Гласуването на първи тур на местните избори миналата година се проведе изцяло с хартиени бюлетини. Това се случи след отпадането на машинния вот в последния момент. Решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) за отмяната му повдигна и темата за недействителните гласове, на които ставаме свидетели в изборите за местна власт и по-конкретно в тези за общински съветници. Анализ на изборните данни, извършен от Институт за развитие на публичната среда (ИРПС), показа, че 15.5% от гласовете за общински съветници са недействителни. Това е далеч над сочените от експерти и международни организации като “приемливи” нива от 3-4%.
От 2014 г. насам ИРПС, както и членовете на Обществения съвет към ЦИК, са настоявали неколкократно Комисията да разреши извършването на анализ на недействителните бюлетини – както от парламентарни, така и от местни избори. Подобно изследване би допринесло за обективна оценка на провежданата информационна кампания насочена към избирателите и за степента на подготвеност на изборната администрация. Такъв анализ ще очертае слабостите в тази част от изборния процес и ще е добра основа за изготвяне на препоръки за тяхното преодоляване. Въпреки това той не е направен почти 10 години след първото отправено предложение до ЦИК. За екипа на ИРПС обаче това е тема от изключително значение, защото недействителните бюлетини категорично поставят под въпрос представителността на избраните институции. Каква ще е легитимността на техните решения, особено в случаите на липса на обществен консенсус, когато вотът на голям процент от избирателите не е взет предвид? В тази връзка ще представим поредица от публикации относно практиката по отношение на недействителните бюлетини в няколко европейски държави. Първият анализ бе за Обединеното кралство, а в настоящия разглеждаме Република Сърбия. |
Законодателният орган в Република Сърбия е еднокамарен парламент (Narodna Skupština) с 250 депутати. Те се избират за мандат от четири години от един общонационален избирателен район. Партийните листи са затворени, т.е. избирателите нямат възможност за преференциално гласуване. Партиите в Сърбия трябва да преминат минимален праг от 3% на изборите, за да получат представителство в парламента, като това изискване не се отнася за националните малцинствени партии. Държавен глава на Република Сърбия е президент, който се избира за петгодишен мандат на всеобщи преки избори и има право на не повече от два мандата. Изпълнителната власт се осъществява от Министерски съвет. Той е оглавяван от министър-председател, който се избира от парламента, а кандидатурата му е предложена от президента.
Изборната администрация е централизирана. Тя се състои от Републиканската избирателна комисия (Republička Izborna Komisija), 166 местни избирателни комисии и повече от 8 000 секционни избирателни комисии. Републиканската избирателна комисия е постоянно действащ орган. Тя е отговорна за цялостната организация на изборите, регистрацията на кандидати, разглеждането и произнасянето по жалби, обявяването на окончателните резултати и обученията и подготовката на членовете местните и секционните избирателни комисии.
Законът за избиране на народни представители (Закон о избору народних посланика) посочва кога дадена бюлетина е действителна или недействителна. Съгласно него невалидни са тези бюлетини, които са:
Законът изрично посочва, че са валидни бюлетините, в които е очертан номерът на съответната кандидатска листа, както и бюлетините, попълнени по начин, позволяващ със сигурност да се определи за кого избирателят е дал гласа си избирателят.
Ето как са изглеждали бюлетините за парламентарните избори на 3-и април, 2022 г.:
В допълнение, законът съдържа и интересни текстове относно наименованията на кандидатските листи. Следващата снимка показва, че в бюлетините могат да бъдат изписвани име и фамилия на едно или повече физически лица – титуляри на съответната кандидатска листа, също така в наименованието на листата може да се включват и прякори или известни псевдоними на тези лица. Условието обаче е те да са реално съществуващи хора и да не са имена на исторически личности.
Републиканската избирателна комисия от своя страна е разработила подробен наръчник за обучение на секционните комисии. В него тя също дава указания кои бюлетини са действителни и кои – не. Съгласно него като действителни трябва да се отчитат бюлетините, в които:
Ако бюлетина е попълнена така, че да може еднозначно да се определи за кого е гласувал избирателят, тя е действителна дори и когато на нея има изписани символи и думи или пък са зачертани имената на други кандидатски листи.
В следващата графика са показани данни за недействителните бюлетини на парламентарни избори, провеждани в Република Сърбия в периода 2016 г. – 2023 г.:
По-долу са представени примери за действителни бюлетини, включени в наръчниците за обучение на членовете на секционните избирателни комисии. В следващите два избирател е отбелязал (ограждайки или подчертавайки) само имената на водача на кандидатската листа:
Тези примери пък представят бюлетини, в които избирателят е отбелязал (ограждайки или подчертавайки) само част от името на дадена листа:
Последните два примера представят бюлетини, в които има вписан символ или са зачертани останалите кандидатски листи:
От описаното дотук става ясно, че в Република Сърбия законодателството ясно е посочило малкото случаи, в които дадена бюлетина е недействителна. Указанията на Републиканската избирателна комисия – органът, отговарящ за организацията на изборите в страната, също посочват широк кръг от случаи, при които секционните комисии трябва да отчитат бюлетините като действителни. По този начин се цели постигане на по-висока представителност на избираните институции.
Данните от последните пет парламентарни избора показват, че само в един от тях делът на недействителните гласове е бил над 3%. Като цяло те запазват нива, смятани за “приемливи” от международните експерти и организации, независимо от нестабилната ситуация в Сърбия, характеризирана от чести избори и оспорване на резултатите.