В края на тази седмица ще се проведе националната конференция на една от основните партии у нас – Движението за права и свободи. На нея формацията трябва да избере следващия си председател.

Припомняме, че непосредствено след местните избори бившият председател на партията – Мустафа Карадайъ, подаде оставка.  Без на пръв поглед да има конкретен повод за нея, защото ДПС стана втора по общ брой на подадените гласове на изборите за кметове и общински съветници през октомври миналата година. В своя профил във фейсбук господин Карадайъ поясни, че се отказва от поста си, за да даде “достатъчно време за подготовка на евентуалните кандидати за председател на партията.” 

В последваща позиция на почетния председател на партията, Ахмед Доган, разпространена до медиите, той сподели виждането си за нова посока на развитие на ДПС. Според него партията има нужда от “1) стабилизиране на организацията в традиционните райони на ДПС” и “2) разширяване на партийното строителство в нетрадиционните райони.”

Съгласно публикуваната в медиите позиция, това ще се случи посредством съпредседателство в партията като Доган посочва, че според него Джевдет Чакъров трябва да отговаря за “традиционните” райони на партията, а Делян Пеевски – “да се фокусира предимно в разширяване на електоралното присъствие на ДПС”.

А какво именно се случва в новите райони на ДПС и как се променя електоралната тежест на партията? За да провери това, екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) събра и обработи данните за резултатите на Движението от парламентарните избори в периода 2013 и 2023 година, когато бяха проведени общо осем кампании.

Колко гласа печели ДПС? 

На парламентарните избори, проведени през 2013 г., ДПС получи 11.3% или малко над 400 хил. гласа. Тогава беше формирано коалиционно правителство между Движението и БСП за България, което подаде оставка след поредица от протести, предизвикани от предложението Делян Пеевски да стане председател на ДАНС. Това развитие на събитията може би е причината за максимална мобилизация на поддръжниците на ДПС, тъй като на последвалите предсрочни парламентарни избори през 2014 г. партията постига своя най-висок резултат в последното десетилетие – 487 хил. гласа или почти 15%. 

В последвалите 6 кампании гласовете на ДПС варират между 292 хил. (на изборите от 11-и юли, 2021 г.) до почти 348 хил. (на изборите през април, 2023 г.). В разглеждания период могат да се очертаят два основни момента. 

Първият е свързан с партия ДОСТ на бившия председател на ДПС, Лютви Местан. Тя получава малко над 100 хиляди гласа на изборите през 2017 г. и явно успява да привлече част от избирателите на Движението.

През ноември 2021 г. пък парламентарните избори бяха проведени заедно с президентските. Тогава ДПС за пръв път в своята история издигна кандидат за президент. Това беше председателят на партията в онзи момент – Мустафа Карадайъ. В кандидат-президентската двойка беше включен и евродепутатът Искра Михайлова. Това допринесе за връщането на позициите на партията и за ръст в подадените гласове и на изборите за Народно събрание. 

Динамиката в гласовете на ДПС за последните десет години може да проследите в следващата графика:

От графиката се вижда, че има спад в общия брой гласове за Движението за права и свободи през последните няколко години в сравнение с началото на периода. Същевременно обаче техният резултат в проценти е по-висок. Част от отлива на гласовете може да се дължи от една страна на понижената избирателна активност от 2021 г. насам, а от друга – на намаляването на населението в страната съгласно данните на НСИ. 

Мандатите на Движението логично следват динамиката на гласовете през годините и варират между 26 (през 2017 г.) и 38 (през 2014 г.) На изборите през 2023 г. ДПС получават 36 места в Народното събрание.

Как се променят гласовете на ДПС по райони?

Данните за 2013 г. показват, че най-много гласове ДПС е получило от районите Кърджали – 46 407, Разград – 28 149 и Шумен – 25 291. От тях Движението е формирало почти 25% от резултата си на парламентарните избори. Най-малко гласове за формацията са донесли Кюстендил – 445, Перник – 455 и Видин – 474.  

Десет години по-късно в Кърджали продължава да има най-много избиратели, подкрепящи ДПС – 47 433. Следват го вече Благоевград – 23 333 и Бургас – с 20 017. Районите, в които пък гласуват най-малко за партията, са Ямбол – 643, 25-и избирателен район в София – 982 и Перник – 1 011. В миньорския град увеличението на поддръжниците на ДПС за 10 години е над 120%. 

По отношение на гласовете, които партията получава от чужбина, през 2013-та те са били 54 353, докато през 2023 те са 64 182. В известна степен това увеличение компенсира загубата на подкрепа вътре в страната. 

Как е изглеждала електоралната подкрепа за ДПС по райони през 2013 г. и десет години по-късно, представяме в графиките по-долу. 

Ясно се очертават районите, в които има увеличение на гласовете за ДПС в разглеждания период. Така в област Монтана партията отбелязва ръст от 7 117 гласа за 10 години, в Благовград гласовете са с 4 328 в повече, а във Видин – с 3 816 гласа или осем пъти повече от 2013 г. 

В същото време областите, от които ДПС губи най-много гласове в десетгодишния период, са едни от т.нар. “традиционни” райони за партията. В Шумен отливът е от 10 743 гласа, в Търговище – от  9 749 гласа, а в Разград – 9 602 избиратели.

На какво се дължат промените в гласовете на ДПС?

Промяната в географията на подкрепата за ДПС ясно се вижда от числовите данни. 

Движението губи гласове в някои от традиционните си райони, но ги увеличава в нови области като Видин и Монтана. Подробен преглед на данните показва, че този процес започва през 2014 г. и оттогава за партията в тези места има относително стабилна подкрепа. 

Въпреки че това са райони, които също са засегнати в голяма степен от обезлюдяването и намаляващата избирателна активност, съществуват различни обяснения за това защо ДПС успява да спечели привърженици именно в тях.

Непосредствено след възникването си ДПС окрупнява политически турската етническа общност у нас. Към днешна дата обаче, партията позиционира себе си като либерална формация, защитаваща универсални ценности. Това позволява различен профил избиратели да се идентифицират с Движението, без значение от техните религиозна принадлежност, социален и/или икономически статус, и т.н. Така ДПС може да търси контакт с различни групи и етнически общности в страната. 

Не е за пренебрегване и икономическото състояние на Северозападна България, което може да е едно от обясненията за увеличаващата се подкрепа за ДПС в района. Това е най-бедната и обезлюдяваща се област у нас и е възможно останалите традиционни партии да са загубили интерес към нея. Ако те не инвестират усилия в привличането на симпатизанти там, това позволява на ДПС да спечели тези нови гласове относително бързо. 

Отделен е въпросът по какъв начин става появата на Движението в новите електорални райони. Има редица медийни разследвания  за това как се провеждат избори в Северозападна България, които повдигат сериозни въпроси относно честността на вота в някои населени места там. Изследвания на изборни експерти показват, че има редица секции в страната, в които с основание може да се съмняваме в натиск над избирателите и манипулации на вота. Данните сочат, че различни партийни формации участват в по-голяма или по-малка степен в нерегламентирани практики по отношение на изборите, така че не можем да изключим и ДПС от тази тенденция.

След избора на нов/и председател/и на Движението утре предстои да видим дали то ще се опита да възстанови електоралната си тежест в традиционните райони или ще цели продължаване на разширяване на подкрепата в нови такива.