Франция – основни институции и избирателна система

Франция е полупрезидентска република с двукамарен парламент, състоящ се от Национална асамблея (долна камара) с пряко избирани мажоритарно 577 депутати, и Сенат (горна камара), съставен от 348 представители, избрани непряко от т.нар. „grands électeurs“ – представители на местната власт. Изпълнителната власт се упражнява от президент, който се избира пряко за мандат от 5 години, и министър-председател. Последният се назначава от президента и е отговорен пред парламента.

В парламентарните избори във Франция депутатите се избират за пет години от едномандатни избирателни райони, включващи и тези извън страната. Гласуването е в два тура – например последните избори за Национална асамблея се състояха на 12 и 19 юни, 2022 г. Ако в деня на вота гласоподавател не може да отиде до изборна секция, той има право да упълномощи друг да гласува вместо него. Това става чрез доста улеснен процес, в т.ч. и дистанционно.  

Изборите във Франция се администрират от различни институции на национално и местно ниво. Министерство на вътрешните работи (МВР) е отговорно за техническото осигуряване и логистична подготовка на вота. То също така издава инструкции по правни и организационни въпроси до местните власти. Всяка община от своя страна пък е отговорна за регистрацията на кандидатите и доставянето на изборни книжа и материали.  

Министерство на вътрешните работи поддържа специален изборен портал. Той предоставя информация за изборната администрация, процедурите в изборния ден, избирателните списъци, гласуването с пълномощно и др. МВР организира и провежда информационна кампания за гласоподавателите, целяща повишаване на тяхната активност. Така например за парламентарния вот през 2022 г. тя е била насочена към младите избиратели, за които са разработени нарочни материали в различните социални мрежи и популярни онлайн платформи. 

Поддържаният от Министерството изборен портал има специална секция, представяща платформите на всички кандидати от 577-те избирателни района. Материалите също така са достъпни за избиратели с проблеми в зрението.

Източник: Изборен портал на Министерство на вътрешните работи, Франция

Какви са правилата при определяне на недействителните бюлетини?

В изборите за Национална асамблея, както посочихме по-горе, има 577 едномандатни избирателни района. Партиите, които участват в надпреварата, са отговорни за отпечатването на своите бюлетини и информационни брошури и постери. Държавата възстановява разходите за отпечатването на тези изборни материали, когато кандидатите на съответната формация са получили не по-малко от 5% от гласовете в даден избирателен район. 

Така например за парламентарните избори признатите разходи за отпечатването и разпространението на 1000 бюлетини са били в размер на около 25 лв. (12.57 евро). За справка, стойността на отпечатване на една бюлетина за парламентарните избори в България през октомври, 2022 г. е възлизала на 0.312 ст. или 312 лв. за 1000 бюлетини, без в тях да са включени транспортни разходи за разпространението им до избирателните райони. 

Снимката по-долу показва бюлетините, които са използвани в един от районите на последните парламентарни избори във Франция, както и пликовете, в които те се поставят:

Източници: Reuters и France 24 

Бюлетините са винаги на бяла хартия, но отпечатаният текст може да е цветен, да има отпечатани логото на партията и дори снимки на кандидатите. 

При пристигането си в изборната секция всеки избирател взима от свободно достъпна маса най-малко две различни бюлетини (за да бъде запазена тайната на вота) и плик за гласуване, след което посещава тъмната стаичка, където поставя  бюлетината на предпочитания от него кандидат в плика за гласуване. След това изхвърля сам неизползваните от него бюлетини в чувал, поставен в тъмната стаичка. Нещо повече, гласоподавателите получават бюлетините и по пощата. Така, те често носят в избирателната секция бюлетината на предпочитания от тях кандидат, поставят я в плика там и го пускат в урната. 

Изборният кодекс на Франция посочва два вида недействителни бюлетини, които не се вземат предвид при определяне на изборния резултат – „бели“ и „невалидни“ (bulletins blancs et nuls), като те се преброяват и описват поотделно с изискване, въведено през 2014 г. 

„Бели“ бюлетини има в случаите, в които в урната е открит само плик за гласуване или пък в него има празен (бял) лист. „Невалидни“ са тези, попаднали в плика, без да са по образец – напр. скъсана или надраскана бюлетина, информационен материал, който е поставен вместо бюлетината за съответната партия и кандидат, друг лист и пр. На последните парламентарни избори например, в протоколите има описани 16 различни причини за невалидни бюлетини.

Пример за невалидна бюлетина от парламентарните избори от 2012 г., на която избирател е написал следното “Днес на празника на бащите, гласувам за Дядо Коледа. (Искам да помечтая…):  

Източник: Jérémie Moualek, политолог и преподавател в Université d’Evry

„Белите“ бюлетини се броят самостоятелно и следва задължително да бъдат описани в окончателните протоколи, въпреки че не участват в определяне на изборния резултат. Тези бюлетини са аналогични на вот „Не подкрепям никого“ в българската изборна система. 

Данните за недействителните бюлетини – независимо “бели” или “невалидни”, показват, че те нарастват значително в последните десет години. 

Данни: Изборен портал на Министерство на вътрешните работи, Франция

*Преди 2014 г. недействителните бюлетини не са преброявани поотделно според техния вид.

В графиката сме представили брой и процент на недействителните бюлетини на втори тур в последните четири парламентарни избора във Франция. Следва да се има предвид, че на първи тур избирателите могат да гласуват за повече кандидати. Това естествено намалява протестния вот и респективно дела на недействителните бюлетини. Така например на първи тур през 2022 г., той е бил едва 2.2 %.   

Различни анализатори в страната посочват, че високият дял на недействителните бюлетини в последните години се дължи на разочарованието на избирателите от политическата класа като цяло. Все по-голяма част от тях не припознават идеите и платформите на партиите, издигнали кандидати за депутати в Националната асамблея. Това е едно от обясненията и за големия процент негласували на парламентарните избори – 53.77% през 2022 г. 

Липсата на интерес към тези избори се дължи и на провеждането им непосредствено след президентските такива, както и на разочарованието от действащия президент или от неговите основни опоненти. Така например на парламентарните избори през 2017 г. и 2022 г. до втори тур достигат основно кандидати от партиите на президента Макрон, крайната десница на Марин Льо Пен и крайната левица на Жан-Люк Меланшон. Поради тази причина много избиратели гласуват, изпълнявайки гражданския си дълг, но тъй като не желаят да подкрепят нито Макрон, нито крайно десни или леви формации, те пускат “бели” протестни бюлетини.  

Сред много граждани съществува и разбирането, че силната роля на президентската институция обезсмисля гласуването им за депутати. Така като основно предизвикателство пред партиите във Франция се очертава нарастващата апатия на избирателите.