Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) вече публикува анализ, представящ кратка ретроспекция на правилата за машинно гласуване в последните години, средствата, отделени от държавния бюджет за осигуряването му, както и каква част от избирателите предпочетоха да упражнят правото си на вот чрез машинно устройство. 

С наближаване на старта на предизборната кампания за предстоящите местни избори,  отново се изостри партийната реторика по оста „машинно“ – „хартиено“ гласуване. В тази светлина бе създадена и временна парламентарна комисия, която ще разследва евентуални манипулации с машинното гласуване. 

С настоящия текст пък, екипът ни ще постави акцент върху ролята и действията на Централната избирателна комисия (ЦИК) във връзка с машинния вот. Ще представим и някои препоръки, които според нашия екип биха довели до по-ефективна организация на машинното гласуване. 

Осигуряване на устройствата за машинно гласуване 

Централната избирателна комисия имаше съществена роля по отношение на осигуряването на устройствата за машинно гласуване. В периода 2021 г. – 2023 г. тя трябваше да организира обществени поръчки за закупуване на машините на няколко пъти. Първоначалната поръчка за 9 600 устройства беше направена преди парламентарните избори от април, 2021 г. Впоследствие бяха закупени още машини преди изборите от юли, 2021 г. и от ноември, 2021 г. Комисията се занимаваше със застраховането на машините, поръчките на смарт картите и флаш-паметите за тях и пр. ЦИК също така имаше отговорности, свързани с техническото обслужване, складиране и поддръжка на машините и техните батерии. В изборите от април, 2023 г. допълнителната защита предвидена от Изборния кодекс за „бюлетините от машинно гласуване”, вмени на Комисията задължения, свързани със спецификите на ролките с хартия за машинните устройства и поръчките за закупуването им.

В своите доклади за организацията и произвеждането на изборите през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. ЦИК постави въпроса доколко е целесъобразно именно тя да е държавната институция, занимаваща се с машинното гласуване. От Комисията посочиха, че е необходимо да се създаде „структура от квалифицирани специалисти”. Те следва да се занимават с всички дейности, свързани със софтуера, съхранението, ремонта и поддръжката на машините. Предложението на ЦИК беше да се помисли за друг държавен орган, към който да се създаде подобна структура. За пример бе посочено Министерството на електронното управление, „което има необходимата експертиза”. 

Докато в доклада си от 2021 г. ЦИК засягаше основно въпроси, свързани с доставката на машинните устройства и съхранението им, то след изборите от 2022 г. подробно бяха засегнати и теми, свързани с машинния софтуер. Устойчива е препоръката на ЦИК за „определяне в закона на статут на устройствата за машинно гласуване като вещи със специално предназначение, свързани с националната сигурност”.  

От докладите на ЦИК след изборите в периода 2021 г. – 2023 г. изглежда, че дори самата Комисия не е убедена в своята възможност да се справи с организацията на машинното гласуване. Най-често се посочва, че ЦИК няма достатъчен капацитет, за да извършва цялостно този процес. Така например по отношение съхранението, поддържането и логистиката на машините, ЦИК посочва, че „не може да извършва самостоятелно тази дейност, поради което се налага да се възложи на външен изпълнител съхраняването и поддръжката на батериите и други консумативи, необходими за функционирането” на устройствата.  

Подготовка на изборната администрация за машинното гласуване

Членовете на секционните избирателни комисии (СИК) отговарят за подготовката на изборните помещения и прилагането на разпоредбите на Изборния кодекс в и около секциите по време на изборния ден. Те трябва да осигурят свободното и спокойно протичане на гласуването. За да изпълнят тези свои задължения членовете на СИК, зависят в голяма степен от решенията на централно ниво в изборната администрация. ЦИК изработва цялостната стратегия и основните обучителни материали за СИК. От нея до голяма степен зависи да създаде подходящи инструменти и методи за подготовка на секционните избирателни комисии. Тези отговорности на ЦИК добиха още по-голямо значение с въвеждането на машинно гласуване в голям брой секции в страната през 2021 г. 

Анализът ни на работата на ЦИК в периода 2021 г. – 2023 г. (когато функционираха два състава на Комисията) показва, че продължават хроничните проблеми при подготовката на секционните комисии. Запази се практиката за закъсняло приемане на методическите указания (МУ), които регулират работата на СИК преди, по време и след края на изборния ден. Решенията за тях ЦИК взимаше около 10-15 дни преди съответните избори. Особено проблемен беше вотът 2 в 1 през ноември, 2021 г. Тогава МУ бяха изменяни два пъти в седмицата преди изборите. Втората поправка беше от последния ден на кампанията (публикувана в ранните часове на деня за размисъл – събота, 13.11.2021 г.) и предвиждаше контролно преброяване на разписките във всички секции в страната, в които има машинно гласуване. Това сериозно затрудни работата на изборната администрация на по-ниски нива и особено на секционните комисии. Последните трябваше дори в хода на самия изборен ден да се осведомяват за актуалните си задължения. За изборите от април, 2023 г. пък от ЦИК подходиха нетрадиционно, като приеха МУ на две части.

