Машина или хартия предпочетоха избирателите?

Близо 2.4 млн. лв. инвестирани за реклама в медиите и сериозни размествания в последните 10 дни от кампанията
31.03.2023
Половин милиард лева за избори през последните две години
13.04.2023

Машина или хартия предпочетоха избирателите?

Избирателната активност на изборите от 2-и април не се повиши значително, въпреки връщането на хартиените бюлетини. Така гласоподавателите, стигнали до урните в неделя, са почти толкова, колкото тези през октомври, 2022 г. и тези на изборите 2 в 1 през ноември, 2021 г. 

Снимка: Наблюдател на ИРПС

Докато на предишните избори част от формациите в парламента и някои анализатори се притесняваха за намаляващата активност, сега броят на гласувалите сякаш не е на дневен ред. Именно под претекст, че машинното гласуване затруднява и отблъсква избирателите, първите внесени законопроекти в предишния парламент бяха за изменения на Изборния кодекс. С приетите промени се върна т.нар. „смесено гласуване“ и машините се превърнаха в “принтери” на бюлетини. Така, на петите парламентарни избори в последните две години, избирателите във всички секции с над 300 души по списък в страната можеха да избират дали да гласуват с хартиена бюлетина или да подадат гласа си на машина. Машините пък трябваше да отпечатват бюлетини, които да се преброяват от комисиите в края на изборния ден. Според изискванията на Изборния кодекс устройствата ползваха по-различна хартия в сравнение с предишни избори. Също така бюлетините от машинното гласуване бяха по-дълги в сравнение с познатите ни досега разписки. По всяка вероятност това бяха някои от основните причини за наблюдаваните проблеми в изборния ден – понякога изобщо не се отпечатваха машинни бюлетини, имаше случаи на празни или по-къси такива и др. 

ЦИК тепърва ще прави анализ на причините за некоректно работещите устройства за машинно гласуване. Към момента от публикуваните данни можем само да представим гласувалите с машина и хартия избиратели във всеки район и за отделните формации, които ще имат представители в 49-ото Народно събрание.     

Какво показват данните

Според указанията на ЦИК на територията на страната имаше 9 366 секции, в които гласоподавателите можеха да изберат как да гласуват – дали чрез машинно устройство или с хартиена бюлетина. В тези секции бе предоставена само по една машина. 

Екипът на Институт за развитие на публичната среда анализира официалните данни за изборните резултати, публикувани в протоколите на всички районни избирателни комисии (преди окончателните им поправки от ЦИК). Данните включват всички секции в страната, в това число и тези, в които се е гласувало само с хартия. Те показват, че с машини са гласували 59.12% от избирателите (1 476 809 души). Трите избирателни района в София град са с най-висок дял на машинното гласуване – с над 72% от гласувалите. Водещ е 23 избирателен район със 78.12%, следван от 24 избирателен район със 74.85% и 25 избирателен район със 72.28%. В Пловдив-град също масово са предпочели да гласуват с машини – 70.23% от избирателите. 

На другия полюс по използване на машините са гласуващите в районите Видин – 40.2%, Разград – 42.14% и Търговище – 43.72%. 

Подробно разпределение на съотношението между избирателите, гласували с машина и хартия, по избирателни райони, може да видите в следващата инфографика, която е  интерактивна. В допълнение от менюто до картата може да изберете един от шестте политически субекта, получили представителство в 49-ия парламент, и да разберете коя технология на гласуване са предпочели неговите поддръжници.

Разпределението на машинния вот сред партиите и коалициите от новия парламент показва, че в най-малка степен по този начин гласуваха избирателите на ДПС – 40.19%, следвани от тези на ГЕРБ-СДС – 43.58% и БСП за България – 49.48%. 

Най-голям пък е делът на гласувалите машинно сред поддръжниците на Има такъв народ – 80.21%, следвани от коалицията Продължаваме Промяната – Демократична България – 79.13% и Възраждане – 69.51%. 

Тук е мястото да отбележим, че на база на протоколите на районните избирателни комисии, не могат да се отделят данните за секциите, в които се гласуваше само с хартиени бюлетини. В тези секции например на изборите през октомври, 2022 г. Гласуваха около 175 хил. души. 

Резултатите показват, че симпатизантите на формациите, които върнаха “смесеното” гласуване, в най-голяма степен са се възползвали от възможността да гласуват с хартиени бюлетини. 

По отношение на машините и тяхното ефективно използване в изборния ден, е необходим анализ на ЦИК за причините, довели до проблеми на различни места. Следва да се подобри работата на администрацията при организирането на гласуването с машинни устройства – от ресурсно осигуряване и поддръжка, през тестване на техниката, обучения на секционните комисии и пр.