Марина Камински има магистърска степен по публична администрация от Училишето по Публична администрация и управление „Евънс“ към Вашингтонския университет и бакалавърска степен по икономика от Колежа “Рийд”. Тя има опит в изследванията на международното развитие на селските райони и селското стопанство, общественото здраве и миграцията, като е заемала длъжности в екипа за политически анализи и изследвания към училището „Евънс“ и в Центъра за глобално развитие.

Понастоящем е част от екипа на Гражданска фондация „North Star“ в Портланд, Орегон. Тя е отдадена на каузата да работи за намиране на решения на икономическите и социалните неравенства, както на местно ниво, така и в международен контекст. Прави това, както чрез научни изследвания, така и чрез директна работа в засегнатите общности.

Източник: www.northstarcivic.org

Марина, как започна да работиш с данни? Това ли беше планът от самото начало, или започна кариерата си с друга идея?

Това е интересен въпрос! За да отговоря, вероятно ще трябва да се върна чак до гимназиалните си години. Избрах да посещавам предмет “икономика”, като преди това мислех, че последната има нещо общо с парите. Тъй като никога не съм била толкова мотивирана от парите, си казах: „Вероятно това няма да ми хареса, но може поне да опитам“. Учителят обаче беше отдаден и този предмет, заедно с историята и криминологията, ме накараха да осъзная колко много мога да науча за хората и тенденциите от данните и това ме заинтригува. Мисля за анализа на данни като за наистина полезен инструмент. Често сме добри в наблюдаването на външни явления, но когато се опитваме да отразим собственото си поведение като индивиди или общества, можем да станем наистина късогледи. Така че наличието на данни, които ни помагат да разберем случващото се около нас, може да бъде наистина полезно в този контекст.

Би ли ни разказала повече защо работата с данни е важна? Може ли да ни дадеш пример?

Смятам, че е много важно да се съчетават количественият анализ и качествените данни. Живеем в свят, в който на количествената информация се придава все по-голямо значение, но понякога тя може да бъде подвеждаща без подходящ контекст. Имам чудесен пример в тази насока. Когато бях в колежа, написах дипломна работа, в която разглеждах условните парични трансфери – те по принцип се използват от много правителства в развиващите се страни. На практика властите предоставят определени парични средства като стимул на семейства от по-ниски икономически слоеве, за да правят определени неща, като например да посещават редовно здравни прегледи по време на бременност или пък да изпращат децата си в училище. Това са дейности, които правителството счита за социално полезни. Затова разглеждах такъв случай и исках да разбера дали подобен трансфер в сферата на образованието действително подобрява образователните резултати на учениците, чиито семейства са получатели на парите. Затова проверявах данни като процент на записване в училище, нива на грамотност и др. След като завърших анализа, изглеждаше, че тези средства наистина оказват благоприятно въздействие. 

Години по-късно обаче, в магистърската степен, чух за изследване по подобна тема. То разглеждаше друга програма и също привеждаше в доказателство много данни, които подкрепяха идеята, че парични трансфери под условие работят. Тази работа обаче стигаше по-далеч. Авторът ѝ беше отишъл  в общността, в която мярката се прилага, за да изгради доверие с течение на времето. Така хората, с които е разговаряла, не са чувствали притеснение, че някой от правителството идва и ги разпитва как оценяват програмата. Те наситнали са споделили личното си преживяване с начина, по който се прилага мярката.  

Тя открила, че въпреки ползите, има и много трудности, през които хората преминават, когато им се предоставят конкретните трансфери. Нейното проучване се отнася до бременни жени, които получавали определена сума пари, ако никога не пропускат медицинските си прегледи. За да получат достъп до здравните заведения обаче, някои от жените трябвало да изминат няколко километра пеш. Понякога болниците били затворени, заради недофинансиране. Така на жените се налагало да се върнат отново на следващия ден, а това всъщност ги е излагало на по-висок риск.

Мисля, че това е наистина добър пример за това как, за да се получи пълна картина на случващото се в света, е важно да се разполага с количествени данни, но и те да бъдат комбинирани с информация за индивидуалния опит и преживяванията на общността.

Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш при работа с данни? Можеш ли да ни разкажеш за някои от тях?

Чудесно е, когато е възможно да се достъпи набор от данни, който е наистина чист и готов за работа. Това обаче се случва рядко. Сред най-големите предизвикателства, с които съм се сблъсквала, е достъпът до данни, защото те или не са отворени, или хората просто не ги събират. Така няма източник на информация, дори да е ясно, че конкретен вид данни би бил наистина полезен. В случай че никой не ги събира, понякога изследователите нямат капацитета да го направят. Второто предизвикателство е, когато данните са налични, но във формати, които изискват много обработка, докато се стигне до момент, в който са готови за анализ. Така че бих казала, че събирането и “изчистването” на данните са двете основни предизвикателства. След като разполагаме с напълно чист набор от данни и всички компоненти на данните са ясни, тогава анализът обикновено става много по-бързо и лесно.

Имайки предвид разговора дотук, каква е ролята на неправителствените организации, когато става въпрос за убеждаване на държавните служители да направят повече данни достъпни или по-добре организирани? Какво е нивото на достъп в САЩ?

Има много публични институции, които произвеждат данни и ги предоставят на гражданите. Това се наблюдава по-скоро при институциите, които са насочени към изследователска дейност. Например Отделът по екология на щата Вашингтон е започнал работа като изследователски център и е пример за институция, която публикува много данни. Този тип институции обикновено ценят предоставянето на данни. За по-малките правителствени организации е по-трудно да създават бази данни поради ограничения капацитет. Все пак всеки може да поиска данни от правителството в САЩ, ако те не са поверителни (има редица причини, поради които може да са поверителни). Обикновено след такова искане те ще ги предоставят на обществеността. Поради тази причина мисля, че като цяло има добра степен на достъпност на данните тук. По по-различен начин стоят нещата при агенции и организации, които обикновено не се смятат за изследователски и не виждат себе си като производители на данни.

