Първият тур на местните избори се проведе на 29-ти октомври 2023 г. Той беше белязан от редица проблеми, предизвикани от промяната на технологията на гласуване в последния момент. След първия тур анализ на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) на изборните данни показа, че в изборите за общински съветници има над 412 хиляди недействителни бюлетини (или 15.46%). Това поставя под сериозно съмнение представителността на избраните общински съвети. 

В публичното пространство отново започнаха спекулациите за причините за големия брой недействителни гласове. Сред тях е и тази, че преференциалното гласуване обърква избирателите.  

А възползваха ли се избирателите от възможността да пренаредят партийните листи, анализираме в текста по-долу. 

Повече за преференциите

Възможността за преференциално гласуване беше въведена с Изборния кодекс през 2014 г. Гласуването с преференция разширява правата на избирателите, като им предоставя възможност сами да определят подредбата на кандидатите в партийните листи. Така избирателите могат да изберат кандидата, който в най-голяма степен отговаря на изискванията им. Това от своя страна би довело до по-директна връзка между гласоподавателите и кандидатите. Нарушава се и монополът на партийните централи сами да определят “сигурните места” в листите си. Водещите позиции в тях традиционно са запазени за лидерите на партиите и предпочитани от тях кандидати. Местните активисти, които са най-ангажирани с проблемите на общините и най-разпознаваеми от гражданите, традиционно се изместват на последните места в листите. По този начин те се използват, за да привлекат гласове за съответната партия, но не и за да бъдат избрани в лично качество. Въвеждането на преференцията в българския изборен процес дава възможност тази практика в голяма степен да бъде преодоляна, въпреки прагът за пренареждане на листите и т.нар. “служебни” преференции. 

Преференциите за общински съвет на първи тур

Екипът на ИРПС анализира окончателните данни, публикувани от ЦИК, за всички 265 общини по отношение на преференциалния вот. В две трети от всички подадени гласове в изборите за общински съвет – 62.3 % (или 1 350 694 бюлетини) има посочено предпочитание за конкретен кандидат. За сравнение на местните избори през 2019 г. преференциално гласуваха 53.8 % от избирателите, т.е. наблюдаваме ръст от 8.5 %.

Обобщените данни показват, че в 179 от всички 265 общини процентът на избирателите, които са гласували преференциално, е над 62.3 %. 

Общината с най-висок дял на използваните преференции спрямо подадените действителни гласове е Хаджидимово (област Благоевград) – 96.46 %. Значителен е процентът на гласувалите преференциално още в Трекляно (област Кюстендил) – 95,29%, и Сатовча  (област Благоевград) – 95.66 %. 

Избирателите във Върбица (област Шумен) в най-малка степен са използвали преференция – 9.75 %. Следват Джебел (област Кърджали) с 10.03 % и Черноочене (област Кърджали), където 11.04 % от гласоподавателите са посочили избран от тях кандидат.

Следващата карта представя делът на преференциалното гласуване в общините в страната.  

Картата е интерактивна – посочете с мишка общината, за която искате да видите подробности и в отделно поле може да се запознаете със следните данни: процент на гласувалите с преференция в изборите за общински съветници; брой действителни гласове за общински съветници с преференция; брой действителни гласове за общински съветници без преференция.

Затрудняват ли преференциите избирателите

Данните показват, че използването на преференциалното гласуване продължава да бележи ръст. Въпреки че избирателите все по-масово използват този инструмент за пренареждане на листите, някои от традиционните партии у нас не са негови поддръжници. Те посочват преференциите като основна причина за високия процент недействителни гласове. Анализите на ИРПС обаче показват, че подобна теза в голяма степен е необоснована. Значителният брой недействителни гласове се появява единствено на местни избори при вота за общински съветници. На парламентарни и европейски избори, в които също има преференциално гласуване, не сме ставали свидетели на подобен висок дял невалидни бюлетини. Това е сигнал, че има особеност, свързана с местния вот, и преференцията не може да е единствена (или основна) причина за недействителните гласове в изборите за общински съветници.

За почти 10 години гласувахме 12 пъти преференциално в избори за парламент, местна власт и представители в Европейския парламент. Би следвало избирателите да са натрупали достатъчно опит, за да могат да гласуват с предпочитание.

Обидно е допускането, че гласуващите не само не се учат с времето, а и забравят как да подадат вота си с преференции. Именно заради това причините за големия брой недействителни бюлетини на местни избори следва да се търсят на друго място след задълбочен анализ.