Подписки за референдуми – защитени ли са личните данни? 

Непосредствено преди края на работата на настоящия парламент и началото на поредната предизборна кампания, две от политическите формации в страната решиха да заявят желанието си да събират подписи за провеждане на национален референдум. Така, на 10-и януари функционери и симпатизанти на Възраждане внесоха уведомление в Народното събрание (НС) за начало на процедурата за допитване по следния въпрос:  „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в българия до 2043 година?” Две седмици по-късно с идея за пореден референдум се включи и водената от Слави Трифонов партия Има такъв народ. Въпросът, който искат да поставят е: „Подкрепяте ли произвеждането на избори за велико народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?

Правилата за подписките

Въпрос с национално значение и от компетентността на Народното събрание може да се постави за пряко решаване от българските граждани на национален референдум. Тогава гражданите на страната с постоянен адрес в България и с избирателни права към деня на насрочване на референдума, могат да се произнесат по темата. 

Предложение за провеждането на референдум до НС може да бъде направено от не по-малко от една пета от депутатите; от президента; от Министерски съвет; от не по-малко от една пета от общинските съвети в страната или от инициативен комитет, събрал в срок от три месеца не по-малко от 200 000 подписа от граждани с избирателни права.

В срок до три месеца след внасянето на предложението за референдум и ако са спазени изискванията на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), парламентът следва да приеме решение. С него той може да одобри или мотивирано да отхвърли предложението за референдум. В случай че подписката за референдум е подкрепена от поне 400 000 граждани с избирателни права, то НС е длъжно да приеме решение за произвеждане на референдум, когато той не противоречи на закона.

Проблемите с подписките 

Източник: Facebook

За да бъде проведен конкретен референдум, представителите на инициативния комитет следва да потърсят подкрепата на значителен брой български граждани. А това е съпроводено от събирането и обработката на сериозен масив от лични данни. Само за пример, лидерът на Възраждане обяви за цел в подкрепа на техния въпрос да бъдат събрани поне половин милион подписа на български избиратели. За разлика от Изборния кодекс обаче, ЗПУГДВМС не предвижда възможност гражданите да проверят личните си данни в подписките за иницииране на референдум. Така евентуална злоупотреба с техни лични данни може да остане неразкрита. В допълнение, няма изискване подписите да се подават пред нарочно упълномощени лица, представляващи съответния инициативен комитет. Така, личните данни на желаещите да подкрепят конкретна подписка, могат да бъдат събирани по начин, който не гарантира необходимата им защита. Освен това събиращите подписи нямат право да изискват от избирателите документи за самоличност, с които да се сверяват вписаните данни.

Дали включените в подписките лични данни на гражданите са коректни, проверяват от Главна дирекция ГРАО. А проблемът с евентуални злоупотреби при събирането на тази лична информация се видя в документите, внесени от комитети в предишни опити за провеждане на референдуми. Припомняме, че в последните години различни политически функционери инициираха няколко референдума. Три от тях бяха проведени – за АЕЦ „Белене” (иницииран от представители на БСП); за електронното гласуване (по инициатива на бившия служебен премиер Георги Близнашки); и за мажоритарното гласуване, намаляване на партийната субсидия и редуциране броя на депутатите до 120 (иницииран от комитет на Станислав Трифонов и сценаристите в тогавашното му телевизионно предаване). Бившият депутат Веселин Марешки също се опита да внесе 5 въпроса за пряко допитване до гражданите. От проверките на тези подписки в ГД ГРАО се установи, че некоректните записи са средно 20.7% – или при всеки пети запис има неточности. 

Също така в подписките се намериха личните данни на немалък брой починали лица – общо 7 353. Изтърпяващите наказание пък бяха 149.  Най-голяма „концентрация” на починали лица имаше в подписката на Веселин Марешки – 0.45% от проверените записи. Най-голям процент подписи на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, пък бяха открити в подписката на Георги Близнашки – 0.015%. 

Предложения за промени

Представители на „Възраждане” и „Има такъв народ” вече са събирали подписи за провеждане на референдум. През 2018 г. инициативният комитет, воден от Костадин Костадинов, не успява да събере необходимата подкрепа в тримесечния срок по идентична тема като предлаганата от партията му сега. От ИТН обаче, депозираха 673 481 подписа в подкрепа на своята инициатива през 2016 г.  

Към настоящия момент още два инициативни комитета (освен посочените по-горе) събират подписи за провеждане на национален референдум. Така хипотетично в следващите 3 месеца има потенциална възможност личните данни на стотици хиляди граждани да се включат в различни списъци, без ясни условия за тяхното съхранение и защита. 

В тази връзка е необходимо разширяване на възможността за граждански контрол върху подписките за иницииране на референдуми. Това може да се направи чрез създаването на онлайн регистър, в който гражданите да проверяват дали данните им са включени в подкрепа на някоя от подписките. Такъв инструмент например съществува при регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети за участие в избори. Необходимо е и да се въведат по-строги изисквания за начина на събиране и съхранение на личните данни. Подписите следва да се полагат пред упълномощени за това лица, които да се легитимират по установен начин и да имат право да изискват лични документи от гражданите за проверка на коректността на подадените от тях данни. Също така, сроковете за съхранение на информацията на гражданите трябва да бъдат ясно разписани в ЗПУГДВМС, за да не съществуват възможности за тяхно „последващо използване”.