Европейският парламент е единствената пряко избрана институция на ЕС. 705-те европейски депутата представляват интересите на близо 450 милиона европейски граждани като са разделени в т.нар. Европейски политически семейства. 

Изборите за европейски парламент се провеждат на всеки 5 години и имат определяща роля за визията на ЕС, политиките, ценностите, както и при вземане на конкретни решения. Според  чл. 223 на Договора за функциониране на Европейския съюз „Европейският парламент изготвя предложение за установяване на необходимите разпоредби за избиране на неговите членове чрез всеобщо пряко избирателно право, съгласно уеднаквена процедура във всички държави членки или в съответствие с принципите, общи за всички държави членки.”

Години наред изборите за европейски парламент се провеждат спрямо процедурите на отделните държави членки и при минимално съгласуване и спазване на общи принципи. Опитите за  уеднаквяване на законодателството, с цел постигане на повече легитимност, а и за да се избегне превръщането на европейските избори във „вторични национални избори”, продължават. През 2022 г. Европейският парламент предложи законодателен пакет за сближаване на законодателството на страните в ЕС и приемане на сходни правила като общи европейски листи, въвеждане на сходни правила за издигане на кандидати и за гласуване, въвеждане на общоевропейска бюлетина. Тези предложения обаче не бяха одобрени от Съвета на ЕС. 

През 2019 г. за първи път избирателната активност по време на евроизбори бележи ръст – тя достига до 50.66% в сравнение с 2014 г., когато е 42.61%. Същевременно картината не е еднородна и в някои държави тя намалява. България е такъв пример като от 35.84 % през 2014 г. Активността достига до 32.64% през 2019 г. 

Изборите през 2024 г. отново ще се проведат съобразно 27 различни правни рамки и избирателни системи. Анализ на група от неправителствени организации – Election Watch, Европейското партньорство за демокрация, Democratic Reporting International и Европейската платформа за демократични избори, поставя въпроса за това какво е възможно да се направи за подобряване на сегашната ситуация в оставащите месеци и защо това е важно. В тази връзка на 4 юли 2023 г. се проведе среща на високо равнище в Европейския парламент, по време на която се обсъдиха възможни насоки за подобрения, така че изборите догодина да представят в по-голяма степен европейските теми и кандидати. 

Като резултат от мащабния европейски проект “Подкрепа за участие в европейските избори и демократични общества” (SEEEDS) на изброените по-горе организации, беше разработен документ с предложения за политики за подобряване на честността на изборите за Европейски парламент. В него са идентифицирани препоръки за промени и насоки за работа от страна както на държавите членки, така и на ниво ЕС в четири  сфери.

В поредица от публикации представяме подробния документ с идеи за промени и препоръки, анализ на това какво е възможно и кратък отзвук от срещата на високо равнище в Европейския парламент, по време на която бяха представени заключенията от анализа и препоръките. На сайта на проекта може да намерите повече информация за проекта и целите му, както и за възможните подобрения преди изборите за Европейски парламент през 2024 г. 

На нашия сайт ще следим темата и през националната гледна точка във връзка с кандидатите, кампанията и развитието по въпросите, засегнати в срещата. 

Последната четвърта тема  е свързана идентифициране на рискове и възможности за оптимизиране на различни процедури,  подобряване имиджа на ЕС, както и приближаването му до гражданите, повишаване ролята на гражданското общество и разбирането за значението на изборите за Европейски парламент, както и подобряване на медийната среда и противодействието на дезинформацията. 

Предизвикателствата пред изборите за ЕП се увеличават поради цифровизацията на политическата кампания и потреблението на новини, както и поради антидемократичната намеса отвън и отвътре. Подкопаването на демокрацията и върховенството на правото в редица държави членки представлява особен проблем. Изключително пристрастното отразяване на събитията от обществените медии, смесване на държава и партия и липсата на независима съдебна система в някои случаи водят до проблеми, които поставят под въпрос честността на изборния процес за членове на ЕП.

В същото време изборите за ЕП предлагат шанс, тъй като повече избиратели са мотивирани да защитават демократичните структури и тъй като ЕС стана по-видим като решителен политически актьор, особено в контекста на пандемията от Ковид, фондовете за възстановяване от тази криза, както и заради  подкрепа към Украйна. Този импулс би могъл да се превърне в мобилизация на избирателите, но също така и да възроди идеята за водещи кандидати („Spitzenkandidaten“).

