На 11 януари (сряда) Комисията по правни въпроси към Народното събрание трябваше да разгледа общо шест проекта за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с референции към Закона за съдебната власт, пет от които уреждащи пословичния вече механизъм за ефективно разследване на главния прокурор. До гласуване обаче не се стигна. И то на първо четене. С 16 гласа „за“ и 6 „против“ комисията, председателствана от Радомир Чолаков (ГЕРБ), взе решение – нека първо да бъде изслушан главният прокурор Иван Гешев следващата сряда – по искане на самия Гешев, който в този ден се озова на посещение в Турция – въпреки че становището на прокуратурата бе чуто (не за първи път) по време на заседанието на комисията, като то бе изразено от заместника му – шефът на Националното следствие Борислав Сарафов.
Основният проект е този на Министерския съвет (МС), изготвен от Надежда Йорданова като министър на правосъдието в кабинета „Петков“ и доразвит от наследника ѝ– служебният министър Крум Зарков. Макар „Демократична България“ също да има свой проект, по същество той е идентичен с този на МС.
На това заседание, безпрецедентно досега за други заседания на комисиите в парламента, дойде и неговият председател Вежди Рашидов (ГЕРБ) – за да пожелае успех на участниците и да подчертае важността на закона. Както стана ясно обаче, то се превърна в своеобразно шестчасово обсъждане и даване на становища от юридическите и научните среди, без гласуване, без яснота кога ще има такова и ще има ли изобщо, но с яснота по друг въпрос – че ще бъде „самопоканен“ Иван Гешев.
Има ли бъдеще в 48-ото НС проектът за ефективното разследване на главния прокурор – разговаряме с един от авторите и на двата основни текста – Надежда Йорданова, сега депутат от ДБ.
Г-жо Йорданова, „между чума и холера“ ли е изборът за измененията в НПК, с които се въвежда ефективен механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници, както го определи председателят на правната комисия Радомир Чолаков? Толкова ли се бърза с това законодателство, че да са посети съмнения, че е „на парче“?
Не, не мога да се съглася, че изборът е между чума и холера. Става въпрос за решителност, за избор за бъдещето на България. Със законопроекта, с който се създава механизъм за търсене на наказателна отговорност на главния прокурор и на неговите заместници, България ще отговори на дългогодишен проблем, който я спъва както за влизането в Шенген, така и с оглед приключване на мониторинга за върховенството на правото.
Страната ни има структурен проблем, защото главният прокурор с оглед всички механизми, правни и фактически, с които той разполага, на практика е поставен над закона и практически не може да бъде разследван, когато има съмнения за престъпления. Да си припомним случая „Филчев“.
Понеже „здравите сили“, както медиите наричат опонентите на всяка предлагана досега правосъдна реформа в тази посока, веднага обявиха текстовете за противоконституционни, посочете какви са разликите с проекта, предложен от ГЕРБ преди няколко години, който също предвиждаше „надглавен прокурор“ и който впоследствие падна в Конституционния съд.
Да, чуват се такива становища – за противоконституционност, но само КС решава кой текст не отговаря на основния закон. При разработването на настоящия механизъм е направен много внимателен анализ, за да не се допуснат грешките, които КС констатира по отношение на проекта на ГЕРБ. Това, което оттам предлагаха, бе нарочно назначен прокурор, който да е с мандат., т.е. назначен независимо от това дали има или няма случай, с който да се занимава и за същия този период да му бъде назначен контролиращ прокурор. С други думи – мини структура, успоредна на тази на прокуратурата, като разследването да се извършва от Националната следствена служба (НслС). КС каза, че този механизъм е извънреден, не е в рамките на прокуратурата и не постига целта, защото разследването ще бъде извършено именно от НслС, чийто ръководител е заместник-главен прокурор, а отделно кариерното израстване на следователите зависи от прокурорската колегия, която пък се председателства от главния прокурор.
Всеки един от тези дефицити е избегнат от законопроектите на „Демократична България“ и на Министерския съвет. Това, което предлагаме, изисква минимално отклонение от общия режим за разследване на всяко едно престъпление. Измежду съдиите ще бъде определен магистрат, който ще бъде преназначен като прокурор. Този прокурор ще бъде в общата структура на ВКП. Той ще бъде избиран само в случай, в който има законен повод да се разследва главният прокурор. Служебното правителство предлага да бъде определен и контролиращ прокурор, но въпросът е, че той няма да бъде в паралелна структура, независимо от това дали има или няма работа за определен период от време, а ще бъде отново назначаван за конкретния случай.
