Непосредствено след местните избори Ваня Григорова – кандидатът за кмет на София, издигнат от местната коалиция БСП за България, обжалва решението на столичната общинска комисия, с което Васил Терзиев е избран за кмет на Столична община. В резултат през ноември 2023 г. Административен съд София град разпореди извършването на съдебно-техническа и икономическа експертиза. 

Този случай все още не е приключил, но Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) продължава да работи по темата с предизвикателствата, създадени пред гласуването с машинни устройства след превръщането им на практика в принтери на бюлетини. В тази връзка ще представим анализ на официалните публични данни за изборните резултати от парламентарните избори през април, 2023 г. Какво показват данните от окончателните секционни протоколи и сравнението им с тези от флаш-паметите? Има ли разминавания в гласовете? Кои от парламентарните формации “губят” най-много гласове? В кои избирателни райони има най-много секции с разминавания? На тези въпроси ще отговорим в настоящата публикация. 

Какво показват данните? 

Екипът ни обработи официалните данни от секциите с машинно гласуване на изборите за Народно събрание от 2-и април 2023 г., в това число и от флаш паметите от машинните устройства. Тази информация е публикувана в отворените данни на страницата на Централната избирателна комисия (ЦИК) с резултатите от парламентарните избори. 

Според отворените данни общият брой на секциите, в които имаше машинно гласуване, беше 9 492, като в тях са включени и тези извън страната. Анализът на данните показва, че съгласно секционните протоколи бюлетините от машинния вот са общо 1 552 548. Същевременно записаните гласове на флаш паметите от машинните устройства са 1 556 606. По този начин се получава разминаване от 4 058 гласа – или едва 0.26%. Секциите с разлики в броя гласове пък са общо 1 693 – в тях става въпрос за гласове в полза или ущърб на някоя от формациите, гласове “Не подкрепям никого” или пък несъответствия в общия брой на подадените гласове. 

Има ли разминавания в гласовете за парламентарните формации?

Преглед на данните по партии показва, че има разминавания в гласовете за всяка една от парламентарните формации. За всички партии и коалиции в Народното събрание на флаш паметите са записани повече гласове, отколкото са отчетените от машинно гласуване в окончателните секционни протоколи. 

При коалицията “Продължаваме Промяната – Демократична България” разликата е най-голяма – гласовете, записани в протоколите, са с 1 458 (или 0.31%) по-малко от тези на флаш паметите. Следват ГЕРБ-СДС с 894 гласа (или отново 0.31%) разминаване и Възраждане с 810 гласа (или 0.34%). Данните за всички шест парламентарни формации са представени по-долу:

От данните става ясно, че няма тенденция за “ощетяване” на конкретна формация. Нещо повече, видно е, че “загубите” за партиите и коалициите са идентичен дял спрямо получените от тях гласове. 

Сред извънпарламентарните формации пък има такива, за които във секционните протоколи са отчетени повече гласове, отколкото са записани във флаш паметите. “Добавени” гласове има и за “Не подкрепям никого”.

Кои са районите с най-много секции с разминавания?

Най-много секции с разлики в данните в секционните протоколи и тези от флаш паметите има в 23-и избирателен район София – общо 139. Следват го Бургас със 116 секции и 24-и избирателен район София със 115. Това е напълно обяснимо, предвид факта, че в тези райони от една страна имаше най-много машинни устройства, а от друга – най-голям брой избиратели гласуваха именно по този начин. На другия полюс са районите Търговище със 17 секции, Разград и Перник с по 18.    

Какви са възможните обяснения за разминаванията? 

Припомняме, че в края на 2022 г. бяха въведени промени в Изборния кодекс, подкрепени от ГЕРБ, ДПС и БСП. С тях се върна т.нар. „смесено гласуване“ – във всички секции с над 300 души по списък избирателите решаваха дали да дадат вота си с хартиена бюлетина или машинно. Устройствата пък се превърнаха на практика в “принтери” на бюлетини, които да се преброяват от комисиите в края на изборния ден. Според изискванията на Изборния кодекс следваше да бъде предвидена “специализирана хартия с допълнителни защити” за тези бюлетини. Същата може да бъде отпечатвана само в БНБ и не може да бъде използвана за обучения и тестови гласувания. Самата ЦИК в своя доклад за изборите от 2022 г. и 2023 г. призна, че е необходимо “да се обмисли ред и условия за предоставяне на специализирана хартия за отпечатване на бюлетина от машинно гласуване”. Но действия в тази посока не бяха предприети и не се извърши предварително тестване на характеристиките на хартията и дали те съвпадат с възможностите на машинните устройства. 

