Анализите, които Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) представи през изминалата седмица, показаха как преди местните избори в редица населени места се отбелязва сериозен ръст в регистрациите по настоящ адрес. Докато през 2022 г. тези премествания в периода януари-април са били общо 38 683, то тази година за същия период те са вече 68 931. Това е увеличение с впечатляващите 78%. В 13 общини нарастването на регистрациите по настоящ адрес е повече от 10 пъти. А в някои малки населени места жителите са се увеличили с над 50% в периода януари-април, 2023 г.
Тези данни са важни поради изискването за уседналост при гласуването на местни избори. Според него право на вот имат избирателите с регистрация по постоянен адрес на територията на даденото място не по-късно от 6 месеца преди изборите. Право ще имат и тези, чийто настоящ адрес е регистриран в съответното населено място не по-късно от 6 месеца преди изборите (или с други думи регистрациите им трябва да са направени преди последните дни на април 2023 г.). В този случай те ще трябва да подадат и заявление за гласуване по настоящ адрес в срок до 14 дни преди изборите.
Дали “новодомците”, регистрирани по настоящ адрес, могат да подменят вота на местните хора тази есен? Предстои да разберем това съвсем скоро.
Междувременно екипът ни ще задълбочи анализа си в конкретни общини и населени места, в които се наблюдава особено висок ръст на регистрациите по настоящ адрес. В настоящия ни материал фокусът е върху община Ново село, област Видин.
Това е една от общините с най-голям ръст на регистрациите по настоящ адрес. В нея жителите са общо 2 218. Същевременно през 2023 г. само в месеците януари-април по настоящ адрес там са се регистрирали общо 306 души. За сравнение за същия период през 2022 г. в община Ново село е имало само 10 такива регистрации.
През първите четири месеца на годината най-привлекателно място за живеене в общината се оказва с. Винарово. Там 146 души са регистрирани по настоящ адрес (дерегистрирани са само двама). Общото население на селото е 508 души.
В състава на общината освен Ново село влизат и селата Флорентин, Ясен, Неговановци и Винарово. Всяко едно от тях ще избира кмет на общината и общински съветници. Във всички населени места, освен в общинския център, ще се гласува и за кмет на кметство на предстоящите местни избори. Това е така, защото след изменения в Изборния кодекс за кметове на кметства ще се гласува във всички места с население над 100 души по постоянен адрес.
Общинският съвет на Ново село се състои от 11 съветници. Разпределението им по партии е следното: ГЕРБ – 6 съветници; БСП за България – 2; Възраждане – 2; ВМРО-БНД – 1. Кметът на общината Георги Стоенелов е избран за четвърти пореден мандат през 2019 г. Във всичките си успешни кампании е бил издигнат от инициативен комитет. Предстои да разберем дали той ще се кандидатира за пореден мандат.
Интересно е да видим колко души са били необходими през 2019 г., за да бъдат избрани общинските съветници и кмет на общината, както и кметове на кметства. Тогава за кмет на кметство се е гласувало само в селата Винарово и Неговановци (тъй като към онзи момент изискването е било за 350 жители по постоянен адрес).
Графиката ясно показва интересa към община Ново село и още по-специално към с. Винарово в последните месеци. Именно в края на април тази година изтече и срокът за шест месечна уседналост, който следва да бъде спазен от жителите на населените места, за да могат да гласуват в предстоящите местни избори на есен.
Показателно е и колко малко гласуващи могат да предопределят резултатите в полза на един или друг кандидат. Така например за избор на един общински съветник през 2019 г. са били необходими 127 гласа, а кметовете на селата Винарово и Неговановци са били избрани със съответно 253 и 193 гласа. Новорегистрираните в първите месеци от тази година 306 жители ще могат да изберат поне двама общински съветници, а също и да имат съществена роля в избора на кмет на с. Винарово. Там населението по постоянен адрес към април т.г. е наброявало 508 души, а “новодомците” са общо 146 или 28.4% от всички живущи там.
Подобен е примерът със с. Ясен – с постоянно население от 139 човека, към тях в последните 4 месеца са се присъединили 43-ма по настоящ адрес (или 28.1%). В селото през 2019 г. не се е провеждал избор за кмет на кметство, но тази година такъв ще бъде избиран, което може да е причина за засиления интерес към него.
Дали само предстоящите избори са причина за повечето желаещи да живеят в община Ново село или има и други стимули за това, към този момент не е ясно. В тази връзка решихме да проверим някои от основните икономически показатели на общината.
Два пъти и половина над средното за страната е била безработицата в общината в последната година (10.9%) според НСИ. Последното национално преброяване пък отчита, че 42% от хората между 15 и 64 годишна възраст в общината са икономически неактивни. Постоянни доходи (от трудови и служебни правоотношения) имат 291 души или 13.2% от населението, а над половината от тях (56% или 164 души) са били наети в обществения сектор през 2020 г. В тази ситуация, в която местната власт е основен работодател, тя може да оказва и сериозно влияние върху политическите процеси в общината.
Представяме този пример в продължение на предходните ни материали, за да изострим вниманието по отношение на явлението „изборен туризъм” и тъй като отговорните институции имат достатъчно време преди местния вот, за да извършат проверки в тази посока.
Според Закона за гражданска регистрация проверки могат да се инициират по сигнал или при самосезиране от страна на кмета на съответната община. При сигнал кметът трябва да реагира в тридневен срок, а ако не го направи, заповед за проверка се издава от съответния областен управител.
Възможно е в конкретни градове и села сериозният ръст на населението по настоящ адрес да има логично обяснение. Със сигурност обаче не пречи да се провери дали няма места, в които тези регистрации са извършени без да са спазени законовите изисквания. Екипът ни ще продължи да представя конкретни истории по темата и ще следи за това дали има кметове, които ще се самосезират.