С тази публикация ще насочим вниманието към една много важна тема, но от доста непопулярна гледна точка. Хариет Ан Аджабенг е от Гана. Тя е писател и изследовател и поставя специален фокус върху проблемите, свързани с устойчивото развитие и опазването на околната среда в работата си. Основателка е на Quinsera – общностен информационен център за устойчива мода.
Това, което правя в Quinsera, общностния център, който основах, е да се застъпвам за и да стимулирам устойчивостта в модния бизнес в Гана. Предоставяме изследвания и образователни ресурси, базирани на изследвания, а всичките ни дейности се ръководят от жени. Вече имам опит в няколко национални и местни платформи, за да се застъпвам, образовам, повишавам осведомеността и да стимулирам използването на устойчиви практики. Важно е да защитаваме околната среда и климата, които са на ръба на унищожението.
На предишното си работно място отговарях за социалната отговорност на известна модна марка в Гана. Ролята ми изискваше да работя в тясно сътрудничество с търговците на дребно, с хората, които носят товари на главите си (бел. авт. като тези, които може да видите на снимката) – те обикновено са жени мигранти, известни като Kayayeis, и събирачите на отпадъци в Кантаманто. Това е най-големият пазар за дрехи втора употреба в Западна Африка, намиращ се в Акра, Гана. Станах пряк свидетел на пагубното въздействие на бизнес модела на търговията с употребявани стоки върху околната среда и върху всички участници във веригата за доставки.
В Акра липсва място за депониране на големия обем отпадъци от дрехи, поради което голяма част от тях се изгарят на открито, изхвърлят се в канавките, откъдето в крайна сметка стигат до океана, или се изхвърлят в непосредствена близост до нерегламентираните селища, където живеят най-уязвимите граждани.
Често срещано опасение е, че политиките в областта на околната среда противоречат на икономическата логика и могат да доведат до икономически загуби. Мога да говоря за бизнес модела на употребяваните стоки в Гана, в който имам опит. Всяка седмица Гана внася приблизително 15 милиона употребявани облекла. През 2021 г. в страната са внесени употребявани дрехи на стойност 214 млн. долара (около 351 млн. лева), което я прави най-големият вносител в света. Прехраната на приблизително 30 000 души, повечето от които са жени, зависи от тази търговия.
Същевременно, неуспехът в разрешаването на екологичните проблеми, породени от модната индустрия, може да има дългосрочни икономически последици. Изменението на климата, изчерпването на природните ресурси и замърсяването могат да окажат отрицателно въздействие върху екосистемите, общественото здраве и инфраструктурата. Тези последици могат да доведат до икономически загуби, по-високи разходи за здравеопазване и необходимост от скъпоструващи усилия за възстановяване на околната среда.
При регулиране на дейностите, свързани с околната среда, не е необходимо хората да бъдат лишавани от източниците им на препитание. По-скоро политиките трябва да водят до развитието на системи от правила, които да регулират човешката дейност и да допринасят за общественото развитие. Тези политики следва да улесняват дългосрочното планиране и управлението на риска. Можем да вземаме информирани решения и да смекчаваме бъдещата несигурност, ако отчитаме екологичните фактори и потенциалните опасности. Такава проактивна стратегия би допринесла за дългосрочната стабилност и устойчивост на икономиката.
Откакто заех лидерска позиция категорично отстоявам идеята за устойчива мода в Гана. Чрез седмичната си рубрика и застъпничество в социалните медии и дискусии по радиото, успях да помогна на две нововъзникващи компании за масово облекло да преработят бизнес моделите си и да прилагат политики за устойчивост на дейността. Сред тези политики са въвеждането на правила за грижа за здравето и безопасността на всички работници, намаляване на отпадъците и рециклиране на тъкани, етично и устойчиво снабдяване, сътрудничество и партньорства, опазване на водата и други. Ajabeng (една от компаниите) издигна във фабриката си съоръжение за събиране на дъждовна вода, което покрива нуждите за извършване на основните оперативни дейности.
Партньорствата и сътрудничеството са в основата на всички наши дейности в Quinsera! Един човек не може да постигне устойчивост сам, това трябва да бъде екипно усилие. Трябва да обединим ресурсите си, за да постигнем по-отговорно бъдеще.
*You can find the English version of the interview attached HERE.