от времето, в което ще се състави служебно правителство. Служебният министър-председател вече е ясен, така че по всяка вероятност скоро ще разберем и министрите, които ще влязат в неговия кабинет. 

Какви ще са основните предизвикателства пред провеждането на следващите избори, независимо дали ще гласуваме на тях в един ден или не, както и някои препоръки за тяхното преодоляване, ще представим в настоящата публикация.

Ще има ли затруднения при организацията на изборите? 

За Централната избирателна комисия (ЦИК) обратното броене за подготовката на изборите за Европейски парламент ще започне на 9 април. Това е така, защото Комисията работи по хронограма с времеви период от 60 дни. 

В сегашния си състав ЦИК вече организира избори шест пъти – четири за Народно събрание, един президентски и един местен вот. Това е основание за натрупване на достатъчно опит в администрирането на изборния процес, в т.ч. и на две кампании едновременно (такъв пример имахме през ноември 2021 г., когато гласувахме както за народни представители, така и за президент). 

Също така европейските избори са сред по-лесните за организиране, тъй като на тях има национален избирателен район и всяка партия регистрира една листа за страната. Само за пример на евроизборите през 2019 г. имаше общо 27 регистрирани участника – партии, коалиции и инициативни комитети. 

Не бива да забравяме също, че Изборният кодекс (ИК) не е променян от края на 2022 г. Така правилата, свързани с начина на гласуване – с хартиена бюлетина и с машина, провеждането на предизборната кампания и пр., вече са познати и на администрацията, и на участниците в изборите, и на избирателите. 

Накратко, това са предпоставки да няма сериозни затруднения пред изборната администрация при организацията на предстоящите избори.  

За машинното гласуване 

С промяната на Изборния кодекс и превръщането на машините за гласуване в “принтери” на бюлетини, се въведоха нови изисквания за хартията, с която устройствата работят. Така и на парламентарните, и на местните избори през 2023 г. станахме свидетели на случаи, в които не се отпечатваха изцяло разписките от машните, те бяха празни или пък изобщо устройствата не принтираха такива. 

Това беше повод за спорове и напрежение между доставчика на машините Сиела Норма и ЦИК. Съгласно разписанията на Изборния кодекс хартията за машинното гласуване вече се доставя от печатницата на Българската народна банка. Представители на Сиела и изборни експерти посочват, че шпулата, на която хартията е навита, е по-голяма от тази, с която машинните устройства могат да работят. От интервю на Цветозар Томов – член на ЦИК, става ясно, че има разговори с БНБ за закупуване на нова машина, работеща с по-малки шпули. Факт е също, че в свои доклади за изборите от 2022 г. и 2023 г. ЦИК признава, че е необходимо “да се обмисли ред и условия за предоставяне на специализирана хартия за отпечатване на бюлетина от машинно гласуване”, прехвърляйки отговорността за това на законодателя. По този начин ще може предварително да се тестват характеристиките на хартията и дали те съвпадат с възможностите на машинните устройства. 

Към момента няма поправки в законовите текстове в тази им част. На база на натрупания си опит от предишните две кампании обаче, ЦИК може предварително да изготви ясни указания за това как да процедират секционните комисии (СИК) в случаи на проблеми с бюлетините от машинно гласуване, дори и БНБ да осигури нова машина за ролките. Тези инструкции трябва да са част от подготовката на СИК, за да не настъпва объркване както сред изборната администрация, така и сред гласуващите в изборния ден. 

При избори 2 в 1 ще е много важно решението на ЦИК за това как ще се зареждат различните видове бюлетини на екрана на машината. На вота от ноември 2021 г., когато се гласуваше за парламент и президент, още от самото начало избирателите трябваше да са решили в кои избори ще дадат своя глас. Тогава имаше редица сигнали за граждани, които не са могли да упражнят правото си на вот, тъй като не бяха разбрали тази особеност. Това принуди дори в самия изборен ден ЦИК на няколко пъти чрез своите говорители да направи уточнения и допълнително да разясни последователността при гласуването.

Така, ако на 9-и юни гласуваме и за европейски, и за национален парламент, съществено важна ще е ефективността на разяснителната кампания на ЦИК относно последователността на екраните на машинните устройства. Трябва да има ясна и широко разпространена информация в кой етап от гласуването избирателят ще отбелязва вида/видовете избор/и, за които желае да даде своя вот. 

По подобен начин се случваше гласуването и на изборите 2 в 1 през 2021 г. – гласоподавателите избираха да дадат своя вот за депутати и/или президент. Тогава имаше редица сигнали за избиратели, които не са могли да упражнят правото си на глас. Това дори принуди в самия изборен ден ЦИК на няколко пъти чрез своите говорители да направи уточнения и допълнително да разясни последователността при гласуването.

