В последните години една от най-дискутираните теми, свързани с изборите у нас, е машинното гласуване, като и преди местните избори в края на октомври то отново е на дневен ред. Дебатът за въвеждането му често се използваше от различни партии за консолидиране на техния електорат. Така към тази технология на гласуване се насочиха сериозни обществени очаквания за разрешаване на проблемите пред изборния процес. Същевременно липсваха възможности за реални експертни дебати относно ползите и недостатъците на машинния вот. Най-големите предимства от него са улесняване работата на изборната администрация, по-бързо обработване на изборните резултати и премахване на недействителните гласове. Сред основните му недостатъци са технически проблеми и грешки при гласуването. 

Но в последните две години у нас машинния вот беше обсъждан главно в светлината на честността на изборите. Донякъде това се обуславяше и от многобройните предизборни кампании (5 за парламент и 1 за президент) и желанието на политическите субекти да постигнат максимално благоприятен резултат. Именно в такава обстановка от Централната избирателна комисия се очакваше да организира машинното гласуване, защитавайки в най-голяма степен правата на избирателите. Възползваха ли се последните от новата технология на вота и колко струва дотук въвеждането на машините в изборния процес представяме в настоящия материал.

Машинното гласуване през годините 

През 2014 г. в Изборния кодекс беше регламентирана възможността за гласуване с машина. Тогава се проведоха и експериментални гласувания с машинни устройства у нас. Почти 10 години по-късно се оказа, че машинният вот е задача с повече от една неизвестна пред изборната администрация. На пръв поглед изглежда, че процесът е завършен – от парламентарните избори през април, 2021 г. насам машини има във всички секции в страната, в които са регистрирани над 300 избиратели. Нещо повече – машинно се гласуваше и извън страната, а в три от проведените в последните години избора имаше и секции с по две устройства (в зависимост от броя избиратели по списък). ЦИК обяви обществена поръчка, в резултат на което машините бяха закупени и вече са собственост на държавата. 

Всичко това се случи на фона на постоянна политическа нерешителност дали и по какъв начин да бъде въведено машинното гласуване. Тя доведе до чести промени на изборното законодателство*, които засягаха начина на гласуване**: 

• „смесено” гласуване в секциите с повече от 300 избиратели по списък – и с хартиена бюлетина, и с машинно устройство – за парламентарните избори през април, 2021 г. и през април, 2023 г.;
• машинно гласуване в секциите с повече от 300 избиратели по списък – за парламентарните избори през юли, 2021 г., изборите 2 в 1 през ноември, 2021 г. и парламентарните избори през октомври, 2022 г.
• машинно гласуване в някои секции*** в чужбина – за парламентарните избори през юли, 2021 г., изборите 2 в 1 през ноември, 2021 г., парламентарните избори през октомври, 2022 г., както и за парламентарните избори през април, 2023 г.

Изменения в законодателството засегнаха и начина на отчитане на изборните резултати. При изборите със „смесено” гласуване се прилагаше ръчно нанасяне на данните в секционните протоколи. По този начин значително се затрудни работата на изборната администрация. 

Особено усложнени бяха разпоредбите през април, 2023 г., когато машинните устройства бяха превърнати в обикновени „принтери” на разписки за гласуване. Тогава секционните избирателни комисии (СИК) трябваше да броят ръчно и хартиените бюлетини, и разписките от машинния вот, след което да сумират и нанасят общите резултати от гласуването в изборните протоколи. Последните пък бяха с формат, който допълнително затрудни СИК. Така се стигна до безпрецедентен брой грешки. Съгласно “Анализ на несъответствията” на ЦИК, публикуван от Комисията на 06.04.2023 г., 22% от секционните протоколи имаха общо 14 714 несъответствия. 

