В кампанията за местните избори през есента на 2023 г. Централната избирателна комисия регистрира 58 партии и 9 коалиции. Всички тези формации можеха да се включват в местни коалиции и така общинските избирателни комисии в 265-те общини са регистрирали още стотици такива, заедно с независими кандидати за кметове и общински съветници, издигнати от инициативни комитети в съответните населени места.
В началото на тази година (на 3-и януари) Сметната палата публикува данните от финансовите отчети на участниците в местните избори. От регистрираните от ЦИК формации общо 53 партии и 8 коалиции са подали своите отчетни документи.
Екипът на Институт за развитие на публичната среда обработи публикуваните данни от отчетите и в настоящата публикация ще представи подробности за приходите на партиите и коалициите в кампанията.
Според законодателството участниците в изборите трябва да отчетат финансовите си документи в срок от 30 работни дни след изборите. Те се публикуват в Единния регистър по Изборния кодекс. За първи път след кампанията за местни избори 2023 г., Сметната палата публикува данни във формат, който позволява последващата им машинна обработка. Това е пример за добра практика, когато става въпрос за осигуряване на достъп до публични данни. Въпреки това в публикуваните форми има пропуски и несъответствия. Пример за това са случаи на въвеждане на данни в погрешни категории, липса на сумиране на местата, където се обобщава информацията и т.н Не малко са и разминаванията между числата в отчетите, подадени от формациите, и тези включени в окончателните бази данни от Сметната палата. Така например коалиция Левицата отчита парични средства на кандидатите в размер на 95 094.15 лв., докато в публикуваните отворени данни са посочени 9 509 415 лв.
Съгласно правилата партиите могат да финансират кампаниите си със собствени средства, а коалициите – със средства на партиите, участващи в тях. Всички формации имат право да формират приходи също така от средства на кандидатите и от дарения на физически лица.
Партиите, подали отчет към Сметната палата, са декларирали общи приходи от 5 061 275 лв. Основен източник на финансиране са собствените средства на партиите – 3 872 224 лв. (или 76.51%). Очаквано те пък са формирани главно от държавната субсидия, която формациите получават.
Какви са източниците на привлечените средства, може да видите в следващата графика:
И тази кампания на ГЕРБ е изцяло финансирана със средствата от държавната субсидия – 1 377 187 лв. От парламентарно представените партии Възраждане и ДПС също са разчитали основно на държавни средства, които представляват между 87% и 80% от техните приходи преди местния вот. Докато от Възраждане са декларирали постъпления от дарения в размер на 52 хил. лв. и 69.9 хил.лв. от средства на кандидатите, то от ДПС са използвали 133 665 лв. от членски внос за финансирането на кампанията си.
Повече подробности за трите партии с най-много приходи в предизборната надпревара може да видите в следващата графика: Приходите на коалициите, участвали в местните избори, възлизат на 2 702 332 лв. В най-голяма степен финансирането на тези формации идва от собствените средства на партиите в тях – 1 403 150 лв. (или 52%). В отчетите на коалициите няма подробна информация за начина, по който се формира този източник – дали това е финансиране от държавна субсидия, членски внос, стопанска дейност или банкови заеми, например. Коалициите включват формации като БСП, Продължаваме Промяната и Демократична България, всяка от които е разполагала с държавна субсидия. Очаквано е част от собствените им средства да идват именно оттам.
Кои са източниците на приходи за коалициите може да видите по-долу:
Най-много постъпления (от всички участници на изборите) отново е декларирала коалицията Продължаваме Промяната – Демократична България (ПП-ДБ) – 1 686 367 лв. Следват ги ГЕРБ с 1 377 187 лв. и Възраждане с 950 хил.лв.
Коалицията ПП-ДБ е отчела като приход в кампанията си и “непарични средства” на партиите в коалицията – 272 432 лв. и на кандидатите от нея – 213 830 лв. Тези средства формират 29% от всички приходи на формацията. От публичните отчетни документи обаче не може да стане ясно какво представляват тези средства – предоставено имущество, услуги, платени от отделна партия в коалицията, които тя пренасочва за целите на кампанията или др.
Подробна информация за трите коалиции с най-много приходи преди местните избори може да видите в следващата графика:
През 2023 г. бяхме свидетели на скандали за финансирането на предизборните кампании чрез дарения от физически лица. В резултат от това бе отстранен от длъжност и предишният председател на Сметната палата. Все пак този тип финансиране на партии и коалиции запази своето значение. Най-много дарения са привлекли от ПП-ДБ – 358 691 лв., следвани от партия СБОР – 179 953 лв. и коалицията Алтернативата на гражданите – 150 160 лв.
Поради спецификата на местните избори, в изминалата кампания в общинските избирателни комисии бяха регистрираха също така и 375 инициативни комитети и 271 местни коалиции. Как финансираха кампаниията си кандидатите им, ще проследим в последваща публикация.