Осведомеността за дезинформацията и речта на омразата като рискове се е повишила сред изборите за ЕП през 2019 г., което се дължи и на продължаващите усилия в тази област от страна на европейските институции.* Държави като Русия, Китай и други авторитарни страни се стремят да влияят на обществения дискурс в ЕС, особено онлайн, за да обслужват собствените си стратегически цели.

Таблица 4: Увереност на гражданите на ЕС за разпознаване на дезинформация в държавите членки на ЕС**

Рискът от необективно медийно отразяване се засилва допълнително от проблема с олигархичния или правителствения контрол върху медиите в няколко от държавите членки, както и поради свиването на пространството за независими медии като цяло. Това включва физически заплахи, приемане на законодателство за “чуждестранните агенти”, наблюдение от страна на държавата и стратегически съдебни дела срещу публичното участие ( дела „шамари“ – SLAPP),*** наред с други фактори. Тези обстоятелства оказват неблагоприятно въздействие върху качеството на политическите кампании и изборния процес.**** Освен това, добре документираните опасения относно независимостта на съдебната власт***** , особено в Полша и Унгария, могат потенциално да повлияят на изборите за ЕП, ако възникнат изборни предизвикателства. Независимостта на съдебната власт се възприема като ограничена в няколко държави-членки.******

Въпреки че на изборите за ЕП през 2019 г. за първи път в историята беше регистрирано увеличение на избирателната активност, този въпрос продължава да буди безпокойство, особено в държавите членки, които постоянно регистрират много ниска избирателна активност на изборите за ЕП. ЕС придоби видимост, особено в контекста на пандемията от Ковид и агресивната руска война срещу Украйна. При провеждането на предстоящите избори за ЕП  тази повишена видимост би могла да се използва, особено ако идеята за водещи кандидати (по един водещ кандидат от всяко политическо семейство, като победителят става председател на Европейската комисия, т.нар. „Spitzenkandidaten“) бъде окончателно осъществена. През 2019 г. Държавите членки не изпълниха това обещание. Водещите кандидати биха могли да спомогнат за създаване на чувство за идентификация с институциите на ЕС, както и за пряко представителство и наличието на реален избор при гласуването. Правителствата на държавите членки на ЕС отхвърлиха гласуваното от ЕП предложение, което щеше да създаде общоевропейски избирателен район за избора на 28 членове на ЕП. Вместо това постигнаха предварително съгласие за добавяне на 15 места в Европейския парламент, с което броят на членовете за следващия ЕП между 2024 и 2029 г. ще се увеличи от 705 на 720. *******

С целия документ можете да се запознаете ТУК. Резюме от срещата на високо равнище, по време на която бяха представени заключения по проекта и предложенията от този анализ, може да намерите ТУК.

*   Виж EUvsDisinfo

**   Флаш Евробарометър, Проучване на новините и медиите 2022 г.

***   В процес на изготвяне е директива на ЕС за борба със SLAPP; вж. също: Проект PATFox

**** Вж. докладите на Службата за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за изборната дейност. Например, във връзка с парламентарните избори в Унгария през 2022 г. ОССЕ/СДИПЧ отбеляза, че „(м)едиите са разделени по политически признак и работят на все по-концентриран пазар. Широките правителствени рекламни кампании и тенденциозното отразяване на новините в обществените и много частни медии осигуриха повсеместна платформа за кампанията на управляващата партия. Възможностите за провеждане на кампания в медиите за другите партии бяха значително ограничени от конституционната забрана за платена политическа реклама и оскъдното разпределение на безплатното ефирно време само в няколко медии.“

*****  Доклад за върховенството на закона в ЕС от 2022 г.

****** Флаш Евробарометър, Възприемана независимост на националните съдебни системи – широката общественост, юни 2023 г.

******* Франция, Испания и Нидерландия ще получат по двама евродепутати, а страните, които ще добавят по един, са Австрия, Белгия, Полша, Словения, Словакия, Финландия, Латвия, Ирландия и Дания. Промените все още се нуждаят от официално правно одобрение от Европейския съвет и от самия Парламент; Politico.EU от 28 юли 2023