За да не се понижава доверието в изборния процес ще е необходимо навременно и коректно извършване на процедурата по сертифициране на машинните устройства. Припомняме, че непосредствено преди първия тур на местните избори миналата година ЦИК взе решение да отмени машинния вот и по този начин се създаде объркване и напрежение сред избирателите и членовете на секционните комисии. Това допълнително усили и политическото противопоставяне по технологията за гласуване в последните часове преди изборния ден. Избягването на подобна ситуация на предстоящите избори изисква ефективно и оперативно взаимодействие между Министерство на електронното управление и ЦИК.

За разяснителната кампания

Връщането на хартиените бюлетини през 2023 г. увеличи и броя на недействителните гласове – особено при вота за общински съветници, когато невалидни бяха 15.46% от подадените гласове. В тази връзка специално внимание трябва да се обърне на провеждането на информационна кампания за избирателите и по отношение на гласуването с хартиени бюлетини. Проблемът с високите нива на недействителни бюлетини на европейски (а и парламентарни) избори не е толкова изострен, особено след като се въведе и машинното гласуване. От графиката по-долу е видно, че на предходните евроизбори недействителните гласове бяха 3.83%.

*В периода юли 2021 – октомври 2022 г. в секциите с над 300 избиратели по списък се гласуваше само с машинни

Това не отменя необходимостта от повишена информираност на избирателите. Тя ще помогне за намаляване на недействителните гласове при вот с хартиени бюлетини (независимо дали изборите ще са на една дата или не). Също така доброто познаване на технологията на гласуване от избирателите може да допринесе за повишаване на активността, което е ключова задача на администрацията. Именно затова предстоящата разяснителна кампания на ЦИК за гласоподавателите трябва да следва цялостен комуникационен план. По този начин тя ще бъде съобразена със спецификите на отделните групи избиратели, ще предвиди използването на различни канали за комуникация и ще повиши своята ефективност. 

В разясненията за гражданите следва да бъдат въвлечени и районните избирателни комисии, включително и при провеждане на кампания на терен, в която да се демонстрират машините. Така избирателите ще могат да се запознаят с начина, по който ще се зареждат различните бюлетини на екрана и ще са по-спокойни в изборния ден. ЦИК трябва да има водеща роля в този процес, като създаде необходимата координация и единен източник на информация за избирателите.

Не на последно място е необходима и по-сериозна ангажираност от страна на политическите партии и участниците в предстоящите избори, които също имат своята отговорност по отношение информираността на гласоподавателите. Техните кампании не бива да се ограничават само до разпространение на агитационни послания, а трябва да включват и разяснения за избирателите най-вече за технологията на гласуване.

За подготовката на секционните комисии 

През 2023 г. беше върнато “смесеното” гласуване, както и задължението секционните комисии (СИК) да преброяват и бюлетините от машинните устройства в края на изборния ден. Тези промени допринесоха за значителен брой грешки в секционните протоколи – на изборите през април 2023 г. 22% от протоколите имаха общо 14 714 несъответствия. Наши наблюдения на видеозаписи от процедурите по преброяване на гласовете пък показаха, че много често СИК използват грешни практики като разделяне на гласовете за една формация на няколко купчини; броене на гласовете от различни членове на СИК; записване на данни и резултати на отделни листове/тефтери и др.; допускане на технически грешки при попълване на протоколите. 

Намаляване на тези неточности при отчитане на резултатите може да се постигне чрез по-добрата подготовка на членовете на СИК. В тази връзка ЦИК може да разработи и приеме по-рано методическите указания за секционните комисии. Това ще даде необходимото време за провеждане на обученията на СИК, както и възможност те да са повече на брой, за да може по-голяма част от членовете на изборната администрация да участват в тях.

ЦИК също така може да разработи и различни форми на обучителни материали за секционните комисии – видеа, брошури и пр., както и да постави специален фокус върху машинното гласуване и отпечатването на бюлетините от него. По този начин следва да заработи най-накрая и вмененото на ЦИК от законодателството обучително звено, което да бъде подпомагано от сътрудници, включително и външни експерти.

По-засилен ангажимент към подготовката на СИК би следвало да имат и политическите партии, чиито симпатизанти попълват съставите на комисиите. Така ще наблюдаваме по-малко текучество в секционните комисии и те ще включват активни и обучени членове на изборната администрация.

Стъпка към улесняване на работата на комисиите може да е и опростяването на изборните книжа и протоколи чрез предварително попълване на някои данни в тях. Структурата на протоколите също трябва да бъде оптимизирана, за да отговаря на последователността на действията на СИК. Опростяването на протоколите е постоянно повтаряща се препоръка в последните кампани от организациите наблюдатели на изборния процес.

От описаното дотук става ясно, че има редица действия, които Централната избирателна комисия, а и политическите партии, могат да предприемат, за да преодолеят основните предизвикателства пред организацията на предстоящите избори. “Изборния календар” предоставя достатъчно време за това, въпросът е дали има и нужната институционална и политическа воля.