Съставът на настоящата Централна избирателна комисия (ЦИК) е назначен през май 2021 г. и включва 15 членове. Тази Комисия е формирана при спазване на изискването да се запази съотношението между парламентарно представените партии и коалиции чрез използване на метода на най-големия остатък, отразяващ резултатите от парламентарните избори през април, 2021 г. ЦИК постоянно действащ орган с петгодишен мандат, който не се прекратява при промяна на партийното представителство в Народното събрание.Така, в настоящата Комисия, разпределението на членовете е следното: четирима представители на ГЕРБ, по трима на „Има такъв народ” и БСП, по двама на „Демократична България” и ДПС и един представител на „Изправи се! Мутри вън!”. Председателката на Комисията, Камелия Нейкова, е номинация на „Има такъв народ”.

През 2023 г. Комисията организира провеждането на парламентарните избори през април и местните (в два тура) в края на октомври и началото на ноември. Повече за работата на ЦИК през годината, ще представим в настоящата публикация.

Заседанията на ЦИК през 2023 г. – участие и продължителност

Екипът на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) прегледа протоколите от общо 174 заседанията на ЦИК от началото на годината до средата на декември, 2023 г. (до 11.12.2023 г.). От тях е видно, че в началото на заседанията винаги са присъствали повече от половината членове на Комисията, т.е. кворумът е бил налице. В графиката по-долу е представена статистика за броя членове на ЦИК, отбелязани в стенограмите на Комисията в разглеждания период като „присъстващи“ на съответното заседание: 

От протоколите на ЦИК не може да стане ясно дали членовете ѝ са присъствали при самото откриване на заседанието. Не може да се определи също в кой момент се включват всички вписани като присъствали, нито в каква част от заседанието са участвали те. При откриването на заседанията председателстващият посочва брой на присъстващите, непосредствено след което следва и първото гласуване – най-често то е за дневния ред за работата на Комисията. 

Въпреки че като „присъстващи“ са отбелязани най-често всички членове на ЦИК, на първото гласуване в заседанието обикновено участват по-малко от тях, както се вижда от следната графика:

В първото гласуване на едва шест от разгледаниие заседания са се включили всички членове на Комисията. Най-често в него са се включвали 10 души – т.е. в голяма част от заседанията броят на присъствалите на първо гласуване е бил значително по-малък от регистрираните присъствали членове на ЦИК. Следващата графика представя разликата между вписаните в стенограмите участници в заседанията и тези, участвали на първото гласуване. 

От данните в стенограмите става ясно, че участие в заседанията са взимали средно по 13 от членовете на Комисията. 

От протоколите на ЦИК може да се получи информация и за тези членове, които не са участвали изобщо в някое от заседанията. Общият брой отсъствия на членовете на Комисията за 2023 г. е 287. Според публичната информация Георги Баханов (от квотата на ГЕРБ) е отсъствал от най-много заседания – 36, а Емил Войнов (от квотата на БСП) е членът на ЦИК с най-малко пропуснати заседателни дни – само 6. Най-често отсъствията са по уважителни причини – поради използване на годишен отпуск или по болест. Неучастието в заседания не се отразява върху възнагражденията на членовете на Комисията. Съгласно подадените от тях декларации към Регистъра на лица, заемащи висши публични длъжности, бюджетът на ЦИК за възнаграждения на нейните членове за 2022 г. е възлизал на около 1.8 млн. лв.

Прегледът на протоколи от 2023 г. показва, че средната продължителност на заседанията на ЦИК е 3 часа и 35 минути, измерени съгласно посочения в стенограмата начален и краен час на заседанието. В следващата графика е представена повече информация за времетраенето на заседанията на ЦИК:

Трябва да обърнем внимание, че продължителността включва и всички прекъсвания на работата на Комисията за почивки, които могат да бъдат и по няколко часа. А има и заседания на ЦИК, които са в рамките на минути. Това обичайно са извънредни случаи във връзка с решаване на неотложни въпроси или за отстраняване на грешки. Така например най-краткото заседание на ЦИК за 2023 г. е от 8-и април. То е продължило едва 4 минути и е било свикано за отстраняването на техническа грешка. 