Всички тези забавяния и промени в указанията се отразиха и на обученията на СИК. Те се провеждаха в края на кампанията, обикновено седмица преди изборите. За кампаниите през април и ноември 2021 г. тези обучения се организираха онлайн поради тежката Ковид обстановка в страната. Предимно дистанционно протичаше подготовката за работа с машина (в рамките на максимум 40 минути). От обратната връзка, която получавахме от членовете на СИК по време на наблюдението на изборите, стана ясно тяхното желание за по-дълги сесии и детайлно разглеждане на процедурите за приключване на изборния ден. Препоръчваха и отделяне на повече време за въпроси и отговори. Опитът ни на терен показа, че голяма част от членовете на СИК не бяха напълно запознати с функционалността на машините през април, 2021 г. и юли, 2021 г. Някои от тях имаха достъп до устройствата за първи път в самия изборен ден. Така те не бяха запознати със спецификите по обслужване на устройствата. Използването на машинен вот в няколко поредни избора натрупа повече познания и сред членовете на изборната администрация, но добрата организация на процеса изисква значително по-целенасочена подготовка на СИК. 

Съществена роля за работата на секционните комисии имат формата и начинът на представяне на информацията в изборните книжа, изготвяни от ЦИК. Тя обаче по никакъв начин не облекчи работата на СИК, в това число и чрез улеснени секционни протоколи за отчитане на резултатите. Пример от изборите през април, 2023 г. е приемането на образец на секционен протокол, в който гласовете от машините и от хартиените бюлетини да се отчитат в обща графа. Решението на Комисията беше атакувано пред Върховния административен съд, който го отмени. Това принуди ЦИК да промени изборния протокол, но той отново не беше във формат, улесняващ работата на секционните комисии. Не бяха възприети предложения на изборни експерти, включително и на Обществения съвет към ЦИК, за по-различен вариант на секционния протокол. Тези объркващи изборни книжа допринесоха за значителния брой грешки в секционните протоколи – 22% от тях имаха общо 14 714 несъответствия. 

Информационна кампания за машинното гласуване

Въвеждането на нова технология за гласуване, а и честата смяна на изборните правила, свързани с нея, повишиха още повече значението на информираността на избирателите. Колкото по-запознати са те със своите права и изборните процедури, толкова по-спокойно биха упражнили правото си на глас. След като машинното гласуване в голяма степен премахна възможността за подаване на недействителни гласове, то усилията за информиране на избирателите трябваше да бъдат насочени към кампания, разясняваща новата технология на вота. Още повече с оглед на факта, че част от партиите в страната мобилизираха електората си през отричане на машинното гласуване. Не липсваха твърдения за “страха на избирателите от машините”, които бяха сред факторите, довели до намалена избирателна активност.

В такава среда още по-важна е ролята на Централната избирателна комисия за разяснителната кампания за гласоподавателите. Според Изборния кодекс, именно ЦИК следва да „предоставя информация; организира и провежда чрез средствата за масово осведомяване разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в подготовката и произвеждането на изборите, включително и относно машинното гласуване”. В допълнение, законодателят е предвидил, че за разяснителна кампания всички доставчици на медийни услуги с национален обхват може да предоставят минимум 15 минути седмично безплатно ефирно време на ЦИК. 

В последните шест кампании ЦИК възлага изработването на информационните материали на едно и също юридическо лице – „АДВЕР ТЕХ” ЕООД. Аудио и видео материалите, част от информационните кампании в периода 2021 г.-2023 г., бяха в голяма степен идентични. Те обхващаха ограничен кръг от теми, като например: гласуване на избиратели с увреждания, на избиратели в чужбина, на граждани, поставени под карантина. Не става ясно обаче дали от ЦИК са правили предварително проучване на очакванията на отделните групи избиратели, на каналите за разпространение на материалите, до колко потребители достигат те, има ли комуникационен план, който се следва в предизборните кампании. 

Преди изборите през юли, 2021 г. ЦИК организира няколко тестови гласувания, целящи да измерят времето за гласуване с машина. Тези симулации не включваха времето, необходимо за работата на секционните комисии. Тестовете насочваха вниманието основно върху капацитета на гласоподавателите да използват машинните устройства. На заден план сякаш остана ролята на администрацията за ефективното управление на изборния процес.  

