Днешното интервю представя работата на Правнейл Чанд (накратко Нийл) от Фиджи. Той е завършил психология и право и работи като ръководител на екип „Координация на програми” в организацията „Франк Хилтън“.
„Франк Хилтън“ (FHO) е благотворителна организация и започва дейността си през 60-те години на миналия век с цел да помага на деца с увреждания. От създаването си досега ние постоянно повишаваме качеството на услугите си, за да помагаме на всички деца и семейства, които търсят нашето съдействие.
Осигуряваме подкрепа за ранно диагностициране на и интервенция при деца с увреждания във Фиджи. Портфолиото ни включва мултидисциплинарен набор от съпътстващи здравни, образователни и обществени услуги, много от които са достъпни в нашата страна само благодарение на организацията.
Сред тези дейности са аудиология, физиотерапия, логопедия, терапия на позитивното поведение и помощ за устройства за придвижване. Тъй като рехабилитацията на децата до голяма степен се влияе от социално-икономически фактори, осигуряваме подкрепа и за родителите и лицата, които се грижат за тях. Правим това чрез редица програми за общността, като например такива за осигуряване на храна, лекарства, вода, достъп до хигиенни и санитарни условия, консултации за родители, транспорт и др.
Работим с държавните болници и клиники, също така и с мрежа от 17 специализирани училища на територия на Фиджи. Екипът на организацията провежда чести изнесени обучения и терапии в страната.
„Франк Хилтън“ управлява и център за резидентна грижа за деца, изложени на риск от насилие. Услугите ни са напълно безплатни за всички деца на възраст между 0 и 18 години.
Мога да изброя поне няколко проблема. Първият е ограниченият достъп до образование. Децата с увреждания често се сблъскват с пречки, за да получат качествено образование. За това предизвикателство допринасят ограничените ресурси, неподходящата инфраструктура и липсата на обучени учители, които да познават приобщаващи образователни практики. На второ място бих посочил и дискриминацията. Хората с увреждания във Фиджи често се сблъскват със социална стигма, което води до изключване, изолация и липса на възможности за реализация. Негативните нагласи и стереотипи могат да възпрепятстват участието им в обществото и да ограничат възможностите им за заетост, ползване на здравни и социални услуги. В тази връзка, не по-малко важна е липсата на подходящи здравни услуги за деца и хора с увреждания. Това е сериозно предизвикателство във Фиджи. Въпреки че страната е постигнала напредък в прилагането на политики и законодателство, свързани с подобряване живота на хората с увреждания, все още има пропуски в ефективното прилагане и изпълнение на тези закони. Ограниченият достъп до правна защита може да попречи на реалното ползване на права и приобщаването на децата и хората с увреждания.
В най-общи линии, те трябва да адресират проблемите, които изброих по-горе. Има нужда разработване и прилагане на цялостна политика, която насърчава практиките на приобщаващото образование. Тя трябва да включва разпоредби за гарантиране на достъпна инфраструктура и квалификация на учители, които да са запознати с приобщаващите методи на преподаване. Важно е учебните програми да бъдат адаптирани, за да се осигурят равни образователни възможности за децата с увреждания.
Необходими са ни приобщаващи политики и по отношение на заетостта. Те следва да гарантират възможностите за професионално обучение и реализация на хората с увреждания. Такива може да включват стимули за работодателите да наемат и задържат лица с увреждания, за изграждане достъпни работни места. Необходими са и програми за развитие на уменията на самите хора с увреждания.
При проектирането на обществени пространства, транспортни системи и сгради, следва да се избират решения, които дават приоритет на достъпността. Това означава да бъдат създадени насоки за проектиране и модернизиране на инфраструктурата, така че тя да бъде достъпна за хората с увреждания.
От изключително значение е да имаме политики, за които са приоритет качествените здравни услуги за хората с увреждания. Това следва да включва специализирани доставчици на здравни услуги, достъпни помощни средства, терапии и рехабилитационни услуги, които да отговарят на специфичните нужди на тази част от населението.
През последните три години броят на децата, на които оказваме подкрепа на годишна база, значително нарасна – практически броят им се утрои. Този ръст отразява нарастващата осведоменост на общността относно значението на услугите за ранно диагностициране и интервенция при децата.
Освен това сме установили официално сътрудничество с всички 17 специализирани училища в страната. Това гарантира, че децата, които се нуждаят от нашите услуги, имат по-лесен достъп до тях. Формализирахме и сътрудничеството си с Министерството на здравеопазването, като това позволява да достигаме и подкрепяме по-широк кръг деца.
Тези отношения с министерството са от решаващо значение, за да се гарантира, че децата получават навременна и подходяща подкрепа. Ангажирани сме да продължим усилията си за разширяване на тези партньорства и мрежи, за да подобрим обхвата и въздействието си в общността.
Въпреки успехите, които споделих, само 60% от нашите услуги се финансират от държавата. Затова като организация сме изправени пред предизвикателството да набираме средства за останалите 40%. Само така можем да сме сигурни, че всяко дете, което търси услуги, ще получи навременна подкрепа. Един от начините, по които правим това, е да организираме ежегодното си „Невероятно състезание с ръчни колички“. В него могат да се включат отбори от 5 до 8 човека, които заплащат такса за участие. По този начин успяваме да популяризираме работата си, но и да си осигурим източник на средства. Имаме и мобилно приложение, което позволява на хора от целия свят също да допринасят за каузата ни виртуално – може да го видите тук.
*You can find the English version of the interview attached HERE.