От обществената медия настояват за отваряне на Изборния кодекс – да имат право сами да решават кога кандидат ще говори от ефира

„Идва народен съд! Идва народен трибунал! Идват бесилките! Идват смъртни наказания! Идва референдум за отмяна на смъртното наказание – с божественото семейство „Народна партия „Истината и само истината“!“

Източник: БНТ

Думите са на председателя на гореописаната „божествена“ партия Венцислав Ангелов, буквално изкрещени от ефира на обществената Българска национална телевизия (БНТ), гарнирани с нападки към водещата Надя Обретенова – в публицистичното предаване „Още от деня“. Макар в последствие Централната избирателна комисия (ЦИК), сезирана от Съвета за електронни медии (СЕМ), да взе решение да глоби Ангелов за език на омразата, думите остават, а тв изявата – гледана от хиляди хора в този ден.

В тази предизборна кампания „научихме“ още, че ще пращаме войски на фронта в Украйна, че американците готвят диверсия на наша територия, за която ще обвинят руснаците и така ще ни въвлекат в бойните действия, че ще ни залее вълна от смесени бракове с цел изтребване на българския геном, че същото ще се случи и като ни върнат страните от ЕС 90 000 бежанци. И това е само една много малка представителна извадка на всичко, което се лее на талази от ефира на БНТ и Българското национално радио (БНР) на всички избори от 2021 г. насам.

„Предизборната кампания в медиите не бива да уврежда психичното здраве на нацията. Извинявам се на засегнатите ни зрители, на Бойко Василев и Добрина Чешмеджиева специално“ – извини се във фейсбук пост генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, визирайки и двамата водещи на предаванията в праймтайма – „Панорама“ и „Референдум“.

Защо обаче дойдат ли парламентарни избори (а напоследък те са през няколко месеца), в ефира на обществените медии „кацат извънземните“? И могат ли да направят нещо по въпроса техните ръководства?

Изборен кодекс за една нощ

Кучето е заровено в 45-ото Народно събрание. През април депутатите отвориха Изборния кодекс (ИК), като основното изменение тогава бе въвеждането на машините като основен способ за гласуване. Бързата работа по поредния ремонт на ремонта на законодателството, по което упражняваме правото си на глас, си спечели тогава прозвището „Изборен кодекс за една нощ“. И именно заради спешния порядък и фокуса върху машините, депутатите „проспаха“ едно предложение на „Има такъв народ“, направено с идеална цел, но с очевидно спорни последици. А именно – в главата от ИК, която третира медийното отразяване по време на предизборната кампания, и по-специално в текстовете, които касаят това в обществените електронни медии (БНТ и БНР), да се добави следният текст:

„Партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати във всички изборни райони при избори за народни представители, имат право на равно участие“.

„Българската национална телевизия и Българското национално радио отразяват обективно и справедливо проявите на кандидатите, регистрирани от партиите, коалициите и инициативните комитети, при зачитане на тяхната равнопоставеност и значимост въз основа на правила, приети от Централната избирателна комисия“ – гласи още чл. 189, ал. 3 от ИК.

Какво означава това – че ако една формация е регистрирала листи във всички 31 многомандатни избирателни района, без значение каква е нейната електорална тежест – има ли шанс според социологията да прескочи бариерата от 1% за получаване на държавна субсидия, 4 на сто – за влизане в парламента, или пък има 0,0000001% подкрепа – то тя има абсолютно равни права с всички останали да се появява в ефира на обществените електронни медии – и като времетраене, и като участия в отделните слотове, в т.ч. в праймтайма.

Законът е императивен в това отношение. Подлежи обаче на тълкуване какво се има предвид под отчитане на тяхната „значимост“, не само на тяхната „равнопоставеност“, също описани с новите текстове.

Правилата

Според правилата за отразяване на кампаниите, формациите и обществените БНТ и БНР подписват предварително споразумение, в което са отразени подробно платените и безплатните форми, броят изяви, темите, по които ще се говори, колко участника могат да излъчат формациите, кои са водещите и др., като се отчита също така и записаното в ИК – че безплатните диспути са с времетраене общо не по-малко от 240 минути. Кандидатите имат достъп не само до основния канал, но и до регионалните тв и радиоцентрове. Редът на представянето на кандидатите пък се определя от ЦИК с жребий.

ИК предвижда и даването на т.нар. медийни пакети на формациите, които не получават държавна субсидия. Те са в размер на до 40 000 лева и трябва да се използват целево – за популяризиране на кандидатите чрез медии по избор, като договорите отново се отчитат пред ЦИК и Сметната палата.

По данни, които „Отворен парламент“ публикува, БНТ е най-предпочитаната за изяви по време на кампанията медия, като до 22 март тя е получила 395 248 лв., или 30% от всички средства на формациите за популяризиране за тези избори. Но както стана ясно, телевизията предоставя и безплатни форми на изява.

Всичко това прави БНТ най-засегнатата медия от „кацането на извънземните“. Ето защо се обърнахме към генералния й директор Емил Кошлуков за коментар – как се работи в такава среда и може ли телевизията да тълкува разпоредбите на ИК така, че да заобиколи „равнопоставеността“ в името на „значимостта“.