Провеждането на машинното гласуване беше съпътствано и от редица организационни и логистични проблеми. Такива бяха свързани с доставката и съхранението на устройствата, кратките срокове за тяхното сертифициране, пропуски при адаптиране на софтуера на машините. Негативен ефект имаха и процедурни решения на ЦИК, закъснели информационни кампании, недостатъчна подготовка на изборната администрация. Това създаваше несигурност сред членовете на СИК дали и как ще успеят да се справят с провеждането на изборния ден. А сред избирателите имаше съмнения и недоверие по отношение на гласуването с машини. 

Колко струва машинното гласуване дотук 

За да установим стойността средствата, отделени за осигуряване на машинното гласуване, в периода 2021 г. – 2023 г., направихме справка с план-сметките за разходите по подготовката и произвеждането на избори; решенията на Централната избирателна комисия, Агенцията по обществени поръчки, постановления и решения на Министерски съвет и др. 

От разгледаните документи стана ясно, че първоначалното закупуване на 9 600 броя устройства за машинно гласуване е било на обща стойност 43.2 млн. лв. В последствие от държавния бюджет са заделяни средства за поддръжка, съхранение,транспорт и логистика на машините, за “подготовка, модифициране и параметризиране на софтуера”, за демоверсии, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване при възникнали проблеми (в т.ч. и в изборния ден) и пр. Машинни устройства са закупени допълнително за изборите през юли, 2021 г. и за тези през ноември, 2021 г. Разходи, свързани с устройствата, са предвидени и за поддържане и зареждане на акумулаторните батерии на машините за гласуване. Така общата сума за осигуряването на машинното гласуване в тези две години възлиза на 96.8 млн.лв.**** или около 20% от всички разходи за избори в периода 2021 г. – 2023 г., възлизащи на почти 520 млн. лв.  

Значителните публични финансови ресурси, похарчени за машинно гласуване, предполагат и висока степен на отговорност от страна на на политическите представители и на институциите, организиращи изборите. Тези инвестиции в голяма степен се обезсмислиха с връщането на „смесеното” гласуване и ръчното преброяване на разписките за изборите от април, 2023 г. и решенията на ЦИК, свързани с изборните книжа. 

Предпочетоха ли избирателите машинното гласуване

Както вече споменахме, парламентарните избори през април, 2021 г. бяха първите, на които в голям брой секции – 9 397***** на територията на страната, гласоподавателите можеха да избират дали да дадат вота си с машина или с хартиена бюлетина. Тогава около 27% от тях предпочетоха машинния вот. Отново „смесено” гласуване имаше на изборите през април, 2023 г. Тогава хората, предпочели да използват машина, вече бяха 64% от всички избиратели, стигнали до секциите.

Оказва се, че има устойчив ръст на желаещите да гласуват с машинни устройства, въпреки редица негативни фактори. Последните включваха общ спад на избирателната активност, следствие от двугодишна политическа криза в страната и неспособността за формиране на стабилно управление; честите промени на изборните правила, в т.ч. и породени от функционирането на партиите в почти непрекъсната предизборна обстановка; логистични и процедурни проблеми при организирането на машинното гласуване и отчитането на резултатите от него; закъснели обучения на членовете на СИК; недостатъчни информационни кампании за избирателите.

ЦИК имаше съществена роля в много от тези процеси. В каква степен тя беше успешна ще представим в последващ анализ.

 *Хроничен проблем у нас, анализиран цялостно от ИРПС  – https://shorturl.at/bfJOW

**В настоящия анализ не разглеждаме проведените в периода 2021 г. – 2023 г. частични местни избори.

***При подадени поне 300 заявления за откриване на секция или ако на последните парламентарни избори са гласували поне 300 избиратели в същата секция.

****Тази сума не включва разходите, които предстои да бъдат извършени преди местните избори в края на м. октомври, 2023 г.

*****По предварителен списък секциите с възможност за машинно гласуване са били планирани като 9 398, но една от тях е отпадна – секция 8270001408, в с. Главанци, избирателен район Добрич.