Медийните пакети бяха въведени в Изборния кодекс през 2014 г. и в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление през 2015 г. Оттогава до 2023 г. размерът на тези държавни средства наброява между половин и един милион лева на всеки изборен цикъл. 

Медийните пакети са вид държавна помощ, която цели да осигури на по-малки и нови политически проекти (без значителни финансови ресурси) достъп до медиите. По този начин те могат да представят посланията си на избирателите и да се конкурират с големите утвърдени политически партии.

В последните 2 години се проведоха пет парламентарни и едни президентски избори. От финансовите отчети на партиите, коалициите и инициативните комитети (ИК) става ясно, ролята на финансирането чрез медийни пакети става все по-голяма. Настоящият текст цели да обобщи данните за този тип финансиране в периода 2021 – 2023 г.

Кой може да получи медиен пакет и какъв е неговият размер

Медийните пакети са регулирани в Изборния кодекс (ИК) – по отношение на участниците в избори, и в Закона за прякото участие – по отношение на формациите, които агитират в подкрепа или в опозиция по време на разяснителната кампания за референдум. 

Според чл. 178 от Изборния кодекс медийни пакети се предоставят на партиите и коалициите, които не получават държавна субсидия* и които са регистрирали кандидати за участие в избори за президент и вицепрезидент, за членове на Европейския парламент от Република България и във всички изборни райони при избори за народни представители. 

Медийният пакет е в размер на 40 000 лв., а в случай, че в дадена коалиция участват и партии, които получават държавна субсидия, той се намалява пропорционално. Същите правила важат и за партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирани в опозиция на или в подкрепа на въпроси, включени в национален референдум. В допълнение, инициативните комитети, издигнали кандидати за президент и вицепрезидет, имат право да ползват пакет в размер на 40 000 лв. При изборите за членове на Европейския парламент и при избори за народни представители инициативните комитети получават по 5 000 лв.

Средствата за медийните пакети се отпускат от държавния бюджет и се използват за заплащане на различни форми на медийни услуги, които целят отразяване на предизборната кампания или информационно-разяснителната кампания при референдум. За разпределянето им е отговорна Централната избирателна комисия (ЦИК), която ги насочва към медиите, след представянето на сключени договори между тях и участниците в кампанията. Формациите, които ги ползват, имат задължение да ги включват във финансовите си отчети от кампанията, които се подават пред Сметната палата. 

Кои формации получиха медийни пакети

Анализ на отчетите от изборите през последните две години и преглед на съответните решения на ЦИК показват, че за всички избори от 2021 г. до 2023 г. са били отделени 4 477 667 лв. за медийни пакети. Участниците пък са използвали 95% от този ресурс или средства в размер на  4 257 173 лв.

В следващата графика може да видите сумите, похарчени във всяка кампания от 2021 г. до 2023 г. 

През последните 2 години 63 формации (33 партии, 18 коалиции и 12 ИК)** са получили медийни пакети. Важно е да отбележим, че големият брой на инициативни комитети в голяма степен се дължи на президентските избори през 2021 г., при които тази форма за включване в предизборната надпревара е все по-предпочитана. Понякога обаче е трудно да се оцени колко средства са получили определени партии, защото в отделните кампании те са били част от различни коалиции. Такъв е случаят с патриотичните формации ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ, които в някои от изборите се явяват като коалиция, а в други – самостоятелно. 

В други случаи пък има съвпадащо име на коалиция, но партиите в състава ѝ се променят в различните предизборни кампании. Такъв пример е Национално обединение на десницата (НОД) – на парламентарните избори през юли 2021 г. в състава на коалицията влизат партиите КОД, БЗНС, Български демократически форум, Средна европейска класа, а на президентските избори и парламентарния вот през ноември 2021 г. – партиите КОД и Републиканци за България.

Особеност има и при инициативните комитети, които са участвали в президентските избори, а са били публично подкрепени от партия/коалиция. Когато кандидатпрезиденсктите двойки са издигнати от комитет, той се регистрира като отделен субект и получава медиен пакет, който следва да отчете в своите финансови документи. Партийната подкрепа в тези случаи няма отношение към приходите от медийни пакети. 

В следващата графика са представени формациите, получили над 150 000 лв. от медийни пакети от 2021 г. до 2023 г.  според отчетите, представени пред Сметната палата.

Графиката показва, че има партии, които са „абонирани” за получаването на тази форма на държавна помощ. Най-много от медийни пакети са се възползвали Глас народен, Българско национално обединение (БНО), Български национален съюз Нова Демокрация, Български съюз за директна демокрация и МИР. Всяка от тях е получила почти по 200 000 лв. 

Къде бяха насочени медийните пакети

Частните телевизии са получили най-голямата част от медийните пакети през последните две години – 1 610 883 лв. (38% от всички медийни пакети). БНТ е вторият най-предпочитан канал за комуникация сред участниците с 1 108 499 лв. или 26%. Тук следва да отбележим, че тарифите на националната телевизия се определят от Министерски съвет и са значително по-ниски от тези на частните телевизии с национален обхват. Това обяснява защо много от партиите предпочитат да инвестират в обществената медия. На трето място, с няколко хиляди лева по-малко от БНТ, се нареждат онлайн медиите, които през последните 10 години стават все по-привлекателни за формациите. Насочените към тях средства са в размер на 1 091 396 лв. (или 26%).

Разпределение на средствата от медийни пакети по вид медия може да видите по-долу: 

Детайлен преглед на данните по конкретни медии показва, че повечето средства за медийни пакети, насочени към частни телевизии, са изплатени на телевизия Евроком. Тя е първа по привлечени средства с 1 305 587 лв. Следва да отбележим, че Евроком традиционно е най-предпочитана за този тип реклама.

На второ място по получени медийни пакети е БНТ като вече посочихме възможните причини за това – ниската тарифа в сравнителен план, съчетана с националния обхват на телевизията.

Следват онлайн медията ОффНюз с 232 538 лв. и сайтът agorapost.bg със 159 583 лв. 

Десетте медии, получили най-много средства от медийни пакети през последните две години, са показани в графиката по-долу:

В последваща наша публикация ще продължим темата като ще наблегнем на проблемите, свързани с този вид финансиране, както и техни възможни решения. 

*Законът за политическите партии определя кои субекти имат право да получават държавна субсидия. Това са парламентарно представените партии и коалиции, както и всички останали партии, получили над 1% подкрепа на последните парламентарни избори.

**В тази бройка 2 пъти са преброени Български възход, които през 2022 г. участват в изборите като партия, а през 2023 г. – като коалиция, както и Изправи се – които през 2022 г. се явяват като партия, а в останалите кампании се регистрират като коалиция от партии. В анализа данните на коалиция Национално обединение на десницата и коалиция Изправи се (с различните ѝ наименования – Изправи се БГ! Ние идваме, Изправи се! Мутри вън!) са сумирани с цел по-ясното им представяне.