Само след месец предстои поредната кампания за предсрочни парламентарни избори. Тя е пета такава в рамките на последните две години (без да броим президентската).
В края на работата на 48-то Народно събрание на политическата сцена се разигра и скандал за финансирането на предизборните кампании у нас. В резултат от това бе отстранен от длъжност и председателят на Сметната палата. Фокус на популисткото говорене бяха даренията за партиите по време на кампанията от миналата година. С лозунги за прозрачност във финансирането партиите се обвиняваха в лобизъм и скрити интереси. Това обаче не промени по какъвто и да е начин процедурите и правилата, по които се осъществяват контролът и отчетността на партийното финансиране.
В тази връзка с настоящия анализ ще покажем набраните дарения в кампаниите от 2021 г. и 2022 г. Напомняме, че те не са нито единствен, нито основен източник на финансиране в предизборни надпревари. Така например за изборите от октомври, 2022 г. най-голям дял в приходите на формациите имаха субсидиите и медийните пакети – все форма на държавна помощ.
Освен върху даренията в кампаниите от последните 2 години, ще насочим вниманието и към някои пропуски в текстовете, регулиращи финансирането на предизборните кампании.
Финансирането на предизборната кампания е уредено главно в Изборния кодекс, Закона за политическите партии и Закона за Сметната палата.
Сметната палата е органът, който поддържа единен публичен регистър на партиите, коалициите и инициативните комитети, участващи в съответния вид избори. В него се публикува информация за даренията и средствата на кандидатите, декларации за произход на средствата, имената на използваните социологически, рекламни и PR агенции, финансовите отчети във връзка с предизборната кампания.
Още при регистрацията си за участие в изборите, формациите са длъжни да представят пред Централната избирателна комисия (ЦИК) удостоверение за банкова сметка на името на партията, която ще обслужва само предизборната кампания.
Според законодателството даренията от физически лица са допустим източник на финансиране за всички участници в предизборната надпревара. Даренията (парични или непарични) нямат лимит. Формациите следва да ги декларират пред Сметната палата в 7-дневен срок от получаването им. Впоследствие всички дарения се включват и във финансовите отчети на участниците в кампаниите. Всеки дарил сума над стойността на минималната работна заплата, е длъжен да подава декларация за произход на средствата. Даренията на стойност над 1 000 лв. биват проверявани от Сметната палата за такъв произход на средствата. За извършване на проверката се изисква съдействие от Националната агенция за приходите и други компетентни органи. Те са длъжни в едномесечен срок след получаване на искането от Сметната палата да предоставят необходимата информация.
Изборният кодекс посочва, че предизборната кампания се открива 30 дни преди изборния ден (чл. 175). Краят ѝ, според хронограмата на ЦИК, е 24 часа преди изборния ден в неделя. Тези срокове се отнасят относно агитацията и отразяването на проявите на партии и кандидати в медиите. Същевременно няма конкретни текстове, поставящи времеви ограничения, в които може да се набират дарения в подкрепа на кампанията на политическите формации.
Това посочва и бившият шеф на Сметната палата Цветан Цветков в интервю за Свободна Европа. Пред журналиста Генка Шикерова той коментира казуса с даренията от последната предизборна кампания. Цветков заявява че „няма ясно определена дата, на която приключва финансирането на предизборната кампания”.
Набирането на средства в подкрепа на кампаниите, без този процес да е ограничен във времето, повдига редица въпроси. Така например: възможно ли е формациите да използват „последващи” дарения, за да оправдаят счетоводно разходи от предизборните си кампании? Каква е мотивацията на дарители да подкрепят нечия вече приключила кампания и дали биха го направили, ако тя не е била успешна? Как и по каква банкова сметка се набират дарения, получени повече от месец преди съответната партия да се регистрира за участие в изборите? Какво би се случило с подобни дарения, ако съответната формация не се включи в кампанията? Ще бъдат ли включени в годишните финансови отчети на партиите в такъв случай и на какво основание? Има ли разминавания в информацията за даренията, която партиите текущо подават към регистъра на Сметната палата, и последващите финансови отчети за предизборните кампании? Ако да – на какво се дължи тя?
Във връзка с изложеното дотук, екипът ни анализира данните за даренията от последните две години. Четири кампании за парламентарни избори и една за президентски бяха проведени за този период. В тях ЦИК регистрира между 23 и 30 участника. В последната кампания за изборите от октомври миналата година, даренията формираха 14% от приходите на партиите и 22% от тези на коалициите.
Нека да насочим вниманието върху проблема с липсата на конкретен период, в който се набират даренията. Справка с данните в регистъра на Сметната палата показва, че има направени парични дарения преди началото на всяка една от кампаниите от 2021 г. и 2022 г. Дарители са помагали за финансирането на различни формации и след изборния ден. В по-редки случаи извън периодите на предизборната кампания има направени непарични дарения.
Следващата инфографика показва подробности за това в какъв период са направени даренията и каква част от тях всъщност за извън кампания:
Така се оказва, че има кампании, в които „предварителните” и „последващите” парични дарения възлизат на 37.6% – или на 688 137 лв. За последната кампания за парламентарните избори на 2-ри октомври 2022 г. този дял възлиза на 20.3% от декларираните в регистъра суми или на 370 719 лв. Най-малко парични дарения извън кампанията са направени за изборите за президент и вицепрезидент през 2021 г.
Непарични дарения на обща стойност от 5 624 лв. са направени извън кампаниите. От тях 1 000 лв. са „предварителни” за изборите 2 в 1 от ноември, 2021 г. Останалите 4 624 лв. следват кампаниите от април и ноември, 2021 г.
Въпреки че говоренето за даренията от парламентарната трибуна беше фокус в работата на депутатите в последните седмици, реални предложения за повишаване прозрачността и отчетността на партийното финансиране не бяха направени. А такива са необходими, тъй като има редица пропуски в законодателните текстове в тази насока.
Предвид сумите по-горе на набираните извън кампании дарения, ясно се вижда необходимостта от разписване на конкретни срокове за фондонабиране. В най-рестриктивен вариант те може да съвпадат с продължителността на предизборната кампания – т.е. да са в рамките на 30 дни. Възможно е стартът на набирането на дарения да съвпада с деня, в който дадената формация е окончателно регистрирана за участие в съответните избори. Ако волята на дарителите е техните средства да се употребяват за финансиране на кампанията, то краят на фондонабирането най-логично следва да бъде и краят на предизборната надпревара или самият изборен ден.
Фиксирането на конкретен срок ще допринесе и за улеснение на работата на одитиращите и контролиращи органи. Те ще бъдат наясно с движенията по декларираните от участниците банкови сметки и ще могат да проследяват постъпленията и разходите, направени конкретно за кампанията
Трябва да се предвидят и правилата, по които дарения, направени извън срока на кампании, се пренасочват за годишните дейности на партиите. Такива средства следва да не попадат във финансовите отчети, подавани от участниците за съответните избори. За сметка на това тези дарения трябва да се обявяват на интернет страниците на партиите, които са ги получили, както и да бъдат отразени в техните годишни финансови декларации. Тук проблем представляват даренията, направени за коалиции извън кампании. В тези случаи следва да е ясно по сметката на коя от партиите в коалицията ще бъдат преразпределени.
Друга опция, за да се запази волята на дарителите, подкрепили коалиции извън срока на кампанията е, сумите да им бъдат възстановявани.
Екипът ни ще продължи да анализира въпросите, свързани с партийното финансиране и неговата регулация.