В предходен текст ви представихме данните относно разходването на медийните пакети в изборите през последните две години. В анализа по-долу търсим отговор на въпроса в каква степен те успяват да изпълнят целите, с които са въведени в законодателството, и какви са възможните решения за този тип финансиране.

Проблемите с медийните пакети

• Съмнения за злоупотреби

През годините неведнъж сме ставали свидетели на медийни публикации, насочващи вниманието към злоупотреби с медийни пакети. 

Подобен изглежда случаят със сайта agorapost.bg, който както вече посочихме в предходна публикация, е на челни места по получени средства през последните години. Той е привлякъл 159 583 лв. от 2021 г. до 2023 г. Всички те са насочени от партията Български съюз за директна демокрация. Справка в Търговския регистър и уебстраницата на партията показва, че членове на изпълнителното бюро на партията участват в управителния съвет на юридическото лице, което е собственик на agorapost.bg (сдружение Институт за българска директна демокрация).

Описаната връзка между медия и партия явно не представлява конфликт на интереси, който да доведе до реакция от институциите. В своя „Доклад относно организацията и произвеждането на избори през 2022 и 2023 г.”* ЦИК все пак обръща внимание на този проблем. От комисията отбелязват, че: „Усвояването на средствата от медийните пакети може да бъде „рационализирано“ до степен, в която партия или коалиция създава сайт и сключва „договор“ за усвояване на целия медиен пакет със собствения сайт.“ 

През 2016 г. ЦИК за пръв и последен път се опита да разреши подобен проблем като със свое решение ограничи достъпа на регионални и онлайн медии до медийни пакети. То предвиждаше само „телевизии и радиа с национален обхват и печатни медии с национален тираж” да могат да получат медийни пакети. Решението беше атакувано в съда, който постанови, че ЦИК няма право да ограничава кръга от субекти, които могат да получават този тип финансиране – „Действително разходването на средствата предоставени за медийни пакети следва бъде стриктно контролирано от ЦИК, респ. Сметната палата, но евентуалните затруднения не могат да послужат като аргумент за въвеждането на допълнителни изисквания под формата на ограничения към субектите на правоотношението”. 

В резултат от това ЦИК приема поправки в своето решение като обаче не включва експлицитно в тях уебсайтовете и добавя изискването медиите да са „предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея.” Следва ново обжалване пред Върховния административен съд, което обаче е отхвърлено. Така онлайн медиите остават в състояние на неопределеност и получаването на медийни пакети от тях зависи единствено от субективната преценка на членовете на Комисията, които са в зала. Оказва се, че една и съща медия един път получава одобрението на ЦИК, а в друг случай – не. Тогавашната зам.-председателка на ЦИК Мария Мусорлиева споделя пред медии, че тези решения се взимат „Ами, по съвест всеки гласува, като няма критерий, какъв да е критерият? Човешко е“. Нещо повече, неофициално от Комисията признават, че „се решава в зависимост от симпатиите към самата медия“.

След този хаос около решенията на Комисията за изборите през 2017 г., тя решава изрично да добави и онлайн медиите в списъка на допустимите за политическа реклама. Така приключва този опит да бъде решен проблемът с нецелесъобразното разходване на медийни пакети. Този случай е доказателство, че най-лесните решения рядко водят до положителни резутати. Формалното ограничаване на кръга от субекти, които са медии,** не е автоматичен отговор на въпроса за злоупотребите, а по-скоро води до нови проблеми. 

• Проблем с контрола, публичността и прозрачността 

В тази ситуация обаче ЦИК продължава да няма механизъм за реален контрол на изразходването на пакетите от партиите. При обсъжданията по време на публичните заседания на ЦИК членовете на Комисията рядко водят дебати относно същността на този тип договори. За да бъдат одобрени те, се следи единствено за спазването на формалните изисквания. В допълнение ЦИК не публикува навременна информация в рамките на самата кампания за разпределението на тази държавна помощ. Данни за медийните пакети могат да се намерят само ако се проследят протоколите от заседания на ЦИК, които се публикуват със закъснение и често без конкретика за параметрите на самите договори. Другият източник на тази информация са отчетите на партиите, които обаче са достъпни след края на кампанията. По този начин няма възможност за осъществяване на навременен контрол – от граждани и други заинтересовани лица, по време на предизборната кампания. В някои случаи допълнителна пречка пред установяването на конкретната стойност на разходваните медийни пакети се оказва разминаването между информацията в стенограмите на ЦИК и данните, обявявани от политическите субекти пред Сметната палата. 

