В последните няколко години темата за партийната субсидия съвсем се изгуби от политическото говорене. Изглежда, че дори „Има такъв народ” я забравиха в кампанията си тази пролет. Въпреки че в началото на 2022 г., в първия си мандат като финансов министър, Асен Василев изрази мнение, че трябва нов механизъм за определяне на държавната помощ, базиран на необходимата „минимална издръжка на партийни офиси .. и сътрудници в 28 града, както са 28-те области”, два бюджета по-късно реформа в партийното субсидиране няма. 

Институт за развитие на публичната среда продължава анализите си по темата за партийното финансиране. И тази година проследихме как бяха формирани приходите на партиите през календарната 2022-ра. В настоящата публикация ще обобщим данните от годишните финансови отчети на формациите, подадени пред Сметната палата, какви са източниците на средства на партиите и дефицитите при отчитането.

Какви са правилата за приходите на партиите? 

Двата основни източника за финансиране на политическата дейност според Закона за политическите партии са собствените им приходи и държавната субсидия. 

Собствените приходи се формират от: членски внос, недвижими имоти на партиите, дарения и завещания от физически лица, лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, стопанска дейност.

Държавната субсидия пък се определя от Закона за държавния бюджет всяка година. През годините имаше различни идеи за намаляването на размера ѝ, дори пълното ѝ премахване, но към настоящия момент тя възлиза на 8 лв. на получен действителен глас.

Право на държавна субсидия имат партиите и коалициите, излъчили представители в Народното събрание (НС). Тя се получава и от партиите, постигнали повече от 1% подкрепа на последните парламентарни избори. 

В допълнение Изборният кодекс също урежда приходи, допустими по време на кампания.  Според него кампаниите могат да се финансират със собствени средства на партията или коалицията, дарения или средства на кандидатите. 

Партийните приходи през 2022 г. 

Сметната палата посочва, че 112 партии са подали отчетите си навреме, а 18 са закъснели или не са подали необходимите документи. Настоящият анализ обхваща данните от годишните отчети на 112 формации. Приходите, декларирани от тях през 2022 г., възлизат на обща стойност от  28 255 500 лв. За сравнение през 2021 г. приходите бяха с 10 млн. повече – или  38 391 735 лв.

В следващата графика може да се запознаете с подробните данни за приходите през 2022 г. 

Цели 94% от декларираните приходи или 26 621 000  лв. са набрани от шестте формации в настоящия парламент. 

От подадените отчети става ясно и че 57 от всички партии не са декларирали никакви приходи през цялата 2022 г. Формациите, които не са събрали никакви средства от членски внос пък са 74.  

Не е изненада, че и тази година, най-голям дял от партийните постъпления се дължи на държавната субсидия. Тази форма на помощ възлиза на 18 159 000 лв. или 64% от всички приходи. Практиката, по която тя се посочва в отчетните форми обаче, е твърде разнопосочна – някои партии я отчитат в графите “Дарения” или “Други“. Това затруднява установяването на нейния размер от финансовата форма за отчет и изисква да се проследят всички допълнителни документи, подадени към него. Дори в този случай, твърде често има разминавания между тях. Тъй като през 2022 година действаха две НС – 47-то и 48-то, партиите получавали държавна субсидия са 22. 

Почти една пета или 22% от приходите на партиите пък се формират от дарения. Тази сума възлиза на 6 303 000 лв. На трето място са приходите от членски внос – 3 001 000 лв или 11 % от средстватата на партиите. 

Големият дял на даренията през миналата година се дължи на проведените избори в края ѝ. Именно по време на предизборните кампании партийните симпатизанти се чувстват по-ангажирани към финансирането на формациите, които подкрепят. Така например в кампанията за изборите от октомври, 2022 г. формациите набраха почти 1.8 млн. лв. (1 792 601 лв.) от дарения от физически лица.

Медийните пакети – основен приход за малките партии

В годините, в които се провеждат избори, основен източник на средства за малките политически субекти се превръщат медийните пакети. Припомняме, че те са вид държавна помощ в размер до 40 000 лв, която се предоставя на формации без държавна субсидия за политическа реклама в медиите. 

В свои публикации ИРПС вече насочи вниманието към разходването на медийните пакети, проблемите с контрола им, медиите, към които се насочват тези средства и формациите, „абонирани“ за получаването им. В последните две години заради редицата избори, които бяха проведени, се оказа, че формациите МИР,  БНС-Нова Демокрация, Глас народен, Български съюз за директна демокрация (БСДД) и Българско национално обединение (БНО) са получили между 160 000 и 200 000 лв. под формата на пакети. 

С приходите на тези партии през 2022 г. може да се запознаете в следващата графика. 

В годишните си отчети тези партии не посочват получаването на медиен пакет – нито в частта приходи, нито в разходната част. Тези средства не се превеждат по сметките им, а след сключване на договор за медийно отразяване ЦИК ги насочва към медиите, избрани от съответната партия. Сумите, похарчени за медийна реклама, са отразени в отчетите от предизборната кампания.

Ясно се вижда, че останалите приходи на тези субекти са много по-малки по размер. Единствено от БНО са отчели по-значителна сума от 60 000 лв. Приложение към отчета на партията уточнява: ”В Други приходи е отчетена продажба на автомобил за 60 хил. лв.” Това обаче е еднократен приход, който едва ли ще гарантира дългосрочната финансова стабилност на формацията.

Графиката по-долу показва съотношението между членския внос на тези партии и медийните пакети, които са получили през 2022 година. Оказва се, че те не успяват да събират членски внос, който би следвало да е един от “сигурните” източници за финансиране на партиите. Законът за политическите партии предвижда, че „Уставът на политическата партия съдържа… правилата за определяне размера на членския внос” (чл. 14, ал. 1, т. 10). 

Така например, в чл. 44 на устава на партия Глас Народен, публикуван в регистъра на Софийски градски съд, пише, че членският им внос възлиза на 12 лв. на година. В отчета на партията за 2022 година обаче не фигурират приходи от такъв тип. 

За промените в партийното финансиране

Публичният дебат относно партийното финансиране в последните години е изцяло популистки. Разговорите са ограничени до медийно отразяване на политически лидери, обещаващи намаляването на държавната субсидия. Това силно компрометира ролята на публичното финансиране за партиите. Липсват и всякакви идеи относно обвързването на субсидията с допълнителни критерии, освен с изборния резултат. Не се говори за определянето на разходни стандарти при планирането и разходването ѝ. Не се обмисля въвеждането на специфични форми за отчетност и контрол над партийното финансиране, въпреки че именно под такъв предлог беше отстранен бившият шеф на Сметната палата. Няма и анализи как партии с нулеви годишни приходи работят и отговарят на законовите изисквания за извършване на партийна дейност.  

В условията на представителна демокрация, партиите са основните участници в експертния обществен дебат за управлението. Освен тях разбира се участват и държавните служители, синдикати, работодатели, граждански организации и пр. Отговорността на партиите обаче е най-висока, защото те взимат политическите решения и определят посоката на развитие в своите страни. Ако те не изградят кадри с капацитет, знания и професионализъм, то и качеството на публичното управление ще бъде слабо. В този смисъл – ако в България съществуват десетки партии, които от години декларират нулеви приходи и разходи, те наистина ли са „жизнени“ и се развиват? А може би е крайно време да започне реален дебат за нужните реформи в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, така че партиите да изпълняват отчетливо своите социални функции.