Обемът, но не и слотът

Кошлуков не за пръв път роптае срещу измененията на 45-ото НС, като пикът бе през ноември 2021 г., когато освен вот за парламент, имаше такъв и за президент, като бяха регистрирани 24 кандидат-президентски двойки, 20 партии и 7 коалиции. И всичко това мина през обществения ефир. По думите му, когато т.нар. Хартиена коалиция в миналия (48-и) парламент реши да отвори отново ИК (за да върне хартията в големите секции), е разговарял с представители на всички парламентарни групи с молба да се променят и разпоредбите на чл. 189. Видимо това не се случи. Бивши депутати от ГЕРБ, партията, която лидира процеса по измененията в Кодекса, коментираха пред „Отворен парламент“, че просто са забравили за нуждата от тази поправка покрай останалите считани от тях за по-важни текстове.

А какво искат от телевизията? – Връщане на старото положение, при което формациите пак разполагат с еднакъв обем време в ефира, но медията да има решаващата дума при неговото разпределяне по слотове.

„В праймтайм публицистиката, като „Панорама“, „Референдум“, имахме право сами да определяме участниците, като го правехме на база актуалните социологически проучвания и се канеха представителите на формациите около и над 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание“ – посочва той.

По думите му това не лишава останалите участници от представяне в ефира на обществената телевизия, като те могат да намерят изява във всеки друг формат, в т.ч. в сутрешните блокове и равнопоставеността ще бъде спазена по отношение на обема, но не и на слотовете. Мотивът за това искане е и че формациите с по-голям шанс за парламентарно представителство, носят и по-голяма отговорност за думите си и вероятността за пропускане на „безумия и език на омразата“ е по-малка.

На въпрос относно оставената от законодателите „вратичка“ с посочването, че трябва да се отчита и „значимостта“ на формациите, т.е. едни имат по-голяма тежест, други по-малка, и защо телевизията не се възползва от тази възможност, за да определя правилата, Кошлуков препрати към диаболичността на текста, в който се посочва „равнопоставеност“. По думите му телевизията може да бъде не само обвинена, но и съдена за това, че може и да предоставя еднакво като обем време, но не и ефир в едни и същи предавания, най-вече в праймтайма.

Директорът на БНТ лансира и друга поправка – премахване на платените интервюта. Според журналисти от медията, с които „Отворен парламент“ разговаря, този формат е обиден за тях.

„Хем трябва да спазваш стандарти, хем да се водиш от Етичния кодекс, хем да си обективен – и в същото време заставаш с името и лицето си за интервю с кандидат, подписано като „Платена форма“. Колкото и професионално да водиш това интервю, подсъзнателният лайтмотив е „поръчков си“ – смятат журналистите, с които разговаряхме.

За такава промяна настояват и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която традиционно изпраща наблюдатели на българските избори.

Макар в споразумението на БНТ с формациите да е записано изрично, че по своя преценка телевизията има право да отказва излъчване „по съображения относно законността и моралността на съдържанието им“, в живите формати това е неприложимо – защото може да подозираш, но не и да предпоставяш какво ще каже един кандидат, посочва още Кошлуков.

Да влезе ОССЕ

Генералният директор даде заявка и че този път ще поиска с официални писма до парламентарните групи в бъдещия парламент да отворят отново Кодекса – въпреки рисковете там да се „намърдат“ по стара традиция всякакви други поправки.

Кошлуков вече е изпратил идентично писмо до Тана де Зулуета, ръководител на мисията за наблюдение на ОССЕ, до председателя на ЦИК Камелия Нейкова, както и до този на СЕМ – Соня Момчилова в търсене на подкрепа „за да провокираме обществена и институционална дискусия по повдигнатите въпроси“.

„Последната редакция на чл. 189, ал.3 от ИК е вътрешно противоречива. От една страна дава възможност БНТ и БНР да отразяват обективно и справедливо проявите на кандидатите, при зачитане на тяхната значимост, като същевременно партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати във всички изборни райони при избори за народни представители, имат право на равно участие. В много случаи е налице злоупотреба с тази разпоредба, единствено, за да се осигурят медийни изяви на лица, които не са сериозни политически претенденти. А българският избирател остава изумен, защо обществените медии допускат подобни изяви, непознавайки детайлно някои разпоредби на Изборния кодекс“ – пише Кошлуков.

Според него „предоставянето на възможност за изяви на кандидати за народни представители, които въпреки многократните си участия в предишни и настоящи избори, не получават достатъчна подкрепа от избирателите, би следвало да бъдат ограничени, още повече когато вече са проявили враждебна реч, агресивно поведение, неспазване на добрите нрави, накърняване на правата и доброто име на друг кандидат и това е констатирано по съответния ред“.

„Считам за недопустимо в предизборните предавания на обществените медии да бъде използван език на омразата и арогантно поведение, вместо да бъдат представяни идеи и политики за развитие на държавата и осигуряване благоденствие на българските граждани. Подобни прояви единствено отблъскват хората, намаляват избирателната активност и не съдействат на демократичните процеси. Същевременно журналистите на БНТ са подложени на некоректно и агресивно поведение от някои участници в диспутите и интервютата, дори на незачитане на принципите на обективна и честна журналистика и свободата на словото“ – пише още до ОССЕ, ЦИК и СЕМ директорът на обществената телевизия.

Ще има ли ефект – един законодател знае.