В своя доклад за изборите, проведени през 2021 г.,*** ЦИК посочва: „В краткото време между депозирането на договорите за одобрение от ЦИК и началото на предизборната кампания не беше възможно да бъдат оценени по същество големият брой договори… Централната избирателна комисия извършваше проверка на договорите от формална страна и приемаше, че договарящите страни са добросъвестни. Особено трудни за оценка бяха договорите, сключвани с електронни медии.” Една от препоръките на Комисията е предоставянето на медийните пакети да се извършва от Министерство на финансите или от бюджета на Министерство на правосъдието. Никъде обаче ЦИК не адресира повишаването на прозрачността при използването на медийни пакети. 

От описаното по-горе става видно, че медийните пакети в момента по-скоро не постигат целта си. Самата ЦИК посочва, че този вид държавна помощ „едва ли допринася за резултата на ползващия медиен пакет.”

Пример за това са партиите, използвали най-много медийни пакети през последните две години. Част от тях получиха по-малко гласове от представените подписи за регистрация за участие в изборите на 2-ри април 2023 г.: 

Възможни решения

През последните две години е разходван сериозен публичен ресурс със спорна ефективност. В момента е невъзможна превенцията на евентуални злоупотреби, тъй като проверки могат да се извършват едва след края на кампанията и публикуването на финансовите отчети от нея. Въпреки че ЦИК отговаря за проследяването на договорите, често те се одобряват без дебати по същество.

В тази връзка могат да бъдат предприети мерки в поне няколко посоки: 

• Създаване на публичен регистър – Институт за развитие на публичната среда неколкократно предлага на Централната избирателна комисия да създаде онлайн регистър за разпределението и разходването на медийните пакети. Подобен инструмент би предоставял стандартизирани данни за: медии, с които се сключват договорите; вид и стойност на услугите; медийни форми и др. Така ще бъде възможен гражданския контрол в рамките на кампаниите. Всички заинтересовани лица – граждани, медии, политически партии, ще научават при какви условия се разходват публичните ресурси. Те биха могли да следят данните и да подават сигнали при съмнения за некоректно използване.
• Реален контрол от страна на ЦИК – В своя доклад ЦИК посочват, че „Различните медийни доставчици и разнообразните медийни планове изискват значителен административен капацитет, за да бъдат оценени като ефективна предизборна кампания.” Очевидно такъв капацитет в момента не съществува, но може да бъде изграден и осигурен. Обособяване на отговорни служители от администрацията, които по време на кампании да се занимават преимуществено с работа по контрол на медийните пакети, е едно възможно решение. То разбира се изисква и активно участие и ръководство от страна на конкретни членове на ЦИК, които да следят отблизо работата в тази посока. В такъв случай ЦИК ще има възможност да изисква допълнителна информация за договорите, когато в тях има неясноти или неточности; ще може да следи дали и в каква степен се изпълняват те и дори в определени случаи да отказва изплащане на пакет, при установяване на проблеми. 
• Изисквания към формациите, получаващи медийни пакети – Необходими са законодателни промени, които да повишат изискванията към партиите, коалициите и инициативните комитети, които получават медийни пакети. Една такава мярка е предвиждането на определен процент съфинансиране от страна на формациите за медийна реклама в кампанията. Така те ще бъдат насърчавани да развиват партийна дейност и извън предизборните кампании, както и да търсят допълнителни източници на приходи. Подобен „частичен медиен пакет” ще е стъпка към по-голям баланс между публично и частно финансиране. В последния си доклад ЦИК също възприема подобна идея.

Медийните пакети бяха въведени като инструмент, който да помогне на политическите партии да достигат широк кръг от избиратели, да дадат достъп на новите и по-малки формации да представят предизборните си програми. От една страна, те повишават конкуренцията сред политически субекти, които имат по-голяма мотивация да работят над своите управленски идеи. От друга, благодарение на това финансиране, избирателите получават повече информация за партийните програми на отделните участници. Това прави избора им по-информиран и осъзнат.

Необходим е обаче дебат как да бъде оптимизирано разходването на този ресурс. В момента тази форма на подкрепа за малки и нови политически проекти, не се използва ефективно и това е видно от изборните им резултати. Автоматичното ѝ премахване няма да реши проблемите на партийното финансиране. Напротив, отказът от реформа, би затруднил всяка нова партия, която иска да предложи платформата си на „пазара” на политически идеи и решения за обществото.

*Доклад за изборите произведени през 2022 и 2023 г. – приет с протоколно решение от 13.07.2023 г.

**Според допълнителните разпоредби на Изборния кодекс 

“Медийни услуги са:

а) печатните медии – вестници, списания и други периодични издания;

б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:

аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;

бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.

Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви „а“ и „б“.”С

***Доклад за изборите произведени през 2021 – приет с протоколно решение 31.05.2022 г.