По-добра организация можеше да има и по отношение на демонстрациите с машини сред избирателите. Преди изборите от април, 2021 г. такива бяха провеждани само от членове на Обществения съвет към ЦИК (към онзи момент в състава му бе и сегашният говорител на ЦИК – Росица Матева). Впоследствие, тя в качеството си на член на ЦИК, заедно с някои свои колеги, избрани през м. май, 2021 г., активно се заеха с популяризирането на гласуването с машинни устройства пред медиите. Основната роля в демонстрациите обаче беше отредена на районните избирателни комисии (РИК). Машинни устройства бяха разпределени към тях, като по тяхно усмотрение трябваше да се изберат места и време, за представяне на този вид гласуване сред гласоподавателите в различни точки от страната. Част от районните комисии бяха особено активни в тази си роля, но тези усилия не бяха координирани, не следваха общ план на действие и по-скоро изглеждаха хаотични. Често липсваше информация (като такава основно се публикуваше на страницата на РИК) кога ще се случват тестови гласувания, на които избирателите да могат да се запознаят с новата технология за гласуване. 

Най-съществени проблеми с информирането на избирателите ЦИК срещна в кампанията за изборите 2 в 1 от ноември, 2021 г. Тогава се гласуваше на една машина и за двата вида избори, като устройствата зареждаха на екрана си и двете бюлетини. Това беше изцяло нова ситуация както за избирателите, така и за изборната администрация. От съществено значение беше фактът, че още в самото начало гласуващите трябваше да маркират дали искат да дадат своя вот за президент и вицепрезидент, за народни представители или и за двата вида избори. Посочването само на една от опциите – президентски или парламентарни избори, елиминираше възможността за гласуване за другата. На избирателите не се предоставяше карта за гласуване втори път, а софтуерът на машината не позволяваше промяна на избора. Тези специфики не бяха достатъчно подробно разяснени от ЦИК (и от отделните РИК). В резултат се наложи в самия изборен ден на говорителите на ЦИК да дават пояснения на своите пресконференции и в медийни участия, тъй като имаше редица сигнали за избиратели, които не бяха успели да гласуват в някой от двата вида избори.

В крайна сметка…

Централната избирателна комисия е отговорна за организирането и провеждането на изборите. В тази връзка усилията ѝ следва да се насочат към повишаване на нейния експертен и организационен капацитет за това без значение каква е технологията за гласуване в страната. Факт е, че промените в изборното законодателство непосредствено преди избори са сериозна пречка за ефективната им организация. Същевременно не бива да забравяме, че машинното гласуване бе въведено в настоящия Изборния кодекс още при неговото приемане през 2014 г. Имаше поредица от тестови гласувания, машинно гласуване в 3 000 секции на изборите за Европейски парламент през 2019 г., шест национални избора в периода април 2021 г. – април, 2023 г., а също така и частични местни избори проведени с машини. 

Така Комисията би следвало да е имала достатъчно време да развие своя капацитет за организиране на избори с машинно гласуване. Това би могло да стане чрез изграждане на специализирано звено или наемането на специалисти непосредствено преди съответните предизборни кампании. Трябва да се има предвид също така, че план сметките за разходите по подготовка и провеждане на изборите се съгласуват с ЦИК, която може да изиска отделянето на повече средства за организация на машинното гласуване. Комисията също така е постоянно действащ орган, което предполага и постоянно надграждане на нейния капацитет, съобразно действащите изборни правила.  

Сред основните отговорности на ЦИК е и методическата подготовка и обучения на избирателните комисии. В това отношение Комисията може да предприеме действия свързани с по-ранното разработване и публикуване на методическите указания. Така ще се даде достатъчно време за провеждане на необходимите обучения на секционните избирателни комисии, както и те да са повече на брой. ЦИК следва да разработи и различни форми на обучителни материали за секционните комисии – видеа, брошури и пр. Специално внимание трябва да се обърне на машинното гласуване – функционалности и обслужване на машинните устройства, визуализациите на екрана, боравенето със смарт картите и флаш паметите и др. Именно по този начин ще може най-накрая да заработи и вмененото на ЦИК от законодателство обучително звено, което да бъде подпомагано от сътрудници, включително и външни експерти. 

Стъпка към улесняване на работата на секционните комисии ще е опростяването на изборните книжа и протоколи. Става въпрос за предварително попълване на по-голяма част от данните в тези книжа (например брой избиратели в съответната секция, ЕГН и номер на документ за самоличност на избирателя и др.), което би намалило дейностите на членовете на СИК в изборния ден. Така ще се ограничат и възможностите за грешки. В допълнение, структурата на секционните протоколи трябва да бъде оптимизирана така, че да отговаря на последователността на действията при преброяване на резултатите. 

Не на последно място ЦИК трябва да започне провеждането на мащабни, но и таргетирани информационни кампании за избирателите. Тези кампании трябва да следват цялостен комуникационен план на Комисията, да са съобразени със спецификите на отделните групи гласоподаватели и да протичат и извън предизборния период. В разясненията за избирателите следва да бъдат въвлечени районните, респективно общинските, избирателни комисии, но от ЦИК се очаква да създаде необходимата координация между тях и единен източник на информация за избирателите.