Сътрудници и срещи – какво (не) ни казват данните за работата на 48-то НС

Настоящият парламент не успя да излъчи работещо правителство и така четири месеца след старта на работата си, 48-ото Народно събрание е пред разпускане. 

В поредица от материали екипът ни представя данни за работата на парламента. Миналия месец публикувахме информация за заседанията, законопроектите и отсъствията на народните представители през 2022 г. Оказа се, че в рамките на двата месеца работа на 48-то НС за изминалага година, са внесени 167 законопроекта. Многото предложения за изменения и допълнения на действащи закони обаче не винаги означава качествено законодателство. Пример можем да дадем с десетките предложения за промени на Изборния кодекс, внасяни често непосредствено преди поредната кампания. Тази практика е проблем, защото честата смяна на правилата създава несигурност и недоверие в обществото и затруднява работата на отговорните институции.

В тази връзка, решихме да проверим колко експерти консултират депутатите по текстовете на внасяните и гласуваните законопроекти. Направихме и справка за обявените от депутатите срещи с избиратели, чрез които директно следва да получават обратна връзка за проблемите по места. 

Сътрудниците на парламента

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание посочва, че всеки народен представител може да разчита на до трима нещатни сътрудници. Последните подпомагат работата на депутатите в различни направления – при подготовка, обсъждане и приемане на законодателни актове или документи.

Парламентарните групи също могат да ползват експертизата на сътрудници, като те се назначават за служители на Народното събрание. Техният брой се определя по правилото 1 сътрудник на 10 депутати. Минималният брой сътрудници за група е двама. 

Справка със сайта на Народното събрание показва, че 113 депутати са декларирали общо 179 сътрудници. Най-много експерти подпомагат работата на народните представители от Продължаваме промяната – 43-ма сътрудника. Депутатите от ГЕРБ следват с 39. 

Народните представители декларират и областите, в които биват подпомагани. Според тази информация, най-често споменавана е експертиза е в сферите на правото и законодателната дейност и икономика и финанси. 

Най-много постоянни сътрудници към парламентарни групи пък имат от Български възход – групата е декларирала 6 човека, които подпомагат дейността ѝ. Следва Демократична България с 5 човека. Броят на експертите, които подпомагат тези две групи, не отговаря на правилата, записани от Народното събрание. От прегледа на страницата на Народното събрание обаче, не става ясно дали това се дължи на необновена информация на страницата на парламента или администрацията на НС е назначила лицата, в нарушение на изискванията.   

Народното събрание може да избира от своя състав постоянни комисии. В настоящия парламент функционират общо 25 постоянни комисии, а техният брой, вид и състав може да бъде променян. Един депутат може да членува най-много в две постоянни комисии и да бъде избиран в ръководството само на една от тях.

Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма за участие на България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз, проекти за решения, декларации и обръщения и др., разпределени им от председателя на НС. Тези комисии изготвят доклади, предложения и становища. Редовните им заседания се провеждат в дните от вторник до петък, но не по-малко от веднъж в месеца. 

И работата на комисиите се подпомага от сътрудници, като такива обаче са обявили едва 9 от всички 25 постоянни комисии. Най-много сътрудници според регистъра на уебсайта на Народно събрание има Комисията по здравеопазване – 6 човека подпомагат дейността ѝ. По трима експерти консултират комисиите по култура и медии и по образование и наука. По двама са експертите, с които се съветват Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по земеделието, храните и горите, Комисията по правни въпроси, Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по труда, социалната и демографската политика. Комисията по превенция и противодействие на корупцията разчита на един експерт. 

Срещите с избиратели

Според парламентарния правилник (чл. 149, ал.3), депутатите „могат” да обявят на страниците си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели. Именно контактът с последните в районите, от които са излъчени депутатите и не само, е важен механизъм за получаване на обратна връзка по отношение на провежданите политики и ключовите приоритети по места.

От страницата на Народното събрание обаче, не става ясно дали депутатите са имали срещи с гражданите. Профилите на народните представители не включват секция, в която да се публикува подобна информация. Не можем да определим дали това се дължи на техническите специфики на сайта или на липсата на проведени срещи. 

Публикуваната на страницата на Народното събрание информация следва да служи за подобряване на комуникацията с избирателите. В тази връзка  би било полезно към профилите на народните представители да се включва информация за техните приемни дни и часове, сътрудниците им за връзка, както и телефон за контакт. Трябва обаче да се преодолее и основната слабост в текстовете на Правилника за дейността на НС, които що се отнася до публичността на дейността на народните представители са изцяло в пожелателната форма.