Европейският парламент е единствената пряко избрана институция на ЕС. 705-те европейски депутата представляват интересите на близо 450 милиона европейски граждани като са разделени в т.нар. Европейски политически семейства.
Изборите за европейски парламент се провеждат на всеки 5 години и имат определяща роля за визията на ЕС, политиките, ценностите, както и при вземане на конкретни решения. Според чл. 223 на Договора за функциониране на Европейския съюз „Европейският парламент изготвя предложение за установяване на необходимите разпоредби за избиране на неговите членове чрез всеобщо пряко избирателно право, съгласно уеднаквена процедура във всички държави членки или в съответствие с принципите, общи за всички държави членки.”
Години наред изборите за европейски парламент се провеждат спрямо процедурите на отделните държави членки и при минимално съгласуване и спазване на общи принципи. Опитите за уеднаквяване на законодателството, с цел постигане на повече легитимност, а и за да се избегне превръщането на европейските избори във „вторични национални избори”, продължават. През 2022 г. Европейският парламент предложи законодателен пакет за сближаване на законодателството на страните в ЕС и приемане на сходни правила като общи европейски листи, въвеждане на сходни правила за издигане на кандидати и за гласуване, въвеждане на общоевропейска бюлетина. Тези предложения обаче не бяха одобрени от Съвета на ЕС.
През 2019 г. за първи път избирателната активност по време на евроизбори бележи ръст – тя достига до 50.66% в сравнение с 2014 г., когато е 42.61%. Същевременно картината не е еднородна и в някои държави тя намалява. България е такъв пример като от 35.84 % през 2014 г. активността достига до 32.64% през 2019 г.
Изборите през 2024 г. отново ще се проведат съобразно 27 различни правни рамки и избирателни системи. Анализ на група от неправителствени организации – Election Watch, Европейското партньорство за демокрация, Democratic Reporting International и Европейската платформа за демократични избори, поставя въпроса за това какво е възможно да се направи за подобряване на сегашната ситуация в оставащите месеци и защо това е важно. В тази връзка на 4 юли 2023 г. се проведе среща на високо равнище в Европейския парламент, по време на която се обсъдиха възможни насоки за подобрения, така че изборите догодина да представят в по-голяма степен европейските теми и кандидати.
Като резултат от мащабния европейски проект “Подкрепа за участие в европейските избори и демократични общества” (SEEEDS) на изброените по-горе организации, беше разработен документ с предложения за политики за подобряване на честността на изборите за Европейски парламент. В него са идентифицирани препоръки за промени и насоки за работа от страна както на държавите членки, така и на ниво ЕС в четири сфери.
В поредица от публикации ще представим подробния документ с идеи за промени и препоръки, анализ на това какво е възможно и кратък отзвук от срещата на високо равнище в Европейския парламент, по време на която бяха представени заключенията от анализа и препоръките. На сайта на проекта може да намерите повече информация за проекта и целите му, както и за възможните подобрения преди изборите за Европейски парламент през 2024 г.
На нашия сайт ще следим темата и през националната гледна точка във връзка с кандидатите, кампанията и развитието по въпросите, засегнати в срещата.
В първата част ще представим темата за равнопоставеността и приобщаването с фокус върху правата на хората с увреждания и условията за тяхното участие, по-доброто включване на жените, както и гарантиране на равни права на т.нар. „мобилни граждани” на ЕС – граждани на ЕС, пребиваващи в държава членка, различна от държавата им на произход.
Изборите за ЕП през 2024 г. на практика се състоят от от 27 различни избора, в резултат на които се формира една представителна институция. Макар че на ниво ЕС е създадена обща законодателна рамка за провеждане на изборите, всяка държава членка използва собствена избирателна система и изборна администрация, които са залегнали в нейната правна рамка и изборни традиции. Това води до разнообразие от избирателни права, изборни правила и процедури, които са в основата на различия (между държавите членки) като се започне от правата на избирателите и кандидатите и се стигне до календара за провеждане на изборите, дните и методите за гласуване. Условията за участие в изборите се различават значително, което дава възможност за подобрения с цел повишаване на равнопоставеността и приобщаването.*
По време на настоящия и предходните законодателни мандати, мнозинството от членовете на Европейския парламент (ЕП) гласуваха за законодателни реформи, които имат за цел по-голямо сближаване на избирателните системи в ЕС. Законодателството на ЕП обаче все още не е прието единодушно от всички държави членки на ЕС и следователно не е влязло в сила. Макар законодателните пътища преди изборите за ЕП през 2024 г. да са по-скоро ограничени, все още има възможност за подобрения за определени групи избиратели, като например включването на „мобилните” граждани на ЕС, както и повишаване достъпността до изборите за хора с увреждания. Жените кандидати в повечето държави членки са в неравностойно положение, което води до тяхното ограничено представителство.** Нововъзникващо явление, което засяга в по-голяма степен кандидатите жени отколкото мъжете, е речта на омразата, основана на пола, в дигиталната среда.
Все още съществуват правни и практически пречки пред участието на хората с увреждания в изборите. Докато правните бариери засягат най-вече лицата с интелектуални и психосоциални увреждания, милиони хора страдат от практически бариери, вариращи от физическата достъпност на изборния процес до достъпа до информация. Ключов извод от продължаващите усилия за реформи е, че най-добри резултати се постигат, когато организациите на хората с увреждания работят ръка за ръка с изборната администрация за преодоляване на оставащите пречки.
Таблица 1: Право на глас на хората с увреждания през 2021 г.***
Усилията на ЕП и организациите на гражданското общество за популяризиране на последните европейски избори доведоха до забележителна избирателна активност, особено сред младите хора и тези, които гласуваха за първи път, в повечето, но не във всички държави членки на ЕС. Необходими са по-нататъшни усилия, за да се запази интересът на младите хора и да се повиши активното им участие по европейски теми. Една такава мярка може да бъде намаляването на възрастта за гласуване на 16 години. Включването на младите хора може да бъде подобрено и чрез създаване на възможности за участието им в независимо гражданско наблюдение на изборите и включване мненията от техните наблюдения в усилията за изборни реформи. Гражданското наблюдение на избори все още не е възможно при равни условия в целия ЕС поради разнородните законодателства, но предоставянето на възможност за такова активно участие в изборния процес би повишило още повече активността на младите хора и би допринесло за по-голяма прозрачност и отчетност. Необходими са по-нататъшни съгласувани усилия от страна на европейските институции и държавите членки на ЕС, за да продължат започнатите изборни реформи.
Препоръки Призоваваме Европейския съюз и държавите членки на ЕС:
|
С целия документ можете да се запознаете ТУК. Резюме от срещата на високо равнище, по време на която бяха представени заключения по проекта и предложенията от този анализ, може да намерите ТУК.
* Доклад на мисията за оценка на изборите на Election-Watch.EU 2019
** Жените в Европейския парламент (2022 г.)
*** Доклад за правата на човека за 2022 г. на Европейския форум на хората с увреждания (EDF)