Изборният туризъм и рисковете за местните избори

Дарения в кампанията за изборите от 2-и април – колко и кога
21.04.2023
Вътрешният изборен туризъм преди местните избори
19.05.2023

Изборният туризъм и рисковете за местните избори

Месец и половина след парламентарните избори правителство не може да бъде излъчено. А местните избори придобиват все по-ясни очертания – включват се в сметките за провеждане на избори 2 в 1 с поредни предсрочни парламентарни такива; включват се в партийните стратегии за подкрепа на различни конфигурации за съставяне на правителство; включват се в сметките за кампания и в изчисленията „на кого принадлежи настоящата местна власт” и пр.

Местната власт е най-близо до гражданите и оказва в най-голяма степен влияние върху ежедневието им. Най-голяма „тежест” има гласът ни именно по време на местните избори за кметове и общински съветници. На местните избори през 2019 г. избирахме между общо 29 515 кандидати за съветници в местното самоуправление на България (или на всеки 212 души се падаше по 1 кандидат).

Дали волята на местните хора обаче може да се обезсили заради „изборен туризъм”? Кога и колко регистрации са направени и каква ще е тежестта на „новодомците” на предстоящите местни избори? Кои общини се открояват с най-много промени по настоящ адрес през 2023 г.? Ще представим отговори на тези въпроси в настоящия анализ.

Защо преместванията имат значение за местните избори?

На местните избори тази есен гласоподавателите ще избират общински съветници и кметове на общини. В някои случаи, освен кметовете на общини, гражданите ще имат възможност да избират и кметове на кметства (за всички населени места с население над 100 души) и кметове на райони (в големите градове с районно деление: София – 24 района, Пловдив – 6 района и Варна – 5 района).

Право да гласуват ще имат избирателите с постоянен адрес на територията на съответния град или село. Право ще имат и тези, чийто настоящ адрес е в населеното място 6 месеца преди изборите (регистрациите им трябва да са направени преди последните дни на април 2023 г.). В този случай те ще трябва да подадат и заявление за гласуване по настоящ адрес в срок до 14 дни преди изборите.

Поради тази причина е интересно да се анализират данните за регистрации по настоящ адрес от началото на 2023 г. до края на месец април.
Наше изследване от 2015 г. показа, че в годината на местните избори има необичайно голям брой премествания, в сравнение с предходната такава. Именно това породи съмнения за организирана документална „вътрешна миграция” на избиратели с цел повлияване на резултатите от местните избори или т.нар. „изборен туризъм”.

Какво показват данните?

Екипът на Институт за развитие на публичната среда събра и обработи данните за регистрациите по настоящ и постоянен адрес, събирани от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Обхванахме 2 периода: януари-април 2022 г. и януари-април 2023 г. Фокусът ни беше върху населените места с над 100 жители по постоянен адрес към април 2023 г.
За база използвахме 2022 г., когато нямаше местни избори. Тогава преместванията по настоящ адрес са били общо 38 683. През настоящата година те вече са 68 931 – увеличение със 78%.

Графиката по-долу представя това увеличение спрямо 2022 г. в пъти за всички 265 общини в страната. Графиката е интерактивна. Ако посочите конкретна община, ще видите повече информация за регистрациите по настоящ адрес там:

*През 2022 г. в община Трекляно не е имало нито една нова регистрация по настоящ адрес. За целите на визуализацията сме приели, стойност от 1 регистрация.

В 13 общини нарастването на регистрациите е повече от 10 пъти. Рекордьор в това отношение е общ. Невестино, област Кюстендил. Там през 2023 г. са се регистрирали 48 жители, а през 2022 г. – само един. Интересно е, че в голяма степен тези общини са били сред „най-поразените” от „изборен туризъм” и през 2015 г. Такъв е случаят с Трекляно, Ново Село, Макреш, Ковачевци и др.

През 2022 г. в община Трекляно не е имало нито една нова регистрация по настоящ адрес. За целите на визуализацията сме приели, стойност от 1 регистрация.

Разпределението на кметовете, избрани в тези 13 общини, през 2019 г. е следното: 5-ма от БСП за България, 2-ма от ГЕРБ, 2-ма от ДПС, 1 от ВМРО и 3-ма от инициативни комитети.

Дори и в някои общини, в които на пръв поглед този ръст не е толкова значителен като отношение към 2022 г., абсолютния брой новорегистрирани прави сериозно впечатление. Такъв е примерът с община Созопол, където през 2022 г. е имало 104 регистрации по настоящ адрес за периода януари-април, а през настоящата те вече са 602.

Как могат да реагират институциите преди местните избори?

Този анализ е пореден опит на ИРПС да постави фокус върху значението на „изборния туризъм” в страната и общините с нетипичен прираст на новодомци непосредствено преди местните избори. Очевидно е, че това е проблем със системен характер в изборния процес и въпреки публичния интерес и направените законодателни промени през 2015 г. (сред които задължение кметовете на общини или райони да издават заповеди за извършване на проверки на адресните регистрации), той продължава да се репродуцира.

Законът за гражданската регистрация (ЗГР) към настоящия момент постановява, че на един човек трябва да се падат не по-малко от 10 кв. метра жилищна площ. В допълнение според ЗГР „броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище.” В случаите, в които става въпрос за роднини, се допуска трикратно надвишаване на този брой.

Съгласно закона отговорни за адресната регистрация са кметовете на общините, районите или кметството или определени от тях длъжностни лица. Именно те извършват и контрола и проверката дали желаещите да се регистрират са представили необходимите документи, за да бъдат регистрирани. Задължителна част от тези документи са например: адресна карта за настоящ адрес, документ за собственост или договор за ползване на имота за жилищни нужди, декларация за съгласие от страна на собствениците на имота; и др.

С оглед значителното увеличение на желаещите да се преместят по настоящ адрес в последните няколко месеца е важно да се обърне внимание в каква степен техните регистрации са направени при спазване на ЗГР. Кметовете на общини и райони са отговорни за издаване на заповеди за такива проверки.

В настоящия момент институциите имат достатъчно време, за да обърнат внимание на това дали част от извършените в последните няколко месеца 68 931 премествания не са с цел подмяна на вота на местните хора на есен.

Ще проследим каква ще бъде реакцията им и дали ще има извършени проверки. А ИРПС ще представи повече информация за конкретни населени места и значението на изборния туризъм в наша публикация утре.