Даренията в предизборната кампания – за контрола и проблемите?

В последните дни на политическата сцена се разрази пореден скандал. Този път на фокус е финансирането на предизборните кампании у нас. Популисткото говорене и действия в навечерието на поредните предсрочни парламентарни избори, доведе и до отсраняването от длъжност на председателя на Сметната палата. 

Използвайки парламентарната трибуна в очевидно стартиралата вече предизборна кампания, партиите декларират лозунги за прозрачност във финансирането, като същевременно се обвиняват в лобизъм и скрити интереси. 

Приходите в кампанията за изборите от 2-и октомври, 2022 

Припомняме, че в надпреварата за парламентарните избори от октомври миналата година се включиха общо 28 партии и коалиции и два инициативни комитета. Според подадените пред Сметната палата отчети, техните приходи са били общо 9 180 951 лв. 

Анализът на Институт за развитие на публичната среда за приходите на формациите показва, че в най-голяма степен те са формирани от средства от държавния бюджет – субсидия и медийни пакети. 

Що се отнася до даренията, 22-те партии, явили се самостоятелно на изборите, са набрали 381 121 лв. от физически лица. Това представлява 14% от всички техни приходи в общ размер на 2 728 533 лв. 

Приходите на 6-те коалиции в кампанията за парламентарните избори през октомври са общо 6 447 218 лв. А даренията за тях възлизаха на 1 411 480 лв. или 21.9%.

Правилата за отчитане

Партиите могат да финансират кампаниите си със собствени средства, такива на кандидатите и дарения от физически лица. Коалициите пък набират приходите си от средства на партиите, участващи в тях, средства на кандидатите и дарения от физически лица. 

Даренията от физически лица нямат таван, но всички получени от участниците суми следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок от получаването им. Всички дарители на суми над стойността на минималната работна заплата са длъжни да подават декларация за произход на средствата. Даренията на стойност над 1 000 лв. биват проверявани от Сметната палата за произход на средствата. За извършване на проверката се изисква съдействие от Националната агенция за приходите и други компетентни органи, които са длъжни в едномесечен срок след получаване на искането от Сметната палата да предоставят необходимата информация. 

Формациите са длъжни да предоставят на Сметната палата данните за банковата сметка, предназначена за обслужване на предизборната им кампания, имената и длъжностите на лицата, орговарящи за приходите, разходите и счетоводната отчетност, свързани с предизборната кампания.

Финансовите отчети на политическите субекти за предизборните кампании като форма са изработени и утвърдени от Сметната палата. Тя е и органът, който поддържа единен публичен регистър на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в съответния вид избори. В него се публикува информация за даренията, декларации за произход на средствата, имената на използваните социологически, рекламни и PR агенции, финансовите отчети, във връзка с предизборната кампания.

Правилата задължават участниците в изборите да подадат финансовите си документи в срок от 30 работни дни след изборния ден. 

След избори Сметната палата извършва одит за съответствие на политическите субекти, декларирали приходи, извършили разходи над 1 000 лв. във връзка с предизборната кампания.

Сметната палата може да съставя актове и издава наказателни постановления при констатиране на следните нарушения в предизборната кампания: надхвърляне на общия размер на финансирането за предизборната кампания, на забраните, свързани с финансирането и на изискването, финансирането да се извършва по банков път; нарушение на изискванията за финансиране и подпомагане на предизборната кампания; нарушение на изискванията за подаване на информация в Единния публичен регистър; нарушение на изискването за представен отчет за приходите, разходите и поетите задължения за плащане във връзка с предизборната кампания.

Проблеми при отчитането и неговата прозрачност

Публичният регистър на Сметната палата събира значителна по обем информация за партийното финансиране по време на предизборните кампании. Тя обаче не е достатъчно разбираема. Публикуването на документите в pdf формат затруднява възможността за вторична обработка и анализ на данните. Регистърът също така не представя общите тенденции в партийното финансиране, пропорции и съотношения. 

Липсва възможност за отделно проследяване на движението на средствата от държавна субсидия при коалициите от партии. Те декларират държавното финансиране в общата графа “Средства на партиите, участващи в коалицията”, която обаче може да включва и други източници. По този начин не може да се оцени в цялост значението на субсидията за финансирането на кампаниите. Казаното дотук подхранва убеждението, че отчетите не представят коректно финансовото състояние на партиите и не отчитат детайлно получените от тях приходи.

