На 2-и април ще се проведат петите поредни парламентарни избори в последните две години. Регистрираните от ЦИК участници, включващи се в надпреварата, са общо 21. Два са и инициативните комитета, издигнали кандидат за депутат – в избирателните райони Варна – бившият депутат и партиен лидер Веселин Марешки и Ловеч – бившият кмет на Тетевен Милен Милев.  

Традиционно средствата за реклама в медиите са основното разходно перо в кампаниите. За парламентарните избори през октомври 2022 г. те съставляваха 73% от всички разноски на партиите. Дали обаче формациите отново имат ресурс за реклама и достатъчен ли е той с оглед на предстоящите през есента местни избори? Публикуват ли медиите договорите с кандидатите и обявяват ли се сумите за политическа агитация? Дали рекламно съдържание се представя като редакционно такова? На тези и други въпроси ще потърсим отговор в традиционния за Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) мониторинг на медийната реклама по време на предизборната кампания. В него са включени официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. Кои са те може да видите в следващата графика:

Десет дни след началото на предизборната кампания публикуваме първите резултати от мониторинга с актуалност към 13-и март, 2023 г. Подписаните договори между политическите формации и медиите възлизат на обща стойност от 862 956 лв. (без ДДС). Така се оказва, че разходите за медии на участниците в кампанията са съизмерими с тези от изборите през ноември, 2021 г. и са едни от най-ниските от 2014 г. насам. 

Парите за реклама на партиите

Десет дни след началото на кампанията 5 формации и двата инициативни комитета не са обявили сключени договори с наблюдаваните от нас медии. От останалите политически субекти най-голяма сума са отделили Възраждане – 195 216 лв. Следват ги ГЕРБ-СДС със 184 809 лв. и ДПС с вложени 86 680 лв. Така трите коалиции формират около 54% от всички средства, вложени до момента за медийна реклама. 

Основната част от разходите на Възраждане е насочена към ТВ Евроком – 85 850 лв. или 44%. При ГЕРБ-СДС наблюдаваме по-равномерно разпределение на средствата към различни медии – електронни, печатни и онлайн.  

В следващата графика е включена подробна информация за партиите и коалициите и изразходваните от тях средства за медийно отразяване към 13-и март.

Графиката е ИНТЕРАКТИВНА – ако натиснете предпочитана партия/коалиция с мишката, ще видите разпределението на нейните средства по медии:

Медиите, привлекли най-голям ресурс

В първите 10 дни от кампанията най-много средства е привлякла обществената БНТ – 257 181 лв., следвана от телевизия Евроком – 189 010 лв. и вестник 24 часа – 93 833 лв. Двете големи частни телевизии у нас – bTV и Нова ТВ, са обявили само по един договор за отразяване. Всяка от тях е сключила споразумение с партията на Костадин Костадинов – Възраждане. Договорът на bTV е на стойност 31 757 лв., а този на Нова ТВ – за 8 514 лв.

Графиката по-долу представя всички медии, които към 13-и март, 2023 г. са привлекли средства от политическите формации.

Графиката е ИНТЕРАКТИВНА – ако натиснете предпочитана медия, ще видите участниците, подписали договори за услуги с нея:  

Почти половината от доставчиците на медийни услуги към този момент (17 от наблюдаваните медии) не са публикували данни за сключени договори. Единствено  ⅞ ТВ пък е декларирала безвъзмезден договор към момента – и той отново е със свързаната с нея партия Има такъв народ.

И в тази кампания участниците могат да се възползват от безплатни форми на отразяване. Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс такова ефирно време са задължени да предоставят обществените медии – БНТ и БНР. Общото времетраене на това отразяване трябва да е „не по-малко от 240 минути‟. Участията на съответните кандидати следва да са в рамките на предварително съгласувани с медиите теми. Публикуваното споразумение на БНТ показва, че телевизията е предвидила сериозен брой форми на безплатно отразяване на кандидатите в предизборната надпревара. А ефирното време, което се вижда от споразумението, значително надхвърля разписания по закон минимум. Така например само в първия (от общо три) безплатен формат на Панорама на 10.03.2023 г., времето отделено за кандидатите беше около 35 минути. Именно след това предаване генералният директор на БНТ Емил Кошлуков обясни, че „Предизборната кампания в медиите не бива да уврежда психичното здраве на нацията”. Затова остава неясно защо в споразумението БНТ се е съгласила да предоставя безвъзмездна трибуна  в такъв мащаб на “Каквито участници ни пратят централите, такива трябва да показваме”. 

Отново наблюдаваме медии, които не са посочили сключени договори с формации, включени в предизборната надпревара, но явно показват политическа реклама. Такива са например в. Арда Нюз, в. Борба и др. 

Вестник Черноморски фар пък е възприел интересен подход при спазването на изискванията на Изборния кодекс. Той публикува договорите си като новини, което затруднява откриването им. Нещо повече, форматът, в който са достъпни договорите, не позволява да се разберат стойностите им. Разбира се само, че те са сключени с ГЕРБ и Български възход. 

И в тази кампания, екипът ни ще продължи да следи изпълнението на законодателните разпоредби по отношение на платената предизборна реклама и отразяването ѝ в медиите. Следващият ни материал по темата ще представи данните от първите 20 дни на предизборната надпревара.