Едно от най-кратките заседания е свързано с решението на ЦИК от 27-ми октомври за премахване на машинното гласуване на първи тур на местните избори. Именно след приемането на това решение по-рано същия ден, ЦИК получава информация, че машинни устройства вече са транспортирани до областните центрове. В резултат Комисията свиква допълнително извънредно заседание същата вечер. На него тя решава да се изпрати разпореждане за връщането на машините и прекратяване на изпращането на останалите такива от склада. Това заседание продължава едва 16 минути.

Решенията на ЦИК през 2023 г. – видове и проблеми

Решенията на ЦИК се взимат с явно гласуване „за“ или „против“. Предложението се смята за прието, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от присъстващите членове. В проведените 174 заседания, членовете на ЦИК са гласували 4 504 пъти. Преобладаващата част от тях – 3 161 (или 70.2%) са били за т.нар. “протоколни” решения.

Тези решения не се обявяват на сайта на ЦИК и практически нямат публичен характер. Такива например са свързани с писане на писма до различни институции, отговори на запитвания от граждани, определяне на хонорари по граждански договори, одобряване на транспортни и дневни разходи при командировки, създаване на нови секции на страницата на ЦИК и др. Те нямат пряко отношение към организацията на изборния процес, поради което с тях би следвало да се занимава администрацията на Комисията. Въпросите с това дали числеността и структурата ѝ са достатъчни, или са необходими промени в Правилника за организация на дейността на ЦИК и на нейната администрация*, са повдигани многократно от изборни експерти. Това беше направено и при изслушването на настоящите членове на Комисията пред Президента преди встъпването им в длъжност през май, 2021 г. Видно от гласуванията на Комисията през годината, които преобладаващо са по организационни въпроси, и тази ЦИК не е създала необходимия административен капацитет, който да подпомага работата ѝ, въпреки че самите членове на Комисията са признавали нуждата от това. 

Информацията от страницата на ЦИК не показва в каква степен звената към нея функционират и попълнен ли е съставът им. Прехвърлянето на административните задачи към тях обаче ще позволи на Комисията да отделя повече време за обсъждане и приемане на решенията, пряко свързани с организацията на изборния процес у нас, за своевременно и пълноценно изготвяне на обучителни материали и подготовката на членовете на секционните комисии, за провеждането на информационни кампании за избирателите и др.

Показателно в това отношение е докладване от Димитър Димитров по време на заседанието на ЦИК от 29-и май, 2023 г. На него е потвърдено как дълги години, в противоречие с изискванията на Изборния кодекс, Комисията не е създала обучително звено, отговарящо за организацията и провеждането на обученията на членовете на избирателните комисии.

Има и „протоколни“ решения, които засягат важни теми като държавните средства за участниците в предизборните кампании. Това са т.нар. медийни пакети, които ЦИК разпределя към различни доставчици на медийни услуги, подписали договори за излъчване на платена реклама с партии и кандидати. Така, зад „протоколните” решения остава скрита информацията относно разпределението на средствата за пакети. ИРПС е посочвал този проблем, който може да бъде решен със създаването на публичен регистър с информация за разходването на бюджета за медийни пакети. Въпреки че Комисията е разглеждала това предложение, към момента тя не предвижда създаването на подобен регистър. 

Прегледът на работата на ЦИК очертава хронични проблеми в нея. Необходими са повишаване на прозрачността на решенията на Комисията, информация за дейността ѝ в работните групи (ако са формирани такива), както и реално функционираща администрация към нея. Това трябва да залегне и в основата на всички последващи дебати за състава, числеността и начина на конституиране на ЦИК, както и за гарантиране на безпристрастността на нейните решения. 

*Настоящият Правилник за организацията на дейността на ЦИК посочва, че администрацията ѝ е съставена от пет звена – Правна дейност“, „Финансово-счетоводна и стопанска дейност“, „Административна дейност“, „Машинно гласуване“ и „Международна дейност и протокол, връзки с обществеността и обучение“. А при произвеждането на избори ЦИК може да назначи до 25 служители на трудов договор и необходими консултанти и експерти на граждански такъв.