Както спомена, понякога работата с данни изглежда далечна както за институциите, така и за широката публика. Можеш ли да разкажеш как работата ти с данни е довела до положителна промяна? 

Мисля, че мога да разкажа за проект от миналата година, който беше свързан със съставянето на “книга с факти”, която публикувахме онлайн. Това, което направихме, беше да прегледаме статии от академични списания. Опитвахме се да разберем какво са успели да проучат изследователите по темата за изборните реформи, които бяха предложени в град Портланд, щата Орегон. Целта беше да споделим тези изследвания с обществеността, по-конкретно с журналистите, но чрез тях и с по-широката публика, така че хората да добият представа какво въздействие може да окаже предложената реформа в Портланд. Повечето от проучванията, които разглеждахме, не бяха теоретични, а действително се основаваха на данни. Така събрахме изследвания, които анализираха данни от множество изборни цикли, в които е използван специфиченият вид пропорционално гласуване, който беше предложен. Те или изследваха местата преди въвеждането на тази реформа, или пък сравняваха в по-широк план много различни държави. Така оценяваха какви са резултатите от една избирателна система и дали например тя е довела до повече позитивни предизборни кампании от други видове избирателни системи.

Източник: https://www.pdxcharterfacts.com/

Мисля, че когато организация като нашата е в състояние да събере всички тези различни научни трудове и да каже: „Това са резултатите, които виждаме в научната литература“, това наистина има значение и може да позволи на хората да разберат кои решения са по-подходящи за техните общности. 

Говоря по-скоро от гледна точка на публичното управление, защото това е сферата, в която работя, но има и много други видове решения, основани на данни, свързани с околната среда или маркетинга, например. От гледна точка на публичните политики смятам, че наличието на данни, които да анализираме, ни позволява да разберем кои програми подкрепят нашите общности, как трябва да разпределяме ресурсите и как да създаваме здрави общества. Просто гледам на данните като на наистина мощен инструмент.

Бих искала да добавя още нещо тук. Понякога хората не разбират как някой, който седи и работи върху таблица в Excel, може да допринесе за обществото. Понякога администраторите в институциите също се чувстват обременени от събирането на данни, тъй като то е времеемко. Всички тези усилия по събиране или почистване на данни, макар и да не изглеждат като пряко подпомагащи общностите, в които живеем, са от решаващо значение. Целият изследователски процес зависи от тази работа. Мисля, че тези хора трябва да получат повече признание за усилията си. Не само хората, които всъщност използват данните и пишат научни саттии, или журналистите, които публикуват информацията, са важни. Просто са необходими много хора и много усилия, за да бъдат данните превърнати в знание, полезно за обществеността.

Работата с данни е наистина важна, но често изисква специфични познания. Смяташ ли, че неправителствените организации в САЩ като цяло притежават тези необходими познания и какво според вас трябва да се направи по-добре?

Мисля, че ситуацията е почти същата като при правителствените организации. В неправителствените организации има наистина широк диапазон по отношение на способността и капацитета за анализ на данни. Например, преди време работех като външен консултант за фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, която е огромна неправителствена организация и разполага с много ресурси. Те използват данни наистина често, вземат решения, основани на данни, и това е приоритет за тях. В контраст с това, малка общностна организация в Портланд, фокусирана върху конкретен проблем на конкретна група, може да не разполага с достатъчно ресурси. Следователно често може да няма капацитет за това. Дори по-големите организации понякога все още не са развили тези умения в екипа си, защото просто по-бавно са възприели данните като инструмент в работата си.

Мисля, че все повече организации признават стойността на това да могат да анализират данни. Дори и да става дума за малка организация, която работи в областта на застъпничеството, наличието на всякакъв вид информация идваща от общността за самата нея, е много важна част от вземането на решения. Ако помислим върху въпроса за проблемите на бездомните хора например, наличието на данни за това от какво се нуждаят най-много, в коя част на града пребивават, какво правят, когато навън е много студено, и т.н. би помогнало на организациите, които се опитват да ги подкрепят. Така те ще могат да вземат най-добрите решения, които да са от полза за повече хора. 

Що се отнася до начините за справяне с липсата на капацитет, съществуват различни възможности за подкрепа на подобряването му в неправителствените организации. Един от тях е донорските организации да започнат да насърчават изграждането на капацитет в тази област. Те могат да предоставят дългогодишни грантове при условие, че се изгражда капацитет за анализ на данни. Друга по-дългосрочна мярка е анализът на данни да се преподава в училищата. Ако има млади хора, които да искат да работят в подкрепа на своите общности и да разбират значението на данните, те ще донесат тези умения със себе си. 

Дори ако организациите не могат да наемат човек на пълен работен ден, който да се занимава с анализ на данни, те могат да се опитат да намерят начини за обучение на своя персонал. В предишната ми работа обсъждахме създаването международна програма, която да доведе в университета хора на средно ниво в кариерното си развитие, заети в публични структури или неправителствени организации. Идеята беше да ги включим в няколкомесечно обучение, което да им даде основни умения за компютърно програмиране и анализ на данни. Такива програми са хубав пример и не е задължително да са международни. Мисля, че по-трудната част е да убедим хората, че работата с данни е полезна.

*The English version of the interview is attached HERE.