За две години в страната се проведоха шест предизборни надпревари – пет за парламентарни и една за президентски избори. През това време скандалите около правилата за гласуване не стихваха, като често бяха и в основата на политическата реторика в кампаниите. Основен фокус на дебатите се превърна технологията на вота. Част от партиите мобилизираха електората си по линия на предимствата на гласуване с хартиена бюлетина, а други – по линия на ползите от машинния вот.

Най-спорна беше отмяната на машинното гласуване часове преди първия тур на местните избори на 29-ти октомври. Това се случи след решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) от 27-и октомври, базирано на справка, изготвена от Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС), изпратена на премиера, президента, председателя на парламента и ръководителя на ЦИК. Последва обжалване на това решение от различни заинтересовани страни пред Върховния административен съд. Последният постанови, че машинно гласуване може да има за втория тур на местните избори след нова процедура по сертифициране на машинните устройства. Тази процедура беше извършена в рекордно кратки срокове и така за гласуването на балотажа на 5-ти ноември имаше машини в 5 898 секции. По време на изборния ден в медийното пространство непрекъснато се появяваше информация за неизправност на машините. Впоследствие се оказа, че проблеми е имало с по-малко от 1% от всички устройства. 

Повлияха ли действията на държавните институции, политическото говорене и противопоставяне за и против машинния вот на избирателите по отношение на технологията на гласуване?  

За да потърси отговор на този въпрос, екипът на Институт за развитие на публичната среда анализира официалните данни за гласуването, за да провери в каква степен избирателите подадоха вота си машинно. 

Машинното гласуване за кмет на община

Жителите на 91 общини избираха своите кметове на втори тур на 5-и ноември. Те гласуваха в 6 874 секции, сред които са и тези в болнични заведения, социални домове и подвижни секции. Според окончателните данни, публикувани от Централната избирателна комисия, в 5 680 секции имаше възможност да се гласува с хартиена бюлетина или с машина. В списъците в тези секции бяха включени общо 3 604 218 души. Под черта в изборния ден комисиите са дописали още 25 015 имащи право на глас. В тези секции вота си са подали общо 1 261 649 души (което се равнява на избирателна активност от 34.76%).

Данните показват, че 44.87% от избирателите са гласували за кмет на община с машина. Най-висок дял на машинно гласуване има в Столична община – 60.40 %, следвана от общините Пловдив – 54.46%, Русе – 54.41%, Варна – 53.49% и Добрич – 53.17%. 

На другия полюс по използване на машините са гласуващите в общините Дулово – 7.84%, Николаево – 8.81%, Бойчиновци – 9.22%, Медковец – 10.06% и Никопол – 10.66%.

В следващата графика има подробна информация за общините с машинно гласуване.

Машинното гласуване за кмет на кметство

В общо 451 населени места се избираха кметове на кметства. Жителите там гласуваха в 855 секции, от които машини имаше в 508. Според данните на ЦИК в списъците в “машинните” секции бяха включени 290 990 души, а под черта са дописани още 474. В тези секции вота си са подали общо 168 677 избиратели (което се равнява на избирателна активност от 57.87%). 

Прави впечатление, че значително по-малък е процентът на предпочелите да гласуват с машина – 15.20%. Най-висок дял машинният вот има в  с. Баня (община Разлог) – 44.21%. Следват с. Бусманци (Столична община) – 42.21%, с. Белащица (община Родопи) – 41.07%, с. Крумово (община Пловдив) – 37.67% и гр. Черноморец (община Созопол) – 37.32% . 

В осем села не е подаден нито един глас с машина в изборите за кмет на кметство. 

В следващата графика има подробна информация за населените места с машинно гласуване.

Основни изводи за машинното гласуване

През последните две години машинното гласуване беше съпътствано от поредица решения на ЦИК, които затрудниха неговата организация. Те включваха проблеми с доставката, съхранението и поддръжката на устройствата; пропуски при подготовката на секционните избирателни комисии; сложни изборни книжа; закъсняла и неефективна информационна кампания за избирателите. Ако това са организационните проблеми, то на политическо ниво също имаше силна поляризация за и против машините.

В резултат станахме свидетели на събитията около машинното гласуване преди първия тур на местните избори. В допълнение в самия изборен ден единични проблеми с машинни устройства бяха в основния фокус на медийните отразявания. 

Тези фактори очаквано доведота до спад в дела на гласувалите машинно в сравнение с изборите през април 2023 г. От данните също така става ясно, че много по-голяма част от избирателите в големите областни центрове избират да гласуват с машина в сравнение с тези в по-малките общини и населени места.