В началото на годината инициативен комитет, организиран от политическа партия Възраждане, стартира процедура по събиране на подписи за организиране на референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?”. Комитетът събра над 600 000 подписа, а на 6-ти юни 2023г. бяха публикувани резултатите от проверката данните, извършена от ГД ГРАО. Екипът ни представя резултатите от нея.

Резултатите от проверката 

Според протокола на ГД ГРАО 21.94% (или 132 383) от предадените записи са некоректни. В това число попадат сгрешени ЕГН, некоректни адреси, повторения във записите. Впечатление правят и 1 302  лица, които не са български граждани, но също са подкрепили подписката. В записите са включени и 1 382 починали лица. Графиката по-долу показва подробна информация за некоректните данни:

* В категория “Други” попадат данни на: 522 лица, които не са навършили 18 години, 204 лица с правни ограничения и 160 лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода и 1302 лица, които не са български граждани. 

Подобни проблеми не са ново явление при подаването на подписки за референдуми у нас. Напомняме, че преките допитвания до гражданите през годините се превърнаха в инструмент, използван от различни политически функционери. Такива бяха подписките за референдумите за АЕЦ „Белене” (иницииран от представители на БСП); за електронното гласуване (по инициатива на бившия служебен премиер Георги Близнашки);за мажоритарното гласуване, намаляване на партийната субсидия и редуциране броя на депутатите до 120 (иницииран от комитет на Станислав Трифонов и сценаристите в тогавашното му телевизионно предаване). Веселин Марешки, лидерът на политическа партия Воля, също внесе подписи за инициирането на референдум по 5 въпроса (сред които регулиране на цените на горивата и отпадане на ограничението едно лице да може да открива не повече от четири аптеки), но той беше отхвърлен в Народното събрание. Графиката по-долу показва данните и за предходни инициативи за референдуми:

Проверките на подписките показват, че некоректните записи в тях са средно 21% – или при всеки пети запис има неточности. 

Какви са регулациите? 

Предложение за провеждането на референдум може да бъде направено от не по-малко от една пета от депутатите; от президента; от Министерски съвет; от не по-малко от една пета от общинските съвети в страната или от инициативен комитет, събрал в срок от три месеца не по-малко от 200 000 подписа от граждани с избирателни права. То трябва да се отнася до въпрос с национално значение и от компетентността на Народното събрание. 

След внасянето на подписката в Народното събрание тя се изпраща до Главна дирекция ГРАО, която проверява коректността на данните. В случай че са налице достатъчен брой валидни подписи, парламентът следва да приеме решение, с което да одобри или мотивирано да отхвърли предложението за референдум

В настоящия случай, тъй като подписката е подкрепена от повече от 400 000 граждани, парламентът е длъжен да приеме решение за произвеждане на референдум, в случай че прецени, че той не противоречи на закона.

Някои проблеми

Предстои да видим какво ще се случи, но независимо от това, проблемите при събиране на подписи остават нерешени. Високият процент на грешки е само част от картината. В Закона за прякото участие* (ЗПУГДВМС) няма изискване подписите да се подават пред нарочно упълномощени лица, представляващи съответния инициативен комитет. Така, личните данни на желаещите да подкрепят конкретна подписка, могат да бъдат събирани по начин, който не гарантира необходимата им защита. Освен това събиращите подписи нямат право да изискват от избирателите документи за самоличност, с които да се сверяват вписаните данни.

Нещо повече, докато Изборния кодекс дава възможност гражданите да проверяват дали личните им данни са били включени без тяхно знание в подписки, то ЗПУГДВМС не предвижда такава опция. Така личните данни на граждани потенциално могат да бъдат включени в подкрепа за различни каузи, за което те самите не са дали съгласие. А тази злоупотреба би останала неразкрита, тъй като не съществува подобен механизъм за контрол.

Възможни промени

С оглед на изложеното по-горе, следва да се обмислят законови промени, които да гарантират защитата на данните на гражданите, както и да се създаде възможност за граждански контрол върху подписките за иницииране на референдуми. 

Подобни мерки например следва да включват въвеждане на изискване подписите да се полагат пред упълномощени за това лица, които да се легитимират по установен от закона начин. Би могло да се предвиди тези лица да имат право да изискват лични документи от гражданите за проверка на коректността на подадените от тях данни – това в известна степен би намалило процента на некоректни записи. Важно е да бъдат изяснени сроковете за съхранение на личните данни на гражданите в ЗПУГДВМС, така че тяхната защита да е гарантирана. 

В допълнение, създаването на онлайн регистър, в който гражданите да проверяват дали данните им са включени в подкрепа на някоя от подписките, ще гарантира възможността всеки да се увери, че с данните му не е злоупотребено. Такъв инструмент съществува при регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети за участие в избори и създаването му не би представлявало трудност за институциите. В същото време значително ще повиши доверието и сигурността на данните на гражданите.