След поредните парламентарни избори, проведени на 2-ри април 2023 г., и след дълги преговори най-накрая беше сформирано правителство. Сред приоритетите, посочени от новите управляващи, е реформа в правилата за финансиране на политическите партии у нас.

Припомняме и че в началото на годината в българския парламент се завихри скандал с финансирането на предизборните кампании, който завърши с освобождаването на председателя на Сметната палата. В последващи свои публични изяви, той пък разказа за доклади на институцията, посочващи нарушения на правилата за финансиране на кампаниите, по които все още няма реакция от прокуратурата. 

Преди дни в публичния регистър на Сметната палата бяха публикувани финансовите отчети на формациите, участвали в изборите на 2-ри април. Какво показват те и какви са основните източници на приходи на партиите в тази кампания, представя екипа на ИРПС в поредния си анализ по темата за партийното финансиране.

Колко приходи набраха участниците и при какви правила?

На вота през април участваха 21 партии и коалиции. Според подадените отчети, техните приходи са в размер на 7 315 018 лв. Това е с почти 2 млн. по-малко от набраните за кампанията от октомври 2022 г., когато 28 формации декларираха 9 180 951 лв.

Според законодателството участниците в изборите трябва да отчетат финансовите си документи в срок от 30 работни дни след изборите. Те се публикуват в Единния регистър по Изборния кодекс. Форматът на данните обаче за пореден път не позволява последваща машинна обработка. 

Партиите могат да финансират кампаниите си със собствени средства, а коалициите – от средства на партиите, участващи в тях. Всички формации имат право да формират приходи от средства на кандидатите и от дарения на физически лица. Последните нямат таван, но всички получени от участниците дарения следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок от получаването им.

Формациите, които не получават държавна субсидия, могат да получат медиен пакет в размер до 40 000 лв. Целта на тази държавна подкрепа е да даде шанс на платформите на нови и по-малки политически субекти да достигнат до повече избиратели. 

И този път се забелязват пропуски и несъответствия при попълването на отчетите. Пример за това са случаи  на въвеждане на данни в погрешни графи, липса на сумиране в обобщаващи редове и т.н.. 

Приходите на партиите и коалициите

Самостоятелно явилите се партии на изборите бяха 14. От тях само социалистическа партия „Български път” не е обявила постъпления в кампанията. Останалите 13 са декларирали 2 259 244 лв. приходи. Медийни пакети са получили 10 партии, като за 7 от тях те са били основен източник на финансиране на кампанията (над 50%).

Какви са източниците на привлечените средства, може да видите в следващата графика:

В категорията собствени средства на партиите са включени държавна субсидия, членски внос, недвижими имоти, разрешена стопанска дейност, заеми и др. Най-голям е делът на държавната субсидия, която е в размер на 927 211 лв. и формира 75.2% от собствените средства на партиите.

Партиите с най-голям на субсидията са Има такъв народ с 91% или 199 267 лв. И Възраждане със 67% или 480 772 лв.  

Партия ДПС през годините традиционно финансираше кампаниите си изцяло с държавна субсидия. Този път обаче 42% или 221 250 лв. от приходите им са формирани от “други приходи на политическата партия”. Субсидията възлиза на 47% или 247 172 лв. От партията са декларирали още 52 653 лв. членски внос (или 10% от всички приходи). 

С приходите на трите партии, представени в 49-тото Народно събрание, може да се запознате от графиката по-долу:

Приходите на 7-те коалиции, участвали в надпреварата на 2-ри април, възлизат на 5 055 775 лв. В най-голяма степен финансирането на тези формации идва от собствените средства на партиите в тях – 3 276 315 лв. (или 65%). В отчетите на коалициите няма подробна информация за начина, по който се формира този източник – дали това е финансиране от държавна субсидия, членски внос, стопанска дейност или банкови заеми, например. 

Коалициите включват формации като ГЕРБ-СДС, Продължаваме Промяната – Демократична България, БСП за България, които участваха и в 48-то Народно събрание. Всички те са получавали субсидия и можем да очакваме, че част от собствените им средства идват именно оттам.

Кои са източниците на приходи за коалициите може да видите по-долу:

Най-много постъпления (от всички участници на изборите през април) е декларирала коалицията Продължаваме Промяната – Демократична България – 2 839 158 лв. Следват ги ГЕРБ-СДС с 1 250 339 лв. и БСП за България с 458 428 лв.

При ГЕРБ-СДС отново съществена роля имат “непаричните средства” на политическа партия ГЕРБ, които са 549 384 лв. и формират 44% от приходите на обединението. Значителна по размер е и сумата на непаричните средства, декрарирани от Продължаваме промяната – Демократична България – 388 396 лв. Такъв приход е посочен и от коалициите БСП за България и Левицата. Отчетните форми не предоставят повече информация за вида на този тип финансиране. 

Подробна информация за трите коалиции, представени в 49-то Наросто събрание, може да видите в следващата графика:

Как може да се подобри отчетността по време на избори?

Стъпка в посока повишаване отчетността на партиите във връзка с предизборната кампания ще е публикуване на данните във формат, позволяващ тяхната последваща машинна обработка. По този начин много по-лесно ще могат да се правят обобщения, да се показват основни източници на приходи и видове разходи. 

Трябва да се предвидят и по-подробни категории на описваните приходи, особено по отношение на коалициите. При тях основна роля имат “собствените средства на партиите”, които се обявяват в една обща графа. Така формирането на постъпленията на коалициите става непроследимо, тъй като отделните партии не са задължени да обявяват произхода на собствените си средства. Този въпрос още повече се задълбочава от тенденцията някои участници да декларират собствени “непарични средства” като приход. Публикуваните от Сметната палата финансови документи не дават яснота какво точно е това финансиране – използвано имущество (движимо и/или недвижимо) или получавани услуги от съответната партия, които тя пренасочва към дейности за кампанията или друг тип непарични приходи. 

Промени към по-детайлно описание на източниците на финансиране на кампаниите на партиите и коалициите не минават непременно през законодателни промени. Формата за отчет на формациите и нейното структуриране зависят от Сметната палата. Тя е отговорна и за начина, по който се публикуват данните в нейния регистър.

От екипа на ИРПС ще продължим обобщаването на отчетите на партиите. В следваща публикация ще обърнем внимание на техните разходи преди изборите на 2-ри април.