Въпреки че и в последната кампания явен остава проблемът с прозрачността на фондонабирането, отчитано в категорията “непарични средства”, той не е на дневен ред в публичното говорене. Така например в тази графа от коалицията ГЕРБ-СДС са отчели привлечени около 850 хил.лв. За публиката обаче, не става ясно какво всъщност представлява това финансиране – дарено преди кампанията недвижимо имущество, остойностен доброволен труд или пък друго. 

Впечатляващо в тази кампания бе и че една трета от участвалите партии декларираха приходи само от медийни пакети. Това следва сериозно да повдигне въпроса за дейността на политическите партии у нас. Защото не малка част от тях не успяват да привлекат членски внос или средства на кандидати. Те не развиват дейност извън кампании, но пък в последните две години участват във всички избори и получават медийни пакети, за да се рекламират в предизборни периоди.

Повече за даренията

Даренията от физически лица са в основата на настоящия политически скандал. Тук трябва да направим уточнението, че тази форма на финансиране има основно значение за кандидати, издигнати от инициативни комитети, или за новосформирани политически проекти. А през годините нееднократно е имало медийни разследвания за проблеми при предизборните дарения.

В тази връзка може да припомним кампанията на България без цензура за изборите за Европейски парламент през 2014 г. Тя се прочу с невиждания в политическия живот на страната към онзи момент дарителски наплив към коалицията, водена от Николай Бареков. Данните в регистъра на Сметната палата показаха дарители, които са дали двойно над позволения лимит от 10 000 лв тогава. Всички те бяха дарили на една и съща дата и еднакви суми, а без един бяха и от едно и също населено място. Близо 50 % от всички 364 дарения за ББЦ бяха на стойност над минималната работна заплата и нямаха декларации за произход на средствата.

Проблемите с даренията и техния произход белязаха и президентската кампания през 2016 г. Тогава разследващият журналист Генка Шикерова показа репортажи за дарители на инициативния комитет, издигнал двойката Радев-Йотова. Дарилите нямаха представа, че са подпомогнали кампанията. Някои от тях живееха под линията на бедност, други бяха безработни и пенсионери. 

Данните от финансовите отчети за предизборните кампании показват, че формациите, които не могат да разчитат на държавната субсидия, са декларирали най-големи суми от дарения. Ето защо на преден план излиза въпросът, дали даренията в кампаниите не се използват като счетоводно оправдано средство за финансиране в особено голям размер.

Възможен ли е реален финансов контрол?

Основната слабост на осъществявания от Сметната палата финансов контрол върху дейността на политическите партии е, че той е главно последващ и по документи. Това е видно и от закъснелите с 4 месеца обвинения за нерегламентирано финансиране на кампанията от октомври, 2022 г. Тази слабост произтича не от грешки в организацията на работа на Сметната палата, а от нормативните изисквания, съдържащи се в законодателството. Организационната структура и годишните одитни програми на институцията доказват, че контролът върху партийното финансиране не е и не може да бъде сред основните ѝ приоритети. В сравнение с другите обществени сфери (образование, здравеопазване, и др.) финансовите средства и материални активи, свързани с дейността на политическите партии, не са значителни. Също така основната задача на Сметната палата е да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните организации, а политическите партии не са такива.

Удачно ли е Сметната палата на Република България да осъществява контрола върху партийното финансиране? Да, доколкото не съществува друг специализиран орган в държавата, който има капацитета да извършва подобна дейност. Не е удачно, доколкото все пак не съществуват достатъчни гаранции за нейната независимост. Сметната палата до голяма степен е функция на Народното събрание и се избира от парламента. Практиката показва, че нейният „модел за управление” до голяма степен зависи от съотношението на политическите сили в Народното събрание.

Финансовият контрол върху дейността на политическите партии има много по-дълбок смисъл от контрола за законосъобразно, ефективно и ефикасно управление на публични средства и активи. Става въпрос преди всичко за антикорупционен контрол – политическите субекти трябва да спазват правилата, за да бъдат предпазени от неправомерни външни зависимости и конфликт на интереси, защото те влияят директно върху държавното управление. 

Може да се повдигне въпросът и дали финансовият контрол върху дейността на политическите партии да не се прехвърли от Сметната палата към друг орган, включително и новосъздаден такъв. Ако се предприемат такива стъпки, то независимостта на такъв орган и капацитетът му да извършва необходимите проверки и контрол на партийното финансиране, трябва да бъдат гарантирани.