В началото на тази година Сметната палата публикува отчетите на участниците в местни избори 2023 г. Спецификата на този вот е, че формациите се регистрират не само на централно ниво, но могат да участват и в редица местни коалиции в отделните общини в страната. Също така много кандидати за кметове и общински съветници бяха издигнати като независими от инициативни комитети. 

Екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) обработи данните от отчетите на участниците в местните избори. Вече представихме подробно източниците на финансиране на предизборната надпревара, като очертахме и някои възможни подобрения на отчетността. В настоящата публикация пък ще разгледаме разходите на регистрираните в Централната избирателна комисия (ЦИК) формации. 

Колко са разходите по време на кампанията?

В кампанията за местните избори през есента на 2023 г. ЦИК регистрира 58 партии и 9 коалиции. От тях 53 партии и 8 коалиции са подали своите финансови документи пред Сметната палата. Единадесет формации не са извършили разходи по време на кампанията и имат нулеви отчети. Общата сума, която останалите партии и коалиции са декларирали като похарчена за кампанията, е 7 042 646 лв. Това е с около 800 хил. лв. повече от разходите за парламентарните избори от април, 2023 г. 

За поредна кампания най-голям дял в похарчените средства имат медийните услуги – те са стрували на партиите и коалициите общо 3 860 110 лв. (или 55%). Обикновено за местните избори партиите залагат в значителна степен и на организирането на масови прояви и събития. Данните от отчетите за последната кампания обаче не показват подобна тенденция. За това перо средствата са 1 490 708 лв. 

Намаляващата роля на агитацията сред избирателите и все по-нарастващите вложения за медийна реклама характеризират кампаниите в последните няколко години. Това може да се дължи на факта, че кандидатите за избираеми позиции се чувстват по-комфортно представяйки идеите си посредством платени и основно безкритични ПР материали и медийни форми, отколкото чрез директни контакти с гласоподавателите.    

Разпределение на разходите на партиите и коалициите може да видите в следващата графика:    

В графата “Други” са включени и направените плащания за възнаграждения на ангажираните с кампанията активисти. Тези разходи възлизат на 27 506 лв. (или едва 0.4%). Основният дял от възнагражденията – 18 286 лв., е отчетен от партия Воля. Така се налага изводът, че и в кампанията за местните избори партийните щабове са разчитали на доброволния труд на свои членове, симпатизанти и съмишленици. 

Петте формации с най-много разходи очаквано са парламентарно представени. Те получават държавна субсидия, която е основен източник на финансиране на кампаниите у нас. Така партиите и коалициите в Народното събрание разполагат с най-много ресурси за заплащане на стоки и услуги в предизборната надпревара. 

На първо място по направени разходи са ГЕРБ – 1 377 187 лв. Следват Продължаваме Промяната – Демократична България с 1 189 036 лв. и Възраждане с 946 132 лв. В тези суми не влизат разходите, направени от местни коалиции с участието на изброените формации, в т.ч. и в Столична община. Те ще са предмет на последваща наша публикация.

Тук е важно да направим уточнението, че от ПП-ДБ са финансирали кампанията си с 497 331 лв. непарични средства, които не се включват в разходната графа на отчета. От публичните документи обаче не може да стане ясно какво представляват тези средства – предоставено имущество, услуги, платени от отделна партия в коалицията, които тя пренасочва за целите на кампанията, плащания към медии, закупуване на материали или др. Въвеждането на изискване от Сметната палата този тип финансиране да се декларира по-подробно би повишило прозрачността на средствата в кампаниите.

Следващата графика представя петте формации с най-много разходи. За да получите подробна информация, доплижете мишка до графиката:

От ПП-ДБ са залагали в най-голяма степен на медийно присъствие. От ГЕРБ са провеждали и активна кампания на терен, вероятно в голяма степен подпомагана от устойчиво изградените местни структури на партията и лидерството ѝ в редица общини. 

Как са разпределени разходите за медии?

Както вече отбелязахме най-голямото разходно перо в кампанията за местни избори са медийните услуги – 3 860 110 лв. Повече от половината от тези средства – 54% или 2 049 879 лв., са насочени към онлайн издания. Това е значителна промяна на структурата на разходите за медии спрямо парламентарните избори от миналата година например, когато средствата за онлайн платформи и частни телевизии бяха почти идентични. Очевидно партиите и коалициите все повече залагат на присъствието си в Интернет, за да привличат избиратели. Възможно е това преориентиране да се дължи и на спецификата на местния вот. Често партиите имат различни послания в отделните общини и населени места, като се фокусират върху конкретни локални проблеми. Поради тази причина е по-трудно да бъде водена ефективна кампания основно през медии с национален обхват.

В категорията на уеб сайтовете би следвало да са включени и разходите за платени постове в социалните платформи като Facebook и Instagram. За тях няма самостоятелна графа в отчетите, но те са много активно използвани от политическите формации за агитация. Мониторинг на ИРПС показа, че във Фейсбук са вложени над 600 хил. евро за предизборна реклама. Предимствата на социалните мрежи – лесен и ефективен канал за предаване на посланията към избирателите, който може да се използва успешно и от по-малки формации, ги правят особено привлекателни по време на предизборни кампании. В тази връзка промяна на отчетните форми от страна на Сметната палата и въвеждане на самостоятелна графа за разходите за социални медии ще повиши прозрачността на партийните финанси. Подобен ход ясно ще отрази и променящите се предпочитания и разходи на партиите. 

Една пета от средствата за медии преди местния вот или 759 547 лв. са вложени за отразяване в частните телевизии. Основен дял от тази сума очаквано е насочен към двете големи търговски медии у нас – Нова ТВ и bTV, които имаха сключени договори за значителни суми с ПП-ДБ.  

Повече подробности за разходите за медии може да видите по-долу: 

В отчетите за кампанията за местни избори отново се появи проблемът с неясно декларираните разходи за реклама. Редица формации са посочвали средства за “медийни услуги” без да попълват във финансовите си документи конкретния тип медия – “БНТ”, “БНР”, “Частни телевизии” и др. В резултат на това се формира обща сума от 73 894 лв., която не е разпределена коректно. По тази причина екипът ни не я включи в графиката за разходи за медии. 

Това е още един пример за пропуски и неточности при попълването на отчетните форми от страна на партиите. По-активно участие на техни представители в онлайн обученията на Сметната палата би довело до значително намаляване на подобни случаи и повишаване на отчетността на политическите формации. 

В последваща наша публикация ще продължим да обобщаваме данните от отчетите след местните избори. В нея фокус ще бъдат разходите на регистрираните в общинските избирателни комисии 375 инициативни комитета и 271 местни коалиции.