Обединеното кралство – основни институции и избирателна система

Обединеното кралство е парламентарна монархия, като в състава ѝ са включени Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Изпълнителната власт се осъществява от правителството на Обединеното Кралство, децентрализираните правителства на Шотландия и Уелс и Изпълнителната власт на Северна Ирландия. Върховен законодателен орган е двукамарният парламент, състоящ се от Камара на лордовете – членовете на която обикновено са назначавани до живот; и Камара на общините – състояща се от 650 членове. Последните се избират чрез мажоритарна система на относителното мнозинство. При нея страната е разделена на едномандатни избирателни райони, а кандидатът, получил най-много гласове в съответния район, бива избран за член на парламента за 5 годишен мандат.  

В Обединеното кралство избирателите могат да гласуват в избирателна секция, по пощата и чрез упълномощен представител (посочвайки конкретна причина). В Северна Ирландия гласоподавателите трябва да посочват причина и за гласуването си по пощата. Живеещите в чужбина могат да дадат вота си по пощата или чрез упълномощен представител при условие, че са регистрирани да гласуват в Обединеното кралство. 

Органът, упражняващ контрол върху изборите и регулиращ политическото финансиране в Обединеното кралство, е Избирателната комисия (The Electoral Commission). Основните ѝ функции са свързани с: регистрация на политически партии; разясняване и следене за спазване на правилата за партийното финансиране, включително и по време на предизборни кампании; публикуване на информация за това финансиране; изготвяне на указания за участниците в изборите; наблюдение на работата на изборната администрация; провеждане на разяснителни кампании за избирателите; организиране на референдуми. Комисията е независим орган, отчитащ се пред парламента. Тя няма директна роля при администрирането на изборния процес. Това е така, защото изборната администрация в Обединеното кралство е децентрализирана и във всеки избирателен район е отговорност на изборни длъжностни лица на местно ниво. Избирателната комисия подпомага и насочва работата им. 

Какви са правилата при определяне на недействителните бюлетини?

Избирателната комисия е изготвила подробни указания за основните принципи, които трябва да се спазват при определянето на това кои гласове са действителни и кои – не. Тези принципи се основават на Закона за народното представителство (Representation of the People Act 1983) и съответната съдебна практика. Съгласно тях при определяне на действителността на бюлетините изборните длъжностни лица следва: да бъдат точни и последователни в решенията си; да отделят достатъчно време за всеки индивидуален случай; и да преценяват дали волята на избирателя е ясно изразена. 

Законът за народното представителство ясно постановява, че недействителни са бюлетините: 

• които нямат съответната официална маркировка
• в които е гласувано за повече от един кандидат
• върху които има надпис или знак, позволяващи идентифицирането на избирателя
• в които избирателят не е отбелязал вота си (празни бюлетини) или вотът не може да се определи еднозначно

Законодателството посочва, че бюлетината е действителна включително ако е гласувано извън полето за маркиране или със знак, различен от “X”, или с повече от един знак при положение, че ясно може да се определи волята на избирателя. Недействителна обаче е тази бюлетина, която може да разкрие самоличността на гласувалия. 

Преброяващите трябва да обърнат по-специално внимание на бюлетини, които изглеждат като копия, или в които са нанасяни поправки с коректор и пр., или са разкъсани или частично повредени по някаква причина. В случай на увреждане, бюлетините са валидни стига да съдържат необходимата официална маркировка и ясно да показват волята на избирателя. 

При преброяването на резултатите право да присъстват имат кандидатите, техните застъпници и независими наблюдатели. 

Изборните длъжности лица описват броя недействителни бюлетини и причините, поради които те са такива. Партийните застъпници могат да възразят срещу решение за обявяване на дадена бюлетина за недействителна, като това задължително се записва и прилага към изборните книжа. 

В графиката са представени данни за недействителните бюлетини в парламентарните избори в Обединеното кралство от 2005 г. насам: 

Източник: Избирателна комисия на Обединеното кралство (The Electoral Commission)

Примери за действителни и недействителни бюлетини

Трите примера по-долу показват бюлетини от гласуването в парламентарни избори в Обединеното кралство. Те са отчетени като действителни, защото еднозначно показват волята на избирателите, в т.ч. и когато гласуването не е със знак “Х” на съответното място. Примерите са включени в указанията на Избирателната комисия и се базират на съдебна практика и действащото законодателство.

Следващите няколко примера представят недействителни бюлетини. Те включват вот за повече от един кандидат, бюлетина с лични данни на избирател и такава, която не позволява да се определи еднозначно волята на гласуващия. Тези примери също са включени в указанията на Избирателната комисия и се основават на законовите разпоредби в Обединеното кралство и предишна съдебна практика.

От изложеното дотук става ясно, че законодателството в Обединеното кралство описва много ясно малкото случаи, в които една бюлетина може да бъде недействителна. Същевременно практиката и указанията на изборната администрация целят да отчетат всеки глас, който ясно показва волята на избирателя. 

Особено голямо значение има тежестта на всеки глас в мажоритарната избирателна система, каквато е тази в Обединеното кралство. Именно заради това стремежът на законодателството и практиката на изборната администрация е да бъдат взети предвид гласовете на по-голям брой граждани, дали своя вот в съответните избори. По този начин се постига повишена представителност на институциите.