Така на изборите от 2-и април наблюдавахме проблеми, свързани с частично принтиране на бюлетини, празни бюлетини, неразпечатване на бюлетини от машинно гласуване. Доброволци на ИРПС бяха свидетели на такива случаи в редица секции. Това доведе до инструкция от страна на ЦИК изпратена до всички районни избирателни комисии, в която се указва, че в случаите, в които машините не отпечатват разписка от машинното гласуване или от същата не може да бъде установен вота на избирателя, гласоподавателите следва да бъдат допускани да гласуват повторно по избран от тях начин. Предвид това е очаквано в част от секциите с машинно гласуване да се получат разминавания между отчетените от комисиите гласове и записите във флаш паметите.

В 1 044 секции разликите в резултатите са от не повече от 2 гласа. Напълно допустимо е в тези случаи да става въпрос за човешка грешка при преброяването и отчитането на разписките от машинно гласуване. 

Често секционните комисии (СИК) използват погрешната практика да разделят гласовете за една формация на няколко купчини. Те се броят от различни членове на СИК и впоследствие се сумират. Това предпоставя много възможности за грешки при определянето на окончателния резултат, още повече че за изборите през април секционните протоколи бяха усложнени и предвиждаха събиране на гласовете от машинния и хартиения вот. Това допринесе за значителния брой грешки в секционните протоколи – 22% от тях имаха общо 14 714 несъответствия.

Други възможни грешки и технически неточности от страна на членовете на СИК в края на деня включват размяна на записването на резултатите от хартиеното и машинното гласуване в протоколите (например: смяна на местата, объркване на редовете и пр.). 

В много случаи СИК записват на отделни листове/тефтери и др. резултатите от броенето на бюлетините и в тези случаи е лесно да се допусне механична грешка при пренасянето на данните. 

Какви са възможните решения? 

За намаляване на несъответствията значително би помогнало възстановяването на пълната функционалност на машинните устройства и отпечатването на финален протокол, който да отразява резултатите от гласуването с тях. Следва да се предвиди и възможност за предварително тестване на характеристиките на хартията от ролките и дали те съвпадат с техническите параметри на машините за гласуване.

Също така, ЦИК като постоянно действащ орган, отговорен за организирането и провеждането на изборите, трябва да развие своя капацитет за организиране на избори с машинно гласуване. Това би могло да стане чрез изграждане на специализирано звено или наемането на специалисти непосредствено преди съответните кампании.

Намаляване на човешките грешки при отчитане на резултатите в края на изборния ден може да се постигне чрез по-добрата подготовка на членовете на СИК. В тази връзка ЦИК би могла да разработи и публикува по-рано методическите указания за комисиите. Така ще се даде достатъчно време за провеждане на необходимите обучения на СИК, както и възможност те да са повече на брой. ЦИК следва да разработи и различни форми на обучителни материали за секционните комисии – видеа, брошури и пр. По този начин ще може най-накрая да заработи и вмененото на Комисията от законодателството обучително звено. По-засилен ангажимент към подготовката на членовете на СИК би следвало да имат и политическите партии, чиито симпатизанти попълват съставите на комисиите.

Стъпка към улесняване на работата на комисиите може да е и опростяването на изборните книжа и протоколи. Става въпрос за предварително попълване на част от данните в тях (например брой избиратели в съответната секция, ЕГН и номер на документ за самоличност на избирателя и др.), което би намалило дейностите на членовете на СИК в изборния ден. Така ще се ограничат и възможностите за грешки. В допълнение, структурата на секционните протоколи трябва да бъде оптимизирана така, че да отговаря на последователността на действията при преброяване на резултатите.

По-съществена и дългосрочна промяна би могла да е насочена към възприемане на нов модел за формиране секционните комисии, който да не включва единствено партийни квоти.

От настоящия анализ става ясно, че разминаването в окончателния брой гласове не може да се определени като значително. Видно от описаното дотук също така в голяма степен става въпрос за проблеми, свързани с неспазването на процедурите по преброяване и отчитане на резултатите и технически грешки на секционните избирателни комисии. Те обаче не показват нарочни манипулации в полза на една или друга политическа формация. 

В последните години една от най-дискутираните теми, свързани с изборите у нас, беше машинното гласуване. Дебатът за въвеждането му често се използваше от различни партии за консолидиране на техния електорат. Така към тази технология на гласуване се насочиха сериозни обществени очаквания за разрешаване на проблемите пред изборния процес и най-вече за повишаване на честността на изборите. Същевременно липсваха възможности за реални експертни дискусии относно ползите и недостатъците на машинния вот, а продължаващите интерпретации за манипулиране на машинния вот не са в полза на и без това ниското доверие в изборния процес.