В публичния регистър на Сметната палата вече са публикувани финансовите отчети на формациите – 21 партии и коалиции, участвали в изборите на 2-ри април. Какво показват тези отчети и за какво основно са използвали средствата си политическите субекти в тази кампания, екипът на ИРПС ще представи в настоящия анализ по темата за партийното финансиране.

В предишна публикация показахме и средствата, които формациите са привлекли, за да могат да финансират кампанията си – възлизащи на стойност 7 315 018 лв. 

Разходите в кампанията

Само една от формациите, участващи в кампанията, не е посочила направени разходи в кампанията. Това е Социалистическа партия Български път (същата не е набрала и никакви средства). Общата сума, която останалите партии и коалиции са декларирали като похарчена за кампаниите си, е общо 6 206 787 лв. Това е значително по-малко в сравнение с кампанията от октомври, 2022 г., за която разходите на участниците бяха в размер на 8.1 млн. лв. 

И този път най-много средства бяха насочени към медийна реклама – 4 703 269 лв. Така 76% от ресурсите бяха вложени за разпространение и отразяване на партийните послания. В тази сума са включени и средствата от медийни пакети, които държавата предоставя като помощ за формации без право на субсидия. Те възлизат на 534 441 лв.

По-подробна структура на разходите в кампанията е представена в следващата графика. Графиката е интерактивна, посочете с мишката тип разход, за да видите неговата стойност:

* В графата “Други” са включени разнообразни разходи, сред които такива за материали и консумативи; за външни, консултантски и социологически услуги; за гориво; за дарения и др.

На второ място са похарчените средства за наем и транспорт, които възлизат на 809 727 лв. (или 13%).  Следват разходите за масови прояви и агитационни материали. Те обаче са намаляли наполовина спрямо последната кампания от 2022 г. и са в размер на близо 526 хил. лв. или 8.5% от всички декларирани средства. Данните от финансовите отчети на партиите показват, че в предизборните надпревари от последните две години има ясни тенденции за намаляваща роля на срещите с избиратели и все по-голямо значение на рекламата в медиите. Може би това е индикация, че кандидатите за народни представители се чувстват по-комфортно представяйки платформите си чрез платени ПР материали (включително и в социалните мрежи), а не в непосредствени разговори с гражданите. 

Едва 11 000 лв. (или 0.17%) са отделените средства за възнаграждения, като единствено от коалицията Продължаваме промяната – Демократична България са декларирали заплащане на труда на ангажираните с кампанията. Явно почти всички предизборни дейности на партийните щабове и този път са се осъществявали чрез безвъзмездни усилия на симпатизанти, партийни членове или доброволци.

Впечатление прави, че в кампанията са отчетени само 700 лв. разходи за консултантски услуги и социологически проучвания. 

В следващата графика е представена структурата на разходите за всяка една от формациите, излъчили депутати в 49-тото Народно събрание. Графиката е интерактивна, посочете с мишката тип разход, за да видите неговата стойност за отделните политически субекти:  

Най-скъпа е била кампанията за коалицията Продължаваме промяната – Демократична България – 2 421 904 лв. Три пъти по-малко средства са вложили от Възраждане – 721 941 лв. и ГЕРБ-СДС – 693 608 лв. Разходите за медии имат основен дял при всички формации. Най-голям е той при Има такъв народ – 88%, а най-малък – 43% при ДПС. Движението единствено е разпределило относително равномерно средствата си между медийните услуги и кампанията на терен. 

Разходите за медии

Както посочихме по-горе, медийните разходи в кампанията са общо 4.7 млн. лв., което представлява намаление с ⅕-та в сравнение с изборите от октомври, 2022 г. Разпределението на средствата обаче е сходно, като партиите отново са ги насочили  основно към онлайн издания и частни телевизии. 

Рекламата и ПР публикациите в уеб сайтовете са стрували общо 1 752 907 лв. (37% от разходите за медии). В тази категория трябва да са включени и разходите за платени постове в социалните мрежи (като Facebook, Instagram), които все по-активно се използват от политическите формации, но не се посочват самостоятелно в отчетите. Предимството на този тип медии е, че позволяват прецизно и директно насочване на посланията към конкретни групи гласоподаватели, което в последните години все повече се предпочита като метод на комуникация от партии и кандидати. 

Участниците в изборите на 2-и април, 2023 г. са вложили 1 704 551 лв. (36% от разходите за медии) за отразяване в частни телевизии. Мониторингът ни по време на кампанията показа, че договорите за повечето от тези средства бяха сключени в последната седмица на надпреварата, когато се засилиха партийните послания. 

* В средствата са включени и медийните пакети.

Най-малка част от средствата за реклама в кампанията партиите са насочили към БНР – 73 638 лв. (1.6%) и частните радиостанции – 247 037 лв. (5.3%).  

Има такъв народ и Български възход са отчели разходи за медии съответно за 23 371 лв. и за 52 184 лв., но не са посочили конкретния тип доставчик на медийни услуги.  

Медийната “цена” на един глас

Разходите за медии все повече повишават значението си в предизборните кампании, но доколко ефективно се влагат те и кои партии са разпределили най-добре тези средства? Данните показват, че за някои формации гласовете са имали медийна “цена” от над 20 лв., а за други – по-малко от лев. Подробна разбивка за участниците в изборите може да видите в следващата графика:

“Най-скъпи” са гласовете на формациите Българска социалдемокрация – Евролевица, Български национален съюз Нова демокрация, Българско национално обединение и Български съюз за директна демокрация. Всички те са получавали медийни пакети, а единствено Българска социалдемокрация – Евролевица е инвестирала средства, различни от държавната помощ, в кампанията си. 

Най-успешно са разпределили разходите си за медии някои от т.нар.”традиционни” партии. Така медийната “цена” на глас за ДПС е 0.64 лв., за ГЕРБ-СДС – 0.81 лв., а за БСП за България – 1.19 лв. 

Някои изводи за разходите в кампанията 

Отчетите на участвалите в изборите на 2-и април, 2023 г. партии и коалиции показват, че медийните услуги засилват ролята си на основно разходно перо. За пореден път пренебрежимо ниски са средствата за труд, а в настоящата кампания политическите формации са използвали символично услуги на социологически и консултантски агенции. 

От разходните категории не може да стане ясно дали са отчетени сумите, насочени към реклама в социалните мрежи, които са все по-търсен и предпочитан канал за комуникация на участниците. Вероятно средствата за тях са попаднали в категорията разходи за онлайн медии.  

И в тази кампания продължава практиката във финансирането на кампаниите да се включват непарични средства. Те обаче не могат да бъдат съотнесени към нито една от категорията разходи, докато за тях няма по-конкретна информация – дали това са услуги, плащания към медии, билборди, организиране на събития и т.н. 

Така например като непарични средства от физическо лице, включени в кампанията на Български възход, са посочени такива за “дейности в сферата на информационните услуги (социални мрежи)”:

Приемането на изискване те да се декларират по-подробно би повишило прозрачността на разходите в кампаниите. Това може да стане чрез промяна в отчетните форми, които се определят от Сметната палата. 

В следваща публикация ще представим подробна информация за начинът, по който бяха разходвани медийните пакети в кампанията за изборите през април.