Европейският парламент е единствената пряко избрана институция на ЕС. 705-те европейски депутата представляват интересите на близо 450 милиона европейски граждани като са разделени в т.нар. Европейски политически семейства.
Изборите за европейски парламент се провеждат на всеки 5 години и имат определяща роля за визията на ЕС, политиките, ценностите, както и при вземане на конкретни решения. Според чл. 223 на Договора за функциониране на Европейския съюз „Европейският парламент изготвя предложение за установяване на необходимите разпоредби за избиране на неговите членове чрез всеобщо пряко избирателно право, съгласно уеднаквена процедура във всички държави членки или в съответствие с принципите, общи за всички държави членки.”
Години наред изборите за европейски парламент се провеждат спрямо процедурите на отделните държави членки и при минимално съгласуване и спазване на общи принципи. Опитите за уеднаквяване на законодателството, с цел постигане на повече легитимност, а и за да се избегне превръщането на европейските избори във „вторични национални избори”, продължават. През 2022 г. Европейският парламент предложи законодателен пакет за сближаване на законодателството на страните в ЕС и приемане на сходни правила като общи европейски листи, въвеждане на сходни правила за издигане на кандидати и за гласуване, въвеждане на общоевропейска бюлетина. Тези предложения обаче не бяха одобрени от Съвета на ЕС.
През 2019 г. за първи път избирателната активност по време на евроизбори бележи ръст – тя достига до 50.66% в сравнение с 2014 г., когато е 42.61%. Същевременно картината не е еднородна и в някои държави тя намалява. България е такъв пример като от 35.84 % през 2014 г. Активността достига до 32.64% през 2019 г.
Изборите през 2024 г. отново ще се проведат съобразно 27 различни правни рамки и избирателни системи. Анализ на група от неправителствени организации – Election Watch, Европейското партньорство за демокрация, Democratic Reporting International и Европейската платформа за демократични избори, поставя въпроса за това какво е възможно да се направи за подобряване на сегашната ситуация в оставащите месеци и защо това е важно. В тази връзка на 4 юли 2023 г. се проведе среща на високо равнище в Европейския парламент, по време на която се обсъдиха възможни насоки за подобрения, така че изборите догодина да представят в по-голяма степен европейските теми и кандидати.
Като резултат от мащабния европейски проект “Подкрепа за участие в европейските избори и демократични общества” (SEEEDS) на изброените по-горе организации, беше разработен документ с предложения за политики за подобряване на честността на изборите за Европейски парламент. В него са идентифицирани препоръки за промени и насоки за работа от страна както на държавите членки, така и на ниво ЕС в четири сфери.
В поредица от публикации ще представим подробния документ с идеи за промени и препоръки, анализ на това какво е възможно и кратък отзвук от срещата на високо равнище в Европейския парламент, по време на която бяха представени заключенията от анализа и препоръките. На сайта на проекта може да намерите повече информация за проекта и целите му, както и за възможните подобрения преди изборите за Европейски парламент през 2024 г.
На нашия сайт ще следим темата и през националната гледна точка във връзка с кандидатите, кампанията и развитието по въпросите, засегнати в срещата.
Във втората част ще се фокусираме върху темата за прозрачността и правилата за политическа реклама и регулирането ѝ онлайн, както и укрепване на институциите упражняващи контрол и налагащи санкции.
Прозрачността е ключов принцип за провеждането на надеждни избори. Независимото проследяване на политическите кампании и изборните процеси от страна на заинтересованите страни, независимо дали става въпрос за политически партии, наблюдатели на избори или избиратели, укрепва доверието и публичното доверие, че изборите са организирани без нередности или злонамерена намеса. Политическата реклама онлайн придобива все по-голямо значение в предизборните кампании, но все още до голяма степен липсват регулации и контрол на равнище ЕС и в държавите членки.
Институциите на ЕС са в процес на обсъждане на уредба за регулиране на политическата реклама* с цел повишаване на нейната прозрачност и на онлайн кампаниите, задвижвани от изкуствен интелект (ИИ), както и за борба с дезинформацията. Онлайн новинарските платформи придобиват все по-голямо значение като първостепенен източник на новини за гражданите на ЕС. Към днешна дата политическата реклама онлайн се регулира само въз основа на доброволния ангажимент за саморегулиране на големите платформи. Кодексът на практиките за борба с дезинформацията, актуализиран през 2022 г., не успя да реши много от проблемите, свързани с политическата реклама, като например липсата на независим контрол от трета страна. Екс (бившата Twitter), важна платформа за политически дебати, се оттегли от Кодекса.
Таблица 2: Използване на интернет за четене на онлайн новинарски сайтове/ вестници/ новинарски списания в ЕС**
По план предвиденият регламент, включително и евентуален механизъм за санкции, трябваше да бъдат приети в средата на 2023 г. и да бъдат приложени преди изборите за ЕП през 2024 г. Все още обаче остават ключови опасения като защитата на личните данни, тайната на вота, преодоляването на предразсъдъците от страна на алгоритмите спрямо жените и малцинствата,*** така че да се възприеме подход, изцяло съобразен с на правата на човека. Организациите на гражданското общество изиграха ключова роля в подпомагането на изграждането на новата регулаторна рамка на изборите, но се сблъскват с проблеми, свързани със свиването на гражданското пространство или липсата на признание.
Препоръки**** Призоваваме Европейския съюз и държавите членки на ЕС:
|
С целия документ можете да се запознаете ТУК. Резюме от срещата на високо равнище, по време на която бяха представени заключения по проекта и предложенията от този анализ, може да намерите ТУК.
**Евростат, август 2022 г., вж. също Флаш Евробарометър FL011EP Проучване относно медиите и новините от 2022 г.
*** Агенция на ЕС за основните права, 2022 г.: Предразсъдъци в алгоритмите – изкуствен интелект и дискриминация
**** Допълнителни препоръки са изложени в Пакет от съвместни приоритети на организациите за демокрация и гражданско общество за защита на демокрацията от март 2023 г.
***** Компаниите, които извършват дейност в рамките на териториалната юрисдикция на държавите членки, следва да зачитат правата на човека съгласно рамката на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека.