В кампанията за местните избори през есента на 2023 г. Централната избирателна комисия регистрира 58 партии и 9 коалиции. Провеждането на местните избори в 265-те общини води до регистрирането на още стотици местни коалиции и инициативни комитети, издигащи свои кандидати за кметове и общински съветници в различните населени места. 

Всички участници в кампанията са длъжни да подадат финансовите си отчети пред Сметната палата след изборния ден. Тя публикува данни за финансирането на местните политически субекти преди броени дни – те включваха 375 инициативни комитета и 271 местни коалиции. 

Екипът на Институт за развитие на публичната среда обработи информацията от отчетите и в настоящата публикация ще представим повече подробности за приходите в кампанията. 

Правилата за финансиране на кампанията

Инициативните комитети финансират кампанията си за местни избори от три източника. Първият включва средства от членовете на комитета, вторият включва средства от издигнатия кандидат/издигнатите кандидати, а третият – дарения от физически лица. 

Местните коалиции набират следните видове приходи: собствени средства на формациите, включени в местната коалиция, дарения от физически лица и средства на издигнатите кандидати.

Тези участници в изборите подават своите финансови документи пред Сметната палата, която поддържа специален публичен регистър. След кампанията за местни избори 2023 г., тя за първи път публикува данни във формат, позволяващ последващата им машинна обработка. Това е пример за добра практика, която може да повиши прозрачността по отношение на средствата, които се набират и разходват по време на предизборните кампании. Все пак в публикуваните форми има и пропуски и несъответствия. Примери за това са въвеждане на данни в погрешни категории, липса на сумиране на местата, където се обобщава информацията и т.н. Не са малко и разминаванията между числата в отчетите, подадени от формациите, и тези включени в окончателните бази данни от Сметната палата. 

Приходите на независимите кандидати и местните коалиции 

Приходите на инициативните комитети, издигнали кандидати за местните избори, са общо 738 514 лв. В най-голяма степен финансирането им идва от даренията от физически лица, които са на стойност 400 602 лв. (или 54.2%). 

Какви са източниците на привлечените средства, може да видите в следващата графика:

Прави впечатление, че голяма част от инициативните комитети – 201, са подали нулеви отчети към Сметната палата.

Една трета от всички приходи е отчел комитетът за издигане на Радостин Василев за кмет на Столична община. Бившият депутат от Има такъв народ и Продължаваме промяната, който към момента е независим, е отчел постъпления в размер на 250 000 лв. От тях 200 хил. лв. са от дарение – като това е и най-голямото еднократно дарение в кампанията за местните избори, а 50 хил. лв. са средства от един от членовете на инициативния комитет. 

Приходите на местните коалиции, подали отчет към Сметната палата, са общо 3 550 432 лв. Основен източник на финансиране са собствените средства на партиите – 1 757 246 лв (или 50 %). Тук отново няма достатъчно ясна информация за това как се формират тези собствени средства – от държавна субсидия, от членски внос, от банкови заеми или друг източник. В редица местни коалиции са се включили и парламентарно-представените формации, като с голяма степен на вероятност можем да очакваме, че те са използвали средства от държавната субсидия за финансиране на предизборните кампании по места.

Една трета от всички приходи е отчела местната коалиция Продължаваме Промяната- Демократична България (Спаси София), за издигане на кмет в Столична община. Тя е набрала 1 596 864 лв. или 45% от всички приходи, декларирани от местни коалиции. 

От столичната коалиция са отчели значителен дял непарични приходи. Те включват 299 689 лв. непарични средства на формациите, част от коалицията, 4 320 лв. непарични дарения и 50 018 лв. непарични средства на кандидатите. Тази сума представлява около 22% от всички приходи на коалицията. От отчетите не е ясно под каква форма са дарени непаричните средства – недвижимо имущество, предоставено безвъзмездно, услуги или друго.

В сравнение с тях, основните им опоненти в столицата са набрали значително по-малки приходи. Издигнатите от ГЕРБ кандидати, са разполагали със седем пъти по-скромни финансови ресурси за кампанията си – 274 630 лв. От местната коалиция БСП за България пък са отчели приходи от 202 820 лв.  

Може ли да се подобри отчетността на приходите в кампаниите?

В кампанията за местните избори Сметната палата за първи път възприе добрата практика да публикува данните от отчетите на партиите в отворен формат. Това позволява последваща машинна обработка на информацията и повишава отчетността на формациите, тъй като много по-лесно могат да се правят обобщения, да се показват основни източници на приходи и видове разходи. 

Все още обаче има реформи, които трябва да се извършат. Те са свързани с въвеждането на по-подробни категории за приходите, особено по отношение на коалициите включително и местните такива. При тях основна роля продължават да имат “собствените средства на партиите”, които се включват в общо перо. Това не позволява проследяване на произхода на тези приходи – дали са формирани от държавна субсидия, от членски внос, от стопанска дейност, от банкови заеми и т.н.

Продължава неяснотата и по отношение на “непаричните средства”, които в приходите на част от партиите, коалициите и местните коалиции имат значителен дял. От отчетите и финансовите документи, публикувани от Сметната палата, не може да се определи какви са тези средства – предоставено имущество, услуги, платени от отделна партия в коалицията/местната коалиция/кандидата, които са пренасочени за целите на кампанията или др.

Специфично при отчитането в настоящата кампания е, че няма възможност да се разделят данните за средствата, набрани (а и разходвани) от кандидатите за общински съветници и/или за кметове. 

Промени, насочени към по-детайлно описание на източниците на финансиране на кампаниите на партиите и коалициите, не са непременно законодателни. Формата за отчет на формациите и нейното структуриране се определят от Сметната палата. Тя би могла да въведе нови категории, с които да продължи повишаването на прозрачността на финансирането на кампаниите. Необходима е и оптимизация на представянето на обобщената информация в обновения регистър, като по този начин ще може да се проследява коя формация за кой вид избор подава своите финансови документи. 

Прегледът на отчетите на партиите и коалициите показа и редица случаи на въвеждане на данни в погрешни категории, липса на сумиране на местата, където се обобщава информацията и т.н. Това са пропуски, допускани от представителите на политическите формации, отговорни за подаване на финансовите документи. В тази връзка, по-активно тяхно участие в организираните от Сметната палата онлайн обучения за изготвяне и подаване на отчетите би намалило тези несъответствия.

От екипа на ИРПС ще продължим обобщаването на отчетите след местните избори. В следваща наша публикация ще обърнем внимание на разходите на партиите и коалициите.