От въвеждането на медийните пакети през 2014 г. досега те варират от половин до един милион лева за изборен цикъл. Право на такива имат партии и коалиции, които участват в избори на национално ниво, но не получават държавна субсидия. Медийни пакети се полагат и на инициативни комитети. Те са вид държавна помощ, която цели да осигури на по-малки и нови политически проекти (без значителни финансови ресурси) достъп до медиите, за да могат по този начин да предадат посланията си на избирателите. Размерът на пакетите за участниците в изборите варира между 5 000 и 40 000 лв. 

В последните 2 години се проведоха 5 парламентарни и едни президентски избори. От финансовите отчети на участниците в тях става ясно, че все по-голяма роля придобива финансирането чрез медийни пакети. 

Вече представихме данните за приходите и разходите от кампанията за парламентарните избори от 2-ри април 2023 г. В настоящата публикация ще фокусираме вниманието към медийните пакети и към кои издания се насочиха те. 

Как се разпределят медийните пакети?  

Политическите формации не получават директно средствата от медийните пакети. За управлението на тези суми е отговорна Централната избирателна комисия (ЦИК), която ги изплаща към медиите, след представянето на сключени договори между тях и участниците в кампанията. 

В последната надпревара за парламентарни избори общо 14 формации се възползваха от този тип финансиране. Сумата на всички медийни пакети възлизаше на 534 441 лв. В графиката по-долу може да видите конкретните партии и коалиции, както и средсвата, които е разходвала всяка една от тях: 

 

Равносметката от последните пет парламентарни кампании показва, че има формации, които сякаш са „абонирани” за получаването на медийни пакети. Така партиите МИР и Български национален съюз Нова Демокрация са получили помощ в размер на почти 200 000 лв., за да рекламират програмите си, участвайки във всички парламентарни избори в последните две години. За четири от кампаниите държавни средства са получили формациите Глас народен, а също и Български съюз за директна демокрация и Българско национално обединение (БНО) – всяка от тях е разполагала с приблизително по 160 хил.лв. 

Къде бяха насочени медийните пакети?

Най-голямата част от медийните пакети в кампанията беше насочена към частните телевизии – 173 381 лв. (32% от всички медийни пакети). Следват онлайн медиите със 162 359 лв. или 30%. БНТ се нарежда сред най-предпочитаните канали за комуникация на участниците, получили тази форма на държавна помощ. Това е обяснимо като се има предвид, че тарифите на националната телевизия се определят от Министерски съвет и са значително по-ниски от тези на частните телевизии с национален обхват.  

Разпределение на средствата от медийни пакети по вид медия може да видите по-долу: 

 

За първи път в петте кампании с най-много привлечени средства от медийни пакети е обществената БНТ. Тя е следвана от телевизия Евроком, която традиционно е най-предпочитана за този тип реклама. В последните кампании телевизията е привлекателна не само за голяма част от участниците, получаващи медийни пакети, но и за парламентарно представените партии и коалиции. Мониторингът, който Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) прави по време на кампании, показва, че значителни средства в телевизията за изборите на 2-ри април бяха инвестирани от Възраждане и БСП за България. Евроком имат и практика за сключване на безвъзмездни договори с формациите, което е възможна причина за привличане на допълнителен интерес от страна на партиите. 

Всички медии, получили средства от пакетите за изборите през октомври, може да видите в следващата графика:

 

Впечатление правят и някои нетипични за политическа реклама медии, избрани от участниците в кампанията. Така например партия БНО е отделила 14 880 лв от медийния си пакет за реклама, осигурена от дружеството Селевкиди ЕООД. То управлява сайтове като razkritia.com, goreshto.net, zdravno.net, mreja.bg и др. 

И този път, както и в предходни кампании, прави впечатление сайтът agorapost.bg. 

Български съюз за директна демокрация е насочила целия си медиен пакет (39 896 лв.) за реклама в този сайт. Наша справка от през 2022 г. показа, че членове на изпълнителното бюро на партията участват в управителния съвет на юридическото лице, собственик на медията. Очевидно тази свързаност между медия и партия не представлява конфликт на интереси, който да повлияе върху начина на използване на средствата от медийния пакет. В своя „Доклад относно организацията и произвеждането на избори през 2022 и 2023 г.” ЦИК отбелязва, че: „…Усвояването на средствата от медийните пакети може да бъде „рационализирано“  чрез използването на такива свързани сайтове. По този начин медийните пакети не постигат целта, заради която бяха въведени в Изборния кодекс през 2014 г. 

Това заключение на ЦИК в голяма степен се потвърждава и от резултатите на изборите от 2-ри април. Тогава повечето партии, получили най-големи суми от този тип държавна помощ през последните две години, не събраха толкова гласове, колкото бяха представените от тях подписи в подкрепа за включването им в кампанията:

Някои решения на проблемите с медийните пакети

Примерите по-горе показват, че дори и да има съмнения за разходването на медийните пакети, проверки могат да се извършват едва след края на кампанията и публикуването на финансовите отчети от нея. Това прави невъзможна превенцията на евентуални злоупотреби. Въпреки че ЦИК отговаря за проследяването на договорите, често те се одобряват без дебати по същество. Така в доклад за дейността на ЦИК във връзка с изборите през 2021 г. Комисията признава за този проблем: „Централната избирателна комисия извършваше проверка на договорите от формална страна и приемаше, че договарящите страни са добросъвестни.”

В тази връзка Институт за развитие на публичната среда неколкократно предлага на Централната избирателна комисия да създаде онлайн регистър за разпределението и разходването на медийните пакети. Той би дал възможност за осъществяване на граждански контрол в рамките на кампаниите. Така всички заинтересовани лица – граждани, медии, политически партии, ще научават при какви условия се разходват  публичните ресурси. След като ЦИК не успява да се справи с контрола на средствата, заинтересованите страни биха могли да следят данните и да подават сигнали при съмнения за некоректно разходване.

Въпреки че през годините неведнъж сме били свидетели на злоупотреби с медийни пакети, ЦИК продължава да отказва създаването на такъв регистър. Следва да посочим, че всички данни, необходими за него, се предоставят на Комисията. Самото техническо изпълнение и поддържането му не би представлявало особена трудност. 

Друго възможно решение представлява въвеждането на законодателни промени и предвиждането и на определен процент съфинансиране от страна на партиите за медийна реклама в кампанията. Така политическите формации ще бъдат насърчавани да развиват партийна дейност и извън предизборните кампании, както и да търсят допълнителни източници на финансиране. Подобен „частичен медиен пакет” ще е стъпка към по-голям баланс между публично и частно финансиране. В последния си доклад ЦИК също възприема подобна идея, като дори обвързва това изискване за съфинансиране с постигането на „определен изборен резултат по подобие на партийната субсидия”.