С оглед аргументите на КС и на Венецианската комисия, се предвижда разследването да бъде извършвано от разследващи полицаи, съответно инспектори в МВР или в НАП, в зависимост от вида на евентуалното престъпление. В обобщение, това, което се прави, е процедура близка до общия режим и само и единствено с оглед специфичния статут на главния прокурор ще има избор на двамата прокурори – разследващ и контролиращ – което трябва да даде максимални гаранции за независимост.
Критики има, в т.ч. за противоконституционност, по отношение на възможността за обжалването на отказите от образуване на досъдебно производство. Склонни ли сте на отстъпки?
В законопроекта на ДБ мисля, че сме направили добър баланс. От една страна обективен критерий в кои случаи да се обжалва, от друга страна да не се затлачи съдебната система. Да припомним, че въвеждането на обективен критерий за обжалваемост и необжалваемост има в толкова много други сфери на обществения живот. Но разбира се, ще чуем аргументи и конкретни предложения и ако има такива, които биха подобрили текстовете, ще ги подкрепим.
С оглед случилото се в сряда в правна комисия, припомнете от колко време се готви този проект, и от вас като министър, и от наследника ви Крум Зарков, през какви обществени обсъждания е минавал, взети ли са предвид становищата на различните съсловия, засегнати от него – за да разберем защо има нужда от изслушване на главния прокурор идната сряда.
Темата за въвеждане на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, ефективен – т.е. работещ на практика, е от 2009 г. Дебатът се води оттогава. Минахме и през един конституционен дебат по предходните предложения, тези на ГЕРБ. Текстовете, които в момента се разглеждат, се работят от началото на 2022 г. Те бяха представени на обществеността на 20 юли 2022 г. Тогава бяха изпратени на Венецианската комисия. През септември имахме мисия на Венецианската комисия. Всички заинтересовани страни – представителство от различните политически сили, изпълнителната власт, съдебната власт, професионалните организации, неправителствените организации, имаха срещи. През октомври Венецианската комисия се произнесе със становище, имаше някои препоръки. Но ако погледнете становището, то е положително. През декември Комитетът на министрите на Съвета на Европа даде безпрецедентно положително становище. През декември се проведе обществено обсъждане. Законопроектът е обсъждан и на заседание на Висшия съдебен съвет. Така че това е един от законопроектите, по който на практика се работи година и е обсъждан половин година. Всички възможни становища са изразени, позициите са ясни, включително е ясно становището на прокуратурата. Аз съм силно притеснена кое налага личното присъствие на главния прокурор, за да може да продължи дебатът оттук нататък и да гласуваме. В законодателната си дейност народните представители са автономни, те нямат нужда от главния прокурор, от неговото разрешение.
Как тогава си обяснявате решението на мнозинството в комисия?
За мен то е еднозначно – колегите имат притеснения да заявят своите позиции и да гласуват, просто защото тогава ще стане много ясно кой е „за“ придвижването на съдебната реформа и кой е „против“, кой е „за“ тупкане на топката. Трябва да припомним, че решението по делото „Колеви“ е в резултат на проблема, че при съмнения за престъпление, извършено от главния прокурор Никола Филчев, беше невъзможно той да бъде разследван ефективно. Същевременно обаче същият този бивш обвинител номер едно Филчев бе обявен като член на експертен съвет към настоящия главен прокурор. Не знам дали г-н Филчев е все още експерт към този съвет, но това създава притеснения, че всъщност всячески се пречи за създаването на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор. Апропо, той е в негова полза, защото такъв механизъм ще направи възможно всяко съмнение, което би имало за извършено престъпление, да бъде обективно и безпристрастно разследвано.
Какви са очакванията ви за развитието на този проект в рамките на този парламент след другата сряда?
Очаквам, че ще бъде направено усилие разглеждането и гласуването му да се бавят твърде много.
Т.е. да мине на първо четене, после обаче да се даде максималният срок от над 20 дни за предложения между двете четения?
Моите притеснения са, че ще бъде направено всичко възможно, за да не се стигне дори до първо гласуване. Защото виждам нежелание в колегите да заявят своята позиция. Знаете ли, това е изключително притеснително – народните представители да изпитват страх от това как ще гласуват един законопроект. И този страх